С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Учителската професия - спомен за престиж

Share Tweet Share



Сигурно си спомняте с каква любов, уважение, та дори страхопочитание се отнасят Вазовите герои към Рада Госпожина в "Под игото". Това в никакъв случай не е просто художествена измислица. Защото в българското възрожденско село и малък град най-личните хора са били трима - докторът, попът и даскалът.

В съвременното училище преподавателите идеалисти от времето на дядо Вазов се броят на пръсти и с носталгия въздишат по някогашния престиж на професията, която преди години беше синоним на призвание, благородство, хуманност. Днешният учител няма време да мисли за уроците - той

Брои стотинките до следващата заплата

и едва дочаква да свършат часовете, за да хукне към някакво друго работно място.

"Повечето колеги дават частни уроци. Доколкото знам, един час върви между пет и десет лева. Някои преподаватели по езици в свободното си време вземат часове и в частни училища", обяснява Лазар Кишов, директор на езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик. "Всички колеги работят нещо допълнително. При това не само като частни учители, но и като продавачки в магазините, чистачки или бавачки на малки деца. Подготвят се за следващия учебен ден нощем", допълва Виделина Халвова, преподавател в 55-о СОУ "Петко Каравелов" в София.

Смешно ниските заплати гонят добрите специалисти от класните стаи. Учителството отдавна вече не е професионална цел. В последните години то все по-често се използва като спасителен пристан от хора, неуспели да се реализират другаде срещу повече пари. "Хората идват при нас, защото

Няма къде другаде да отидат

особено в по-малките градове, където и без това няма работа", признава Кишов. "Мнозина стават учители, не защото искат това, а защото просто трябва да се работи и да се изкарват някакви пари", казва Халвова. Според нея проблемът се корени още при кандидатстването във ВУЗ - в педагогическите специалности обикновено приемат с по-нисък бал и там отиват хора, които са се провалили при опитите си да влязат другаде. "Има обаче и такива колеги, които попадат в професията случайно, но после я работят с желание и са много добри учители", уточнява Виделина Халвова.

"Не е вярно, че в образованието попадат само неудачници. Във всяко стадо може да има мърша", категорична е Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ. Тя е убедена, че системата не търпи лоши преподаватели. "Децата ни вече се раждат почти с полувисше образование и учителят просто не може да издържи, ако е на по-ниско равнище.

Естественият подбор изхвърля некадърниците

до третата година", твърди Такева.

Въпреки това слабото заплащане в системата на образованието естествено поставя под съмнение качеството на учителите, а оттам - и на самото преподаване. Тази ситуация се превръща в проблем, като се има предвид почти никаквата грижа на държавата за професионалното усъвършенстване на преподавателите. "Учителите не изостават от нивото на учениците си, но това е в резултат на личните им усилия. Иначе в това отношение образованието като че ли е оставено на самотек", коментира Янка Такева.

"Всичко опира до конкретната личност, доколко тя се старае да е в крак с времето", добавя учителката Виделина Халвова. Според нея преподавателите трябва да догонват децата само по отношение на компютърната техника. За това има обяснение - в училищата има най-много по един-два компютъра. В МОН се надяват това положение да се промени с помощта на заема, отпуснат от Световната банка за техническо оборудване на учебните заведения. Част от тези пари са предвидени за обучение на преподавателите.

Педагогическата професия не е желана, затова в нея

Има сериозно текучество

най-вече при учителите по езици, които и без това не достигат. "Бяга всеки, който си намери по-добре платена работа. Хората заминават за чужбина, започват собствен бизнес, отиват в частни училища или в други частни фирми, където плащат повече. Има такива, които наистина искат да останат в училище, обаче ниската заплата ги принуждава да си търсят друга по-добре платена работа, дори ако тя не им харесва особено", вдига рамене Лазар Кишов. В гимназията, която той ръководи вече девет години, има и преподаватели с дълъг стаж, които нямат намерение да си отиват. "Те обаче са малко и явно имат финансова поддръжка отдругаде", смята Кишов.

"Много пъти съм искала да сменя професията си, но сега, след 20 години в клас, едва ли вече бих го направила", разсъждава Виделина Халвова. "Всъщност, ако един учител се задържи пет години, той не напуска. Някак свиква с децата", обобщава Янка Такева.

Въпреки текучеството като цяло

Няма отлив от учителската професия

дори има излишък на учители, макар че ситуацията е различна в различните области, единодушни са практици и експерти в областта на образованието. Учителите стават по-малко не толкова заради липса на кандидати, а предимно поради демографски причини - просто децата не са достатъчно. Голямото намаление на педагогическия персонал е от учебната 1998/1999 г., когато в системата са направени съкращения с цели десет процента. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) сега преподавателите са малко над 122 000.

"Почти не може да се намери свободно място за преподавател по български език и литература и математика например", казва Елисавета Паньовска, директор на дирекция "Регулиране на труда в системите на образованието и науката" в МОН. Според Янка Такева особено в период на висока безработица е нормално потокът от кандидати за учители да не секва - хората търсят сигурна професионална сфера, а образованието е такава, защото винаги ще го има, дори при икономическа стагнация, твърди синдикалната лидерка.

По някои предмети обаче квалифицираните учители определено не достигат.

Има глад за преподаватели по езици

особено по английски, дори в езиковите гимназии. "Принуден съм да назначавам нередовни учители по английски, напоследък имам проблеми и с учителите по немски", въздиша директорът на ЕГ "Бертолт Брехт". В пазарджишката езикова гимназия например преподавателката по английски като втори език в девети клас се старае много, но е с диплома по българска филология и е изкарала само курсове по най-популярния западен език. В столичното 55-о училище пък има единадесет свободни места за учители по английски. "Проблемът е наистина сериозен, в малките селища масово се назначават неправоспособни учители по езиците - завършили езикова гимназия или колеж", признава инж. Таньо Стойчев, главен директор на "Главен училищен инспекторат" в МОН. Само в общинските училища нередовните учители предимно по езици са близо 3200.

"Може би е разумно просветното министерство да намали изискванията към преподавателите по езици в началното училище", предлага Елисавета Паньовска. Председателката на СБУ Янка Такева обаче не смята, че проблемът може да се реши по този начин: "Държавата трябва да осигури качествени учители. Тя обяви за приоритет ранното чуждоезиково обучение и компютърните технологии, а специалистите в тези две области могат да бъдат привлечени и задържани в училище само с по-високо заплащане."

Не достигат и учителите по религия

сочи справката на инж. Таньо Стойчев. "Всъщност не би трябвало да имаме трудности в това отношение, защото от богословския факултет на Софийския университет излизат достатъчно подготвени хора. Проблемът е, че религията все още е свободно избираем предмет. Това означава, че всяка година броят на децата, които го изучават, е различен и не могат да се разкрият постоянни учителски места", обяснява Елисавета Паньовска.

Мизерията в българското училище е на път да разруши международния имидж на България като държава с образование на изключително високо равнище. Хроничният недостиг на пари е причина за лошата материална база, за липсата на мотивирани преподаватели и оттам за западащото качество на обучението. Положението все още може да се спаси, ако държавата вложи повече средства в бъдещето на нацията. "За да се доближим до европейските стандарти, за образование трябва да се отделят шест процента от брутния вътрешен продукт", казва лидерката на СБУ Янка Такева. През 2000 г. у нас за просвета са похарчени малко над четири процента от БВП. Толкова са предвидени в консолидирания републикански бюджет и за тази година.

Колко получава учителят

Учителската заплата се формира в зависимост от личната квалификация и придобитата квалификационна степен, стажа и нормата преподавателски часове, която варира от 18 до 20 часа седмично според преподавания предмет. В момента най-ниската заплата за учител с бакалавърска или магистърска степен е 186 лв. Най-малко 160 лв. получават нередовните учители. Двеста шейсет и четири лева е максималната сума за учител с първи клас квалификация. Отделно се плащат добавка за прослужено време и по 2.70 лв. за всеки наднормен час. Учителите в специалните училища за деца с увреждания получават още между четири и 16% върху заплатата си за тежки условия на труд. "Брутното възнаграждение може да стигне към 350 лв.", пресмята Елисавета Паньовска от МОН. Ако обаче не се събере нормата часове, заплатата се намалява.

Според Паньовска от 1995 г. насам заплатите на учителите растат с добър темп. През 2000 г. средната учителска заплата дори за пръв път е изпреварила средното възнаграждение за страната - парите на педагозите са били 224.98 лв., а за страната - 218 лв. Тази година пък предвиденият ръст на учителските заплати е с два процента по-висок от увеличението на останалите бюджетни възнаграждения - 12% вместо десет.




Средна заплата за педагогическия персонал
Година Сума (лв.)
1995 6900
1996 9900
1997 89037
1998 147292
1999 174.16
2000 224.98


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly