С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Какви са ценностите на поколенията в България

Изследване показва, че българите ценят развитието на способностите и уменията
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Юлия Лазарова

Всеки един от нас има своите ценности, които насочват изборите и решенията ни в избраната посока. Донякъде тези устойчиви вярвания са сходни, донякъде различни. Формират се дълго във времето и също толкова трудно във времето се променят. Често ценностите се бъркат с нашите нагласи, очаквания или мотивация. Те са това, което спомага за осъзнаването ни. Когато осъзнаем кое е важно за нас, то по-лесно приемаме изборите и решенията, които взимаме и посоката, към която се стремим. Ако търсим посоката за нас, нека видим кое е ценното...за нас.

Доколко някой се интересува от нашите професионални ценности и кога? Редно ли е да се придържаме към нечии корпоративни ценности, когато написаните думи на стената в офиса не е моето нещо? Това ме провокира да попитам няколко хиляди човека. Да бъда точен – 2581, а сравняването им по признака "възраст" е едни от най-чаканите резултати (тук може да видите резултатите от проучването за най-ярките професионални ценности, направено също от HR експерта Милен Великов). Кои са 10-те най-силно предпочитани ценности по поколения?

Темата за поколенията заслужава да бъде изследвана, но по нея се цитират предимно чужди проучвания, които са добра отправна точка, но не и нещо, което важи непременно за България. Единна класификацията в разделението на периодите при формирането на поколенията няма, поради естеството на факторите, които ги формират.

На база различните изследвания относно поколенията и тяхното формиране, демографският признак "възраст" в моето проучване беше разделен по следния начин – Baby boomers – родени от 1946 до 1965 г. ;поколението "Х" – родените от 1966 до 1979 г.; поколението "Y" или познатите ни като Millennial’s – от1980 до 1994 г. и поколението "Z" – родените след 1995 г. На база на това, общият процент на положителните отговори – изключително важно е за мен и важно е за мен, показва следното разпределение:

Baby Boomers – 5 % от общия брой на респондентите са представителите на това поколение. Техните отговори и предпочитания са:

1. Развитие
2. Баланс работа личен живот
3. Разнообразие
4. Социална отговорност
5. Визия
6. Лидерство
7. Трансфер на знания и умения
8. Гъвкавост
9. Независимост
10. Свобода

Интересен факт - на последно място за това поколение като професионална ценност се нарежда "социалният статус", чиято стойност е най-ниска в сравнение със същата за останалите – за 7.3% от общия брой на цялата извадка това има различна важност.

Представителите на поколението "Х" – са 27% от общия брой на извадката от 2581 човека, а 10-те ключови за тях ценности се разпределиха по следния начин:
1. Развитие
2. Баланс между работа и личен живот
3. Разнообразие
4. Визия
5. Лидерство
6. Социална отговорност
7. Гъвкавост
8. Трансфер на знания и умения
9. Растеж в йерархията
10. Свобода

Интересен факт - в сравнение с останалите поколения, при представителите на поколението "Х", "свободата" като ценност е с най-високите нива – 64.1% и единствено тук влиза в топ 10.

Най-солидна и многобройна се оказа извадката за поколението "Y" или т.нар "милениъл" – 57% от общия брой на респондентите са представители на това поколение, което май се оказва и най-масово на пазара на труда. Ето как изглеждат техните ценности:

1. Развитие
2. Баланс между работа и личен живот
3. Разнообразие
4. Визия
5. Растеж в йерархията
6. Лидерство
7. Трансфер на знания и умения
8. Гъвкавост
9. Социална отговорност
10. Толерантност

Интересен факт - най-малката ценност за това поколение е "популярност" (6.2%). Тази стойност е и най-ниската за тази ценност в сравнение с всички останали поколения.

Сегашното поколението "Z" – представлява11% от общия обем на респондентите. Според изследването техните ценности са:
1. Развитие
2. Баланс между работа и личен живот
3. Разнообразие
4. Растеж в йерархията
5. Визия
6. Трансфер на знания и умения
7. Лидерство
8. Толерантност
9. Гъвкавост
10. Социална отговорност

Интересен факт - в сравнение с останалите поколения, родените след 1995 г. имат по-силно изразено припознаване на ценността "пари" (18.8%), но въпреки това тя не е в топ 10-те на база тази извадка. Валидацията й беше на база твърдението "Искам да бъде милионер". За едва 18.8% от тази извадка това е сбор от отговорите "изключително важно е за мен" и "важно е за мен".

Как се променя нивото на първите три ценности спрямо различните поколения?

За учудване на мнозина, първите три ценности са еднакви за всички поколения. Това е неоспорим факт, който се доказва с изследването сред 2581 човека. Нека си припомним въпроса - кои са факторите за тяхното формиране, и видим отговора на второ място, а именно - ролята на семейството. Според мен, това е основното обяснение, което предопределя приемствеността на ценностите в различните поколения. Друга хипотеза е, че именно тези три ценности ни помагат да се движим напред и едновременно с това намираме време и за неща, извън работата. Животът е такъв – трябва да сме адаптивни.

Интересно е обаче как се променя динамиката по всяко едно от тях.


* Цифрите означават общ процент на отговорилите с изключително важно е и важно е на твърдението – "Да имам разнообразен и интересен живот"

Динамиката в Разнообразието като ценност и неговия възход върви заедно с технологичния и социален прогрес. Според мен това е една от основните причини хората да иска да имат разнообразен и интересен живот, когато имат и с какво да го запълнят.


* Цифрите означават общ процент на отговорилите с изключително важно е и важно е на твърдението – "Да имам свободно време за интересите си"

Разнообразието е хубаво, но дали не предопределя и по-размитата граница между баланс между работа и личен живот? И да, и не. Поради различния тип и видове дразнители около нас и консуматорския свят който ни заобикаля, нараства потребността да инвестираме повече време за хобита и интереси и реално бъдем щастливи с нещо, не защото трябва, а защото го искаме. Това нещо е извън 8-часовия ни работен ден, а понякога го разнообразява в обедната почивка. Подобен тип подход е ключов при превенция на стрес, бърнаут или други типове негативни психични състояния. В различни фирми един от основните стимули е именно гъвкавостта на работното време, нещо, което е един от преките пътища да се задоволи потребността от баланс между работа и личен живот на служителите.


* Цифрите означават общ процент на отговорилите с изключително важно е и важно е на твърдението – "Да развивам своите способности и умения"

Това изследване доказа по категоричен начин, че има ясна и открояваща се ценност на хората в България – развитието на техните способности и умения. Тази ценност е еднакво важна за всички, независимо от пол, поколение, образователен ценз или сектор на икономиката. С годините се умножават и каналите за задоволяване на развитието като нещо към което всеки един от нас се стреми. Бумът на интернет и падането на границите са едни от основните катализатори на желанието ни да знаем, учим, да се развиваме и бъдем по-добри.

Ако за baby boomers 94.6% от извадката е важно да развиват своите способности и умение, то е доста по-високо оценено желанието в предпочитанията на сегашното поколение. И това е така, защото са родени в такава епоха – адаптивността е повече от необходима, а развитието е един от важните инструменти тя да се случи. Дали и доколко корпорациите осигуряват пространство на своите служители да се учат, споделят и надграждат своята експертиза е друга тема, която до някаква степен е обусловена и от различната интерпретация на думата "развитие" за всеки един от нас.

Друга културогична специфика в България е насочена към отговаря на въпроса - Кой е отговорен за развитието ни като личности и хора? Дали не възлагаме прекомерни очаквания към образователната система или пък подхождаме с такива и към компанията в която работим също е тема, която засяга как и по какъв начин самите ние инвестираме в собственото си развитие, извън очакванията за подкрепа, които имаме?

Да развиваш своите знания и способности е личен избор дали, как и докога ще полагаш усилия да бъдеш това, към което се стремиш. Развитието предполага много четене, изобилие от грешки и една консистентност в усилията ни бъдем по-добри служители, по-добри хора.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly