С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Игра на тронове: Ще стане ли Вестерос новата Силициева долина?

Предприемачеството и иновациите са недостатъчно развити, което има очевидно негативни последици върху благосъстоянието на жителите на континента
Share Tweet Share
Снимка

 

Осмият сезон на фантастичния сериал "Игра на тронове" разбива всички рекорди, оставяйки човечеството разделено на две – от едната страна са тези, които се чувстват изолирани от феномена, а от другата - тези, които се страхуват от спойлери. Но каква роля играят предприемачеството и иновациите във Вестерос?
Проф. Николаус Франке, академичен директор на Професионалната MBA програма по Предприемачество и иновации, замени 3D очилата си за лупа, под която да търси иновации и анализира внимателно първите седем сезона на сериала. Това, което той установи, е, че както предприемачеството, така и иновациите са недостатъчно развити, което има очевидно негативни последици върху благосъстоянието на жителите на Вестерос.
Писателят Джордж Р. Р. Мартин и продуцентите на поредицата са създали фантастична вселена за своята сложна история. Тя се ръководи от собствени природни закони (като нередовни зимни периоди) и има своя собствена география (илюстрирана с карти), предистория, технология, култура, религии и социални системи.

Жителите на Вестерос не са склонни да правят иновации

Във Вестерос иновациите са маргинално явление. Следователно не е изненадващо, че има изостаналост по отношение на напредъка и просперитета. Само в две области виждаме някои нововъведения.

1. Оръжия и военни технологии

Като начало, има огромно наличие на оръжия и военни технологии. Нищо чудно, като се има предвид, че говорим за свят, който се характеризира с войни и битки. Доминиращият принцип на иновациите е съвременен: те са водени от самите потребители, а не от специализирани компании, които извличат търговска полза от мащабирането. Примери за отворени и потребителски иновации включват използването на адски огън по време на битката при Блекуотър и за унищожаването на Септата (от водещите потребители Тирион и Церсей), идентифицирането на драконовото стъкло като ефективно средство за борба с белите бродници, или гигантският арбалет на Кибърн, който служи като оръжие против драконите. Тези неща са измислени "чрез правене" от хора, чиято мотивация произтича от факта, че самите те използват иновациите си. В края на седми сезон, Кралят на нощта постига най-радикалната иновация в областта на услугите: преминаването на Вала посредством (генетично?) модифициран дракон.

Въпреки това нежеланието за иновации е очевидно и в областта на военните технологии. Повечето от оръжейните системи са на стотици, може би дори на хиляди години. Вековните мечове, изработени от валирианска стомана, се считат за свръх модерни. Като неутрален наблюдател, човек не може да не се зачуди защо героите не инвестират повече умствена енергия в разработването на нови оръжия, като се има предвид, че те имат толкова голям интерес към тази продуктова категория. Едно логично нововъведение би било да се използват драконите в комбинация с адски огън като вид бомбардировачи. Вече е установено, благодарение на потребителски иновации, че огънят е ефективно средство за борба с армията на мъртвите. Друга иновативна идея би била употребата на драконовото стъкло като вид сачми. В крайна сметка, изглежда, че то е изключително мощно оръжие срещу главния враг.

А какво правят производителите на оръжие? Вместо да фокусират усилията си върху бой от разстояние, те коват брадви от драконово стъкло. Очевидно не са достатъчно изобретателни, за да измислят такива рекомбинации на Шумпетер. Струва си да се отбележи, разбира се, че иновациите в оръжейните технологии могат в най-добрия случай да допринесат косвено за просперитета на обществото (например като спомагат за запазване на мира или за предотвратяване на външна заплаха като нахлуването на белите бродници в случая на Вестерос). На първо място, те са средства за унищожение и изтребление - точно обратното на прогреса.

2. Социални иновации

Бунтът на Робърт разтърсва порядъка на властта, който е династичен по своята същност, като това може да се разглежда като подривна иновация. Но изглежда, че силите на възстановяване на реда са надделели, поне след убийството му през първия сезон. Социалните иновации, предизвикани от Денерис Таргериън, имат по-дълготраен ефект. Тя успява да премахне робската система на Есос и е първата жена владетелка, която има амбиции да се възкачи на Железния трон. Интересно е да се отбележи, че последното от тези нововъведения, еманципацията, се разпространява незабавно: Церсей, която седи на Железния трон, е "бърз последовател", а в по-широк смисъл и Ария, Бриан, Санса, Аша и Змиите на Мартел също следват тенденцията, която тя е започнала и разбиват традиционните роли на половете във Вестерос в хода на поредицата.

Какво друго може да се каже по отношение на иновациите? Не много. Интересното е, че оригиналното седло и инвалидната количка за парализирания Бран също са потребителски иновации. А удобният асансьор до върха Вала може да е бил създаден от Нощния страж. Уви, не научаваме почти нищо за неговите системи за задвижване и съхранение на енергията, които несъмнено са интересни от технологична гледна точка.

Проблемът не е нито в недостига на средства, нито в липсата на предприемачи

Въпросът тогава е: Защо има толкова малко иновации? Това не се дължи на недостиг на средства. Желязната банка на Браавос върши много добра и рационална работа по поддържането на финансовата системата на Вестерос. Не липсват и предприемачи. Много от ключовите герои като Тирион, Тивин, Варис, Самуел, Мисандей и Литълфингер са достатъчно умни и находчиви, за да могат да идентифицират нови възможности.

На лице е и предприемаческа решителност. Церсей, Денерис, Станис и много други не си слагат детски ръкавици, когато става въпрос за консолидиране и разширяване на силата си. Те не позволяват на етичните съображения да ги спират. Оркестрирането на Червената сватба или провокациите на Рамзи в Битката на копелетата могат да бъдат разгледани като умни маневри. Необичайни съюзи се формират през всички сезони на поредицата. Фактът, че различните племена на диваците си сътрудничат помежду си, е свидетелство за способността на Манс Райдър да въвежда иновации в бизнес моделите.

Предприемачът Джон Сноу го надминава с организационния гамбит, който представлява сътрудничеството на жителите на Вестерос с диваците. Що се отнася до стремежа му да осъществи най-големия алианс в целия сюжет до момента - пактът на живите срещу Краля на нощта и неговата армия, може да видим дори и своеобразна "асансьорна презентация" (или "elevator pitch"): представянето на бродника, който е заловен с огромни усилия, кара дори и Церсеи, известна с нежеланието си да сътрудничи, да се поколебае за миг. Това показва, че примерите от реалния свят винаги са убедителни. Често цитираното мото "Ланистър винаги плащат дълговете си" свидетелства за интуитивно разбиране на стратегията "каквото повикало, такова се обадило" (tit for tat), класика в изследванията на сътрудничество, ориентирани към теорията на игрите. Ловкостта на боеца Ария, от своя страна, представлява гъвкавите, неконвенционални стартиращи фирми, които се оказват силна конкуренция за "утвърдените играчи".

Почвата на иновационната екосистема на Вестерос е безплодна

Проблемът не е нито в недостига на средства, нито в липсата на предприемачи. И така, в какво се крие той тогава? Може да се твърди, че два фактора са в основата на липсата на иновации:

- Да започнем с това, че няма институции, благоприятстващи иновациите. Университетите, изследователските организации и образователните институции - епицентровете на иновациите - са напълно недоразвити. Най-често срещаният вид обучения се отнася до използването на оръжия (с много силен практически акцент). Четенето, от друга страна, е умение, което жителите на Вестерос очевидно придобиват самостоятелно по автодидактичен начин (като Давос Държеливия и Джили).

Изглежда, че Цитаделата е единственото място, където се предприемат научноизследователски и развойни дейности. Там работят огромен брой учени и има голямо количество книги. Но точно както Желязната банка, която оставя много да се желае от гледна точка на ориентацията към клиента, Цитаделата очевидно е монополист. В отсъствието на конкуренция, тя изглежда като изключително самозатворена, егоцентрична организация. Създала е високи бариери за прием, които начинаещите майстери трябва да преодолеят, преди да започнат своето обучение, което пък е организирано по силно бюрократичен начин. Тя лишава Кибърн, брилянтен, но безскрупулен изобретател, от веригата му (символ, носен от мейстерите), а прагматикът Самуел успява да излекува Джора Мормон от Сивата люспа само защото съзнателно нарушава консервативните правила на Цитаделата. Сферата на информацията и комуникациите играе ключова роля по отношение на липсата на иновации във Вестерос. Има значително място за подобрение по отношение на състоянието на технологичното развитие. Красноречив е фактът, че дори типографският печат все още не е измислен. Кратките съобщения се изпращат в некриптиран формат с помощта на гарвани и единствените полета, които донякъде процъфтяват, са производството на отрови и разузнаването.

- Вероятно има причинно-следствена връзка между липсата на иновационна екосистема във Вестерос и втория фактор - социалната структура. Класовата система е обикновено вредна за иновациите. Тя се основава не на производителността и пазарните системи, а на наследствен принцип, напомнящ планираната икономика. Следователно не е изненадващо, че управниците се стремят почти изключително към власт, а не към подобряване на живота на хората. Честите войни водят до унищожаване на инфраструктурата, което задушава появата на всякакви институции, благоприятстващи иновациите, в зародиш. Силно ирационалното схващане за света влошава още повече нещата. Съдът чрез ордалия, фатализмът и окултизмът показват, че Вестерос все още не е просветен. В известен смисъл това е разбираемо, защото в един свят на сенки, които убиват, мъртви, които се вдигат и летящи дракони е трудно да бъдеш рационален.

С оглед на казаното досега остава да се надяваме, че социалните предприемачи като Денерис, Джон Сноу и Тирион ще успеят да подготвят почвата за повече иновации, за да донесат напредък, просперитет и мир на народа на Вестерос. В този контекст, аз бих бил повече от щастлив да им позволя да използват моите иновативни идеи относно дракони-бомбардировачи и сачми от драконово стъкло, без да очаквам лицензионни възнаграждения.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly