С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Образование в чужбина: Митове и реалност

Кои са най-често срещаните митове за образованието в чужбина и каква всъщност е реалността
Share Tweet Share
Снимка

[Pixabay.com] 

Наближава времето, в което зрелостниците трябва да изберат как ще продължат пътя си след завършване на училище. В момента възможностите са десетки, а един от най-често срещаните избори е образованието в чужбина. Все повече млади българи вярват, че обучението извън България е ключът към бъдещия им професионален успех.

Не всички обаче си дават сметка, че начинанието е трудно, струва скъпо и нерядко драстично се различава от това, което са си представяли. Затова наскоро зачестиха и случаите, в които след първите няколко месеца студентът се връща от дестинацията, избрана от самия него. И за да избегнем подобни сценарии, днес сме решили да ви представим някои от най-често срещаните заблуди при образованието в чужбина.

# "Парите вече не са пречка пред образованието в чужбина заради по-ниските такси"

Разбира се, най-често именно финансовата страна спира стотици да заминават всяка година извън България, за да продължат своето обучение. Това е и най-обсъжданата тема. Наскоро се появи и тезата, че ниската такса за обучение или липсата на такава е направила това начинание по-достъпно. Всъщност ниската такса не прави автоматично образователната дестинация изключително изгодна. Много от страните, където бакалавърското обучение е почти или съвсем безплатно, като Дания и Швеция например, имат доста висок жизнен стандарт. Освен това често те не предлагат никаква възможност за стипендии или други преференции за чуждестранни студенти, а намирането на работа се оказва проблем. Трябва да се спомене и фактът, че много малко са университетите, които предлагат квартири или т.нар. общежития за по-малко пари, така че може да причислим и намирането на жилище към разходите. Във всеки случай за една година на един студент са му нужни не са по-малко от 8000 - 10 000 евро.

Разбира се, възможности съществуват. Въпреки Brexit, Шотландия все още предлага опцията за опрощаване на таксата за граждани на ЕС, но има наченки от правителството това да се промени в близко време. В Холандия пък може да се кандидатства за социална стипендия. Във Франция получават помощ за жилище още от първата година, а във Великобритания студентите в бакалавърски програми ползват кредити при много изгодни условия.

# Никой няма да те пусне да учиш в чужбина с родна диплома

Всъщност повечето университети в чужбина се интересуват не толкова какво и къде сте завършили, а какво знаете и умеете. Все пак е задължително да докажете, че сте завършили средното си образование. Има определени учебни заведения, които се интересуват от предметите, изучавани от вас в училище, но само толкова. Страната ни има подписани редица междуправителствени спогодби за взаимно признаване на дипломи, така че проблем с това няма да имате.

# "Ще работя, за да се издържам"

Повечето консултантски агенции препоръчват студентите да разполагат със средства за издръжката си поне през първата година, за да имат време да се адаптират към новата обстановка и, разбира се, да посветят повече усилия на ученето. Дори тези съображения да не ви убедят, имайте предвид, че вероятността да намерите работа още при пристигането си в чуждата страна е доста малка. Кризата с коронавируса допълнително усложни ситуацията. В повечето държави в ЕС в момента конкуренцията за работни места е доста ожесточена.

Колкото по-малък е градът, толкова по-скромни са възможностите да ви наемат. Положението се усложнява още повече, ако не владеете езика на страната, в която се обучавате. Вярно е, че в Дания, Холандия и Швеция всички говорят английски, но ако работодателят трябва да избира, със сигурност ще предпочете човек с местния език пред студент от далечните Балкани.

# "Приемът е лесен, а завършването - лесно"

Може да се приеме за частично верен фактът, че западноевропейските университети (с изключение на няколко) приемат български студенти без много усилия. Често за прием се изисква добра диплома и невинаги сертификат за език. Попълват се електронни формуляри, пише се мотивационно писмо и сте вътре. Но истината има и обратна страна. И тя е, че за разлика от много български университети, фактът, че ще ви приемат, съвсем не ви гарантира успешно завършване. Напротив, в повечето университети в Западна Европа най-сериозната цедка е през първите една-две години от следването.

От друга страна, ако държите да учите в престижен университет, трябва да знаете, че приемът ви далеч не е гарантиран. В зависимост от специалността, за която кандидатствате, може да има доста допълнителни изисквания - като изпити (университетите "Оксфорд" и "Кембридж" имат допълнителни тестове за различните си специалности, в LSE има приемен тест за български кандидати), матури по различни предмети, лично или телефонно интервю, препоръки, есета по зададена тема и т.н. Това налага сериозна предварителна подготовка, а знайте, че конкуренцията е жестока.

# "Западната" диплома отваря всички врати

Не всеки университет в Западна Европа осигурява възможност за лесна кариера и висока заплата. В света, където отделната личност е от особено значение, се вземат предвид способностите и уменията, които сте придобили по време на следването.

Тук по-скоро голямо значение има избраната специалност. Независимо колко престижно училище е завършил, един изкуствовед винаги ще срещне трудности в намирането на добре платено и престижно работно място.

# Ако се учи в чужбина, то трябва да е в елитен университет

Най-голямата грешка, която може да направи един кандидат-студент, е да избере къде да следва само и единствено чрез класация тип "Топ елитни университети в Западна Европа" или подобна. Не се доверявайте само и единствено на подобни класации, защото те дават прекалено повърхностна гледна точка за реалността. Когато окончателно решите, че ще кандидатствате извън България, направете си стратегия, уточнете първо в коя държава ще следвате. Следва да изберете и специалността, която искате. Чак тогава започнете да търсите подходящ университет. Както и в България, всяко учебно заведение има сфери, в които е най-силно. Ако и след тази пресявка останат няколко избора, може да се допитате до консултантска агенция за съвет или да се свържете с бивши или настоящи студенти в дадения университет. Така най-добре ще може да разберете дали това място е за вас. Все пак не забравяйте, че там ще прекарате няколко години и това решение може би ще бъде съдбоносно за вашето бъдеще.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly