С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Пет признака, че е време да сменим работата си

Коренно се променя начинът, по който гледаме на труда и работодателите
Share Tweet Share

Да се пенсионираш във фирмата, в която си започнал кариерата си, вече звучи като мит от предишна епоха. С навлизането на новите поколения в работната среда (Милениалите – 25-37 г. и Поколение Z – 24 г. и по-млади), начинът, по който гледаме на труда и работодателите, се променя коренно. Факт е, че голяма част от хората в днешно време не се притесняват да напуснат добре платена работа, ако не се чувстват оценени или нямат достатъчно принос към обществото например. "О tempora, o mores" биха казали някои представители на предишната генерация, но все пак е важно да разберем какво се крие зад тези решения. Да разберем как да виждаме знаците, че може би наистина е време за промяна и търсене на нещо по-добро.

Графика
Стабилно покачване на броя доброволни напускания през последните години в САЩ

Снимка

 



Източник - Националното бюро по статистически проучвания
  • Hires - наемания на работа
  • Job openings - откриване на работно място
  • Quits - доброволни напускания


1. Промяна във физическото, емоционално или ментално състояние

Всеки минава през така наречения розов етап през първите 3-6 месеца на ново работно място. Градим нови отношения, впечатления и знания, което значи, че повишаваме нивата на хормоните на щастието, в частност серотонин и норадреналин. Те спомагат за доброто ни настроение, ентусиазъм, бодрост и желание да покажем мотивацията си. Въпреки наличието на стрес, ние обработваме информацията бързо, защото искаме да докажем, че сме компетентни, отговорни и надеждни. В един момент тази начална еуфория отшумява и дава място на стабилизирани емоции и свикване с условията на труд (офис, колеги, естество на работата, стигане от точка А до точка Б например).

Един от първите симптоми, на които трябва да обърнем внимание, е присъствието на честа умора и отегчение на работа. От една страна, това може да бъде свързано с външни елементи като смяна на сезоните, нарушена имунна система, заболяване и общо изтощение. Обичайна реакция е да отклоним вниманието си и да си обясним това явление с моментен стрес (тежка седмица), трудности в личен или професионален аспект (отказана промоция, раздяла с партньор, разочарование от конкретна среща или друго), тъй като нямаме време да отидем на доктор или не искаме да придаваме значение на нещо моментно.

За съжаление, забързаното ни ежедневие и редовното потискане на въпроса "Защо това се случва именно сега", неизменно води до повтарящи се симптоми както на физическо, така и на емоционално и ментално ниво. Неслучайно, един от съветите на бизнес светила като сър Ричард Брансън е да включим редовни и различни спортни активности. Когато усетим умора, последното нещо, което искаме, е да отидем във фитнеса или да се потопим в басейна Спомняте ли си за хормоните, за които говорихме по-рано?

Aко все пак тези усещания продължат във времето, рискувате да отключите много по-сериозни.
Едно от явленията нашумяло в последните години, появяващо се все по-често и при все по-млади специалисти е бърнаут. Тази специфична изхабеност, нежелание и обща отпадналост се ражда в резултат на често и редовно излагане на стрес и невъзможността за справяне с него. Сигурно сте чували съвети като: "Вземи си почивка, ден-два и ще си пак на линия!" или "Отиди на психолог, може би ще ти помогне".

Факт е, че за разлика от предишните поколения, всеки един от нас е изложен на многобройни фактори, които ни разсейват, усложняват отношенията ни с другите, а и с нас самите. Развитието на технологиите спомага да сме мобилни и да правим повече неща, но в същото време създава вътрешен дисбаланс, който рано или късно излиза наяве. Сънят и концентрацията ни се нарушават, желанието ни да се погрижим за себе си намалява, лесно се отдаваме на летаргия, отлагане и апатия. Отказваме срещи с приятели, хобитата ни не ни носят същото удоволствие като преди, появяват се натрапчиви мисли, спадане на самочувствието и дори паник атаки. Замислете се кога за последно сте споделили, че имате трудна седмица и сте поискали съвет от близък? Или имате ли отдушник за тревожността – спорт, активности, готвене, благотворителност, писане на блог? Еднократно посещение на йога студиото не се брои!

Възможно е до толкова да сте привикнали с присъствието на някои от тези неприятни феномени, че да ги приемате за нормални, защото и други изпитват същото Уенди Сузуки споделя собствения си опит в TED talk, откривайки колко важно е да се направи позитивна рутина чрез физическата дейност. Това за щастие НЕ Е единственият подход за справяне с трудните моменти – в днешно време не е срамно да работиш с психолог, който да те насочи към подходящи практики. Ако компанията ви не смята това за приоритет и не получавате подкрепата, от която се нуждаете, вероятно е време да потърсите алтернатива.

2. Липса на ангажираност към компанията (90% вън, 10% вътре)

Това, което настъпва след розовия период във всяка връзка, е срещата с реалността – в работните, както и в личните взаимоотношения, често се случва да се разочароваме. Първите 90 дни са критични – ако открием, че това не е нашето място, не бива да живеем с илюзията, че нещата ще се променят, само защото искаме това да се случи. Различните представи и очаквания за културата, вътрешните взаимоотношения, екипни или индивидуални навици, като споделянето на клюки в малки групички, рано или късно довежда до липсата на ангажираност и усещане за принадлежност.

Улавяте ли се, че през по-голямата част от работния ден се чудите как да организирате рождения ден на половинката си или пък предпочитате да се заговорите с колега на по кафе? Разсейването е нещо нормално и естествено, но ако се случва постоянно, вероятно има причина за това.
В резултат, хората не се появяват на мероприятия, не задават въпроси по време на екипни срещи, нямат желание за приемане или даване на обратна връзка. Проблеми, които трябва да бъдат адресирани и от двете страни, за да се предотвратят крайни решения.

3. Нарушен баланс личен-професионален живот

Това отдавна не е привилегия само за родители с малки деца. Балансът се изразява в различни неща – възможността да пътуваме, да сме гъвкави и да живеем в други държави, да упражняваме хобитата си или просто да можем да изразяваме себе си. Понякога страхът да не разочароваме близките си, да не получаваме редовни доходи или да изпаднем в ситуация без контрол, ни парализира – затова е по-лесно да направим компромис и да се примирим със съдбата поне за момента.

Дългите работни дни, кратката или прекъсната ваканция, имейлите през уикендите – голяма част от нас са свикнали с тези неща. Това, което аз насърчавам моите клиенти, е да бъдат искрени и да споделят още на първото си интервю какво е важно за тях, за да поддържат позитивна хармония между личното и професионалното пространство. По този начин заявявате вашите принципи открито и очаквате другата страна да отговори на очакванията.

Дистанционната работа и гъвкавото работно време добиват все по-голяма популярност, но ако фирмата няма желанието да промени културата си и да предостави повече възможности, тогава може би е време да се ориентирате към организация, която е приела друг подход.
Един въпрос много ми помогна да направя именно тази сериозна и страшна стъпка към по-добър баланс: "Какво е най-лошото, което може да се случи?". Отговорът в повечето случаи е: "Да започна отначало".

4. Компромис не е = на жертва

Да бъдем наясно с ценностите си и какво ни прави щастливи – това вероятно е едно от най-основните правила за постигане на успешна кариера и живот. Защо обаче се случва да потъпкваме принципите си в името на работата? Правилно ли е да отстъпваме при всеки конфликт, само и само да не накърним егото на шефа? В началото на професионалния си път аз самата имах очакванията, че другите ще ми дават насоки, ще ме толерират, защото съм по-млада и неопитна и ще ме научат как да върша работата си по-добре. На практика, почти никой няма времето или отдадеността да държи ръката ти и да ти показва пътя към успеха. Ти самият трябва да изградиш моделите си на поведение и да разбереш какво работи и какво не. Независимо дали си логичен и практичен или емоционален и импулсивен; дали разчиташ на факти при взимането на решения или вярваш на интуицията си. При всички случаи ще се сблъскаш със ситуации и хора, които ще поставят под въпрос не само начина ти на работа/взимане на решения, но и ценностната ти система. Това може да се превърне в ежедневие, което да носи повече фрустрация отколкото задоволеност. Дали това е правилната среда да се учиш и развиваш?

5. Добре дошли в комфортната зона

Това вероятно е в противоречие с представата на някои хора. Голяма част от нас се стремят да постигнат именно тази стабилност и комфорт, да се чувстват в "свои води" и работата да им е лесна, защото познават всеки в офиса, имат създадена рутина и навици, които не са променят с времето. Не се напрягат излишно, знаят какво да очакват от екипа, позицията и компанията, нищо не ги изненадва или изкарва извън нерви. Заплатата е платена всеки месец на едно и също число, колегите им разказват за уикендите си, имат едни и същи дискусии с мениджърите им. Един затворен цикъл от повтарящи се активности, който привидно работи и не носи след себе си стрес.

Какво обаче се случва ако останем прекалено дълго в тази зона на комфорт? Доказано е, че мозъкът ни се адаптира и спира да разпознава различните импулси – това води до "притъпявяне" на усещанията, намаляване на "пластичността" на мозъчните клетки, а това само по себе си значи, че спираме да научаваме нови неща и да активираме желанието си да се развиваме. Лека полека, привикваме с този начин на живот и отказваме промяната като естествен процес. Проблемът с комфорта е, че до известна степен ние му се отдаваме и бидейки част от нас, ние не искаме да се разделим с него – всичко извън него е разпознато като чуждо, ненужно и нежелано. Ако сте били в една организация над 3 години (особено в технологичния сектор) и забележите резистентност, страх или негативност към каквато и да било промяна, може би е време да разпознаете трапа, в който сте попаднали и да избягате от него.

Обобщение

Не всяка криза бива решена с напускането на работното място – до голяма степен, препъни-камъчетата са там, за да научим урок за себе си и да се самоусъвършенстваме. Ако имаме идеята да намерим идеалната фирма или работа, това няма да се случи – все ще се налага да се справяме с конкретни хора или привички, непонятни за нас. Въпреки това, моят съвет е да откриете вашата собствена граница между търпение и търпимост. Успех!
Снимка

 


Радина Недялкова е психолог, сертифициран кариерен консултант и страстен пътешественик в над 35 държави. Тя е с над 9 години опит в областта на човешките ресурси. Живяла е в България, САЩ, Ирландия и Сингапур, като е работила за световни компании като Airbnb и LinkedIn.
Тази година Радина Недялкова ще бъде и лектор на кариерното събитие на Тук-Там - Кариерен Кошер. Ако искате да видите Радина на живо и да получите ценни съвети за професионалното си развитие, регистрирайте се още сега за най-голямото кариерно събитие за българи с опити образование в чужбина тук.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly