С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Грешките на служителите от "Човешки ресурси"

Непрофесионалното им поведение може да отблъсне кандидатите за работа
Share Tweet Share
Снимка

[Pixabay.com] 

В последно време активно организирам срещи с различни хора. За една част от срещите инициатор съм аз, за да запозная представители на различни компании с работата ми, за останалите случаи с мен се свързват хора, които искат да ми предложат нещо.

Опитът ми до момента в бизнес срещите ме е научил на редица неща. Съвсем не казвам, че самата аз не греша понякога, всички го правим.

Но има някои грешки, които не се допускат просто от притеснение или защото е ден, в който нещата не вървят по вода. Има грешки, които се допускат от незнание и неразбиране на елементарни правила за общуване в бизнес среда. Точно на този тип пропуски посвещавам тази статия.

1. Демонстриране на липса на интерес

Какво беше учудването ми, когато по време на среща с представители на голяма компания един от присъстващите буквално изрисува картинки в тефтера си, които биха могли да украсят Сикстинската капела. Допускам, че може би скучаеше, но въпреки, че се стараех да обръщам тялото си и към двамата и да включа неактивния човек в разговора, това просто не беше възможно. Реално аз съм гост, а не домакин, така че мисля, че поведението в случая беше повече от неуместно. В малкото моменти, в които се включваше, искаше да ми покаже пренебрежението си към мен и работата ми. Същият този човек имаше претенцията да разбира от социална динамика, психология, управление на човешки ресурси и да притежава капацитета да обучава на същото своите колеги.

Не, не може.

Седяла съм на маса с хора на ключови позиции от компании като Facebook, хора, които са част от организации като НАТО и са демонстрирали толкова човешко поведение, че предразполагат към ненатоварващи и много приятни разговори. Искрено се възхищавам на тези, които са постигнали големи успехи, но не са загърбили човешкото в себе си. А тук наблюдавах човек, който е получил малко власт, решил да покаже цялото си невежество по време на срещата ни. Очарователни са опитите на хората да неглижират умения, които видно не владеят, дори в минимални количества. След края на срещата не изпратих никаква последваща информация, защото самата аз не бих искала да работя с някой, който не е узрял да води срещите си като професионалист.

Благодаря за възможността, ще пропусна.

Искате ли да не допускате такива грешки? Кликнете тук за решението.

2. Неуважение към моите колеги

В случаите когато някой ми отправи предложение за нещо, за което бих искала да науча повече, каня този човек на среща в офиса ми. Именно в един от тези случаи ми направиха впечатление няколко неща.

На срещата присъствахме аз и мой колега. Гостът дойде сам.

Тук няма да обсъждам самото предложение, а поведението, което този човек демонстрира. Ще започна с влизането в офиса. Гостът ми се ръкостиска с мен, но не го направи с колегата ми. Грешка номер 1.

По време на разговора почти беше изцяло обърнат към мен, сякаш колегата ми не съществуваше. На тръгване не се ръкостиска нито с мен, нито с колегата ми...

Защо е важно това? Очевидно този човек не познава елементарния етикет на бизнес общуването, който включва ръкостискане (демонстриране на уважение) с всеки от присъстващите на срещата, а не само с този, който може да му донесе някаква изгода. Граничи с елементарното възпитание.

3. Психодрама

Понякога още в първите минути на дадена среща усещам, не с този човек няма да може да си паснем. Това беше един от тези случаи. На въпроса с какво съм различна от останалите, казах, че аз не съм от хората, които преразказват общодостъпни книги и не присвоявам курсове от Coursera и Udemy. Тук бях ударена в земята от отговора, който получих - очевидно събеседникът ми се ядоса от казаното, сбръчка вежди и се облегна плътно назад на стола си. "Ами бизнес", каза ми. Попитах: "Да не би вие да прилагате тези методи, щом реагирате по този начин"? И отново същия отговор: "Ами бизнес". Бях в ступор. Пред мен стоеше представител на световноизвестна компания, който ми каза, че за него авторските права на обученията на колегите му нямат стойност и за него е важно "работата да върви".

Същият този човек от началото до края на срещата ни стоеше със скръстени ръце, сякаш искайки да ми покаже величието си. Предвид опита ми, всичко това ми се видя комично.

Освен всичко останало ми каза, че записват тайно своите служители по време на обучения и след това на база на тези записи си правят изводи и предприемат действия. Да, това със видеонаблюдението е практика в много компании, но всеки служител е уведомен за това, а не тайно сниман. Не им завиждам.

4. Не може да спре да говори

Срещата беше дълга и пред мен стоеше човек, който води обучения по теми като как да проявяваш емпатия, да разбираш хората и т.н. Това, което обаче този човек не си даде сметка, е, че за цялото време не спря да говори за себе си. Емпатията определено е далеч от него в практиката. Сигурно сте били поне на едно интервю за работа, по време на което интервюиращия не спира да говори за себе си, за компанията, за опита си... И не ви оставя нито да разкажете за себе си, нито ви задава каквито и да е въпроси (този човек не ме попита абсолютно нищо!). Чудите се какво правите там и си тръгвате с куп въпросителни и усещане, че сте били на монолог, а не на интервю.

Това трябва да се промени! Служителите от "Човешки ресурси" не бива да загърбват основното, за което те отговарят – хората и човешката страна на всичко в бизнеса. А за съжаление на отговорни позиции понякога са поставени хора, които например преподават емоционална интелигентност, а самите те не могат да вложат и капчица такава в отношенията си с околните в ежедневието си.

Причината да разказвам всичко това е заради всички онези хора, които отиват на интервю за работа с надежда. Надежда, че ще станат част от екип, който ще ги кара да се чувстват добре, че ще станат част от компания, която се грижи за тях. Но служителите на организации, които проявяват непрофесионално поведение, са лицето на компанията и съответно всеки, който се среща с тях, ще остане с горчив спомен от случилото се.

А вие сблъсквали ли сте се с непрофесионално отношение от хора, които са представители на отдел "Човешки ресурси"?

Ако искате да научите още интересни истории и практични съвети от психологията, добавете ме в LinkedIn и последвайте страницата ми във Facebook.

Снимка

 

Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на "Наука за хората" - компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективното общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи. В работата си тя е лицензирана да преподава най-съвременните методи, разработени от водещите специалисти по публично поведение САЩ.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly