С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

От какво зависи щастието на работното място?

То осигурява по-висока производителност, по-малко текучество, повече доволни клиенти и по-продуктивна организация
Share Tweet Share
Снимка

 

Питали ли сте се някога дали сте щастливи там, където работите. Изпитвате ли щастие с това с което се занимавате професионално? Всъщност....какво за вас е щастие?

За всеки един от нас отговорът е различен. Щастието не е мотивация, но е състояние, породено от нея. Щастието не е еднократен акт, а процес – с начало и понякога с край. Щастието не може да се потиска и няма щастлив служител, когато останалите са нещастни. Щастието не може да се нарисува или обясни – то се усеща. Щастието е субективно и винаги е свързано с човешкото благополучие.

Това състояние би могло да е характерно за цели организации, а може да го има само в един отдел, но никога в един човек. Щастливите хора не са част от среда, която влияе на останалите негативно, стресиращо или заплашително. Там, където има щастливи служители, има по-висока производителност, по-малко текучество, повече доволни клиенти и по-продуктивна организация. И това не е утопия.

Кое прави хората щастливи в една компания? Хората, или по-точно присъствието на тяхната емоционална интелигентност, наличие на компетенции, ясните и постижими цели, признанието за добре свършената работа, отношението, подкрепата, комуникация и лидерите в една компания.
Кое прави хората нещастни в една компания? Хората, или по-точно липсата на доверие, хаос, отсъствие на комуникация, отсъствие на резултати, липса на принадлежност и обща посока, абдикиране от страна на мениджмънта, обещани, но неизпълнени ангажименти.

Дали хората са щастливи на своето работно място и кое ги кара да са такива? Попитахме ги, а те отговориха. Проучването обхваща мнението на 797 човека.

Доколко сте щастлив/а на своята работа?
- По-скоро съм щастлив/щастлива – 41.2%
Най-голям е делът на хората, които са установили своите високи нива на щастие, но предпазливо си оставят вратичка, че винаги може и повече.
- Нито съм щастлив, нито съм нещастен – 22.2%
Трудно се дефинира щастието, но когато липсва осезаемото усещане за него, то по-скоро е наяве отсъствието му. Факт, че за близо 22% от хората е трудно да дефинират дали са щастливи или не.
- Много съм щастлив – 17.2%
Групата на максималистите и завършените щастливци. На фона на цялата извадка, то те са 137 човека или 17.2%
- По-скоро не съм щастлив/щастлива – 12.5% и Никак не съм щастлив, щастлива – 5.6%
За близо 145 от анкетираните щастието на работното място е мираж. Какъв ли е резултатът от работата на хората, които твърдят, че не са щастливи?

Друг въпрос обхваща едни от най-честите признаци на щастие, които дефинираме с помоща на 16 различни твърдения.

Кои до СЕДЕМ неща биха ви накарали да се чувствате по-щастлив/а в професионален аспект?

1. Да развивам своите способности и умения – 76.7%

Развитието кара хората да се чувстват щастливи, тъй като удовлетворяват своя потребност да знаят и могат повече, респективно да получават и акумулират повече. Това им носи полезност и удовлетворение. Развитието дава възможности и завършеност, увереност и вяра, че по-доброто предстои.

2. Да вдъхновявам околните – 59.7%
Хората биха се чувствали по-щастливи, ако с нещо са се превърнали в ролеви модели за останалите. Поради това, все по-често се развиват менторски програми в организациите, подкрепя се среда за повече неформално споделяне на знания и опит. Потребността да бъдем полезни и вдъновяваме околните ни кара да се чувстваме по-ценни, по-ценени и по-щастливи.

3. Да имам разнообразен и интересен живот – 59.5%
С цялата динамика около нас, разнообразието е норма, а не изключение. Да бъдеш адаптивен, вече не е по желание, а по-скоро е признак за бъдещ успех. Успехът в повечето случай е свързан с разнообразие, а това води до щастие.

4. Да имам гъвкаво работно време –54.5%Все по-често хората започнаха да ценят своето време. От своя страна, все повече работодатели осигуряват различни форми на гъвкава заетост, работа от вкъщи или работа без работно време. По-смелите дори нямат офиси – работиш от там, където има интернет, когато искаш, стига да постигаш заложените цели. Гъвкавото работното време осигурява на хората да имат повече време за себе си, комфорт от къде да работят, а това несъмнено води до повече щастие.

5. Да имам свободно време за интересите си – 54.5%
До някъде наличието на гъвкаво работно време и търсеното разнообразие в животът ни са предпоставките да имаме повече свободно време за хобита и интереси. Те ни осигуряват баланса между работа и личен живот и са превенция пред стрес, бърнаут или монотонност в работата. Балансирането е сигурен атестат за повече щастие и пълноценен живот.

6. Да се издигам в кариерата – 46.9%
Хоризонтално или вертикално, то издигането е предпочитано от мнозина. Или поне в частта с по-добрите условия, гръмка титла, малко власт и допълнителни стимули. Издигането в кариерата е и признание. Признанието осигурява удовлетворение, а то води до повече щастие.

7. Да работя откъдето искам и когато си поискам – 42.8%
Свобода. Тази ценност е силно заложена и изявена, а това изследване го валидира. Анкетираните биха се чувствали по-щастливи, ако имат възможността сами да определят къде и кога да работят. Дали това може да се третира като слободия или като нещо в което да се вслушаме и осигурим пространство да се случи? Все пак, това зависи от цел, срокове , измерители и заявени очаквания.
Дали шастието върви ръка за ръка с по-високата титла?

Готови ли сте да заемете мястото на вашия мениджър. Моля изберете най-близкия до вас отговор:
Не, защото нямам такива амбиции и очаквания 312, 39.1%
Дали издигането в кариерата минава непременно през позицията на нашия шеф? Все повече хора нямат желанието и потребностите да управляват хора. По-скоро предпочитат да бъдат част от различни проекти, да разчитат на екип или само на себе си. Това също ги развива, но по друг начин.

Не, защото той/тя се справя добре 146, 18.3%
За близо 18.3% от анкетираните, техните мениджъри се справят добре, което е висока оценка и признание за тяхната работа.

Напълно, защото имам необходимите знания, умения, опит – 146, 18.3%
Толкова като брой са и тези, които вече са готови да поемат мениджърската позиция, защото вярват, че имат съответната експертиза. Как ли се управляват такива очаквания?

Не мога да преценя, 112, 14.1%
Дали това не издава онова чувство на неувереност и страх от успеха, или по-скоро въпросът е достатъчно труден?

По-скоро да, защото бих потърсил нова работа, 44, 5.5%
За 44 човека развитието им минава през нова работа и напускане на досегашната им компания.

Готов съм, защото вече 3-5 г. очаквам такова развитие, 37, 4.6%
Трудно се управляват очакванията за развитие в позиция, когато няма такава възможност. Дали вече тези хора не са прегорели или са фрустрирани, че не са развити?

Щастието е продукт на низ от избори, а не стечение на обстоятелствата. Всичко минава през дефиницията какво за нас е "щастие". Къде го търсим, кога го намираме, как го запазваме.

Друг подход е свързан с честен отговор на въпроса – Кога за последно сме се чувствали по този начин и кое ни е накарало да изпитаме това състояние. Останалото идва след това и зависи от правилната преценка, компромисите, които можем да направим със себе си и цената, която сме готови да платим, за да сме щастливи. Виждал съм щастливи служители и самият аз съм бил такъв. Разликата за самата организация беше огромна, а атмосферата беше предпочитана и желана. Там, тогава нямаше глад за кадри.

Снимка

 

Милен Великов е HR специалист с опит в компаниите "Екофарм", Societe Generale и "Актавис". През 2015 г. беше отличен с приза "HR изгряваща звезда" в ежегодния конкурс за HR професионалисти на Българската асоциация за управление на хора, на която е и пълноправен член. В момента е докторант в Българската академия на науките. Има три магистърски степени - "Управление на човешките ресурси" в УНСС, "Организационно поведение и консултиране" от СУ "Св. Климент Охридски", както и "Социална и организационна психология" в Нов български университет (семестриално завършена). Бакалавър е по "Икономика и организация на труда" от УНСС.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly