С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна

Големите градове, които привличат млади хора и успяват да се "закачат" за ръста на техсектора, започват да разкриват своите възможности
Share Tweet Share
Снимка

Пловдив и Варна са особено интересни не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители.

 Фотограф: Цветелина Белутова

Един от основните акценти в последните "Регионални профили" на Института за пазарна икономика е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София - например в Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието - например в Пирдоп и Челопеч, вече догонва София-столица както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Дори и този извод от изследването обаче беше отразен в контекста на дискусията за регионалните различия и пропастта между столицата и всички останали. Другите центрове с голяма периферия - основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добра динамика.

Фокусът върху вторичните центрове си заслужава, тъй като по-дълбоката промяна на регионалната карта започва именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на регионалните неравенства, без първо да погледнем към подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под "периферии" разбираме тези населени места - заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център.

Сходството между Пловдив и Варна

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост - всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. (данни за 2018 г.). Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено периферията на Варна се отличава с три общини в топ 15 на страната по заплати - това са Белослав, Суворово и Девня със средна заплата от около 1 300 лв. до 1 700 лв. на месец (данни за 2018 г.). По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години успяват да увеличават своето население. Това означава, че положителният приток на хора - т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти - над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната - с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2500 лв. на месец, а във Варна са 3.6 хил. наети при средна заплата около 1900 лв. на месец (данни за 2018 г.). Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Подем на още центрове

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове - това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не дава реално отражения на средата.

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в подема на водещите вторични центрове. Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се "закачат" за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда - в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства. Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly