С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Неравенството в материалните условия е най-голямата пречка пред обучението онлайн

Образователната система преживя един от най-значимите шокове по време на пандемията от коронавирус
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Много малко сфери останаха незасегнати от мерките, които целят ограничаването на разпространението на коронавируса; на почти всички се наложи да преформатират малко или много начина си на работа, за да се съобразят с новите условия. Несъмнено образователната система преживя един от най-значимите шокове и беше принудена в рамките на дни да пренесе целия образователен процес, от класната стая в интернет, къде - успешно, къде - не толкова.

Факторите

Успехът или провалът на този преход е предопределен от редица фактори - от цифровите умения на учителите и гъвкавостта на училищната управа, до техническата осигуреност на учениците и желанието на родителите да подпомагат обучението им в хода на извънредното положение.
Цифровите умения на учителите са първото необходимо условие за нормалното протичане на учебен процес от разстояние; ако такива липсват, дори и всички останали изисквания да са изпълнени, обучението от разстояние изглежда трудно постижимо.

Данните от Международното изследване на ученето и преподаването (TALIS[1]) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сочат, че почти 1/5 от учителите в страната имат нужда от подобряване на цифровите си умения. Силното застаряване на професията през последното десетилетие също не благоприятства за равнището на дигитална грамотност на учителите. Въпреки това, анекдотичният поглед от провеждането на учебния процес в хода на кризата сочи, че учителите като цяло се справят, включително благодарение на помощта на учениците си. Трябва да имаме предвид и обстоятелството, че в общия случай основната промяна е в начина на преподаване на уроците - не можем да говорим нито за въвеждане на платформи за електронно обучение, нито за изпитване онлайн, които биха подложили на по-сериозно изпитание цифровите умения на преподавателите.

Начинът, по който училищата организират учебния процес от разстояние, също е от значение. Очевидна е липсата на организация за подобна ситуация, а кризата хвана повечето училища неподготвени. Затова няма единен, общоприет подход към виртуалния учебен процес - всяко училище, а често дори и отделните учители, избират предпочитания от тях инструмент за създаване на онлайн класна стая и поставяне на задачи. От своя страна, това означава, че липсват стандарти и унифициран подход към работата, а на учениците понякога се налага да работят едновременно с различни платформи. В идеалния случай училищата биха имали платформа за онлайн обучение, която използват по принцип за домашни, изпитвания и споделяне на учебни материали в хода на нормалната си работа. Настоящият извънреден режим на работа може да насочи много училища именно натам, особено ако моделът на обучение от разстояние се окаже успешен и работещ.

Най-голямата пречка

Най-голямата пречка пред преместването на образователния процес онлайн е наличието на подходящи условия и ресурси в домакинствата на учениците. Подробен поглед към тях ни дават данните от последното издание на PISA. Преди сме демонстрирали, че семейната среда и ресурсите са сред най-важните фактори, които предопределят постиженията на учениците, и по тази причина няма да се спираме подробно на връзката между тях; вместо това се фокусираме върху детайлния достъп до цифрови ресурси.

Първата предпоставка за участие в онлайн обучение е наличието на достъп до интернет и това изглежда е пречка за много малък дял от учениците, като в рамките на въпросника на PISA 2018 малко под 3% от тях заявяват, че не разполагат с такъв в дома си. Данните не влизат в детайли за скоростта и надеждността на достъпа, но, предвид качествената връзка с интернет в България, можем да допуснем, че това също е сравнително ограничен проблем.

Далеч не по този начин обаче стоят нещата с достъпа до компютри, които могат да бъдат ползвани за учебна работа - такива липсват в домовете на 9% от децата (ако вземем предвид и тези, които не са отговорили, делът набъбва до 14%), което вече представлява сериозна пречка пред пълноценното им участие в образователния процес от разстояние. Докато присъствието в клас е възможно и с помощта на таблет или дори смартфон, то писането на домашни, изпитването и удобният достъп до други образователни ресурси изглеждат силно затруднен при липса на подходящ компютър. Това поставя поне всеки десети ученик в положение, в което трудно могат да участва пълноценно в обучението от разстояние, благодарение на липсата на чисто материални условия. В домакинствата, в които има поне един компютър обаче в почти всички случаи има поне 2 или повече; това от своя страна означава, че в обикновено нуждата от споделяне на техника в ситуация, в която всяко дете се нуждае от собствено устройство за да учи онлайн не би трябвало да е пречка.

При материалните условия се наблюдават и значителни разлики по етнос. Тъй като PISA не съдържа етнически индикатор, за приближение се ползва употребата в домакинството на език, различен от официалния за страната. Докато в 8% от домакинствата, в които се говори български, няма компютър, то това е вярно за 18% от тези, в които основният език е друг (в българския случай, става дума най-вече за ромски и турски език). Към това можем да добавим и чувствително по-лошите условия за обучение вкъщи, особено в ромските домакинства - според последните данни от Изследването на доходите и условията на живот на НСИ в 44% от ромските и 12% от турските домакинства липсва подходящо пространство за учене и писане на домашни. С други думи, провеждането на онлайн обучение сред малцинствата, особено ромското, среща значително по-големи пречки от гледна точка на необходимите материални условия.

Отношението на родителите

В контекста на образованието в дома отношението на родителите и участието им в обучението на учениците също става по-важно. При липсата на контакт на живо между учител и ученик, неизбежно, част от ролята на учителя пада и върху семейството. В последното PISA проучване обаче 17% от учениците са посочили, че родителите им по-скоро напълно не подкрепят и не участват обучението им; това е вярно за 23% от домакинствата, където се говори език, различен от българския. С други думи, при почти 1/5 не може да се очаква помощ и подкрепа в семейството за допълване на знанията и уменията тогава, когато онлайн преподаването не е достатъчно.

Тези проблеми обаче в никакъв случай не означават, че по-широкото застъпване както на обучение от разстояние, така и на по-честа употреба на онлайн ресурси и платформи за електронно образование в хода на обичайния образователен процес не са желателни. Тъкмо обратното - настоящата криза може да послужи за пример как те могат да бъдат въвеждани все по-широко, но вземайки предвид и ограниченията им. Няма съмнение, че по-широкото въвеждане на електронно образование ще е полезно - то може да разреши редица проблеми, например достъпа до качествено образование на учениците в отдалечените и географски изолирани населени места. За да е възможно това обаче, трябва първо да бъдат преодолени разликите в материалните условия на учениците и подготовката на учителите и училищата, за да се гарантира равнопоставеният достъп до онлайн обучение.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly