С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Битката за минималната заплата се изостря

Бизнесът отхвърля, а синдикатите приветстват предложения механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение за страната
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

След като не се разбраха за пенсионната реформа, работодателите и синдикатите отново сблъскаха позициите си, този път по отношение на механизма за определяне на минималната заплата за страната.

Бизнесът се обяви категорично против предложението на работната група към социалния министър най-ниското възнаграждение да се договаря в диапазона между 125% от линията на бедност (долен ограничител) и 60% от средната работна заплата за страната (горен ограничител). Според Българската стопанска камара (БСК) минималната заплата не може да изпълнява социални функции. Тя трябва да зависи от производителността на труда в съответните отрасли, измерена чрез показателя брутна добавена стойност на един зает.

Работодателите смятат горната граница от 60% от средната заплата за твърде висока и за сравнение посочват Европа, където най-ниското възнаграждение не надхвърля 40% от средната отраслова заплата. Освен това в България високият ръст на средната работна заплата през последните години се дължи главно на ръста на заплатите в бюджетния сектор, изпреварващ този в реалната икономика, както и на увеличаващия се брой бюджетни служители, посочват от БСК.

Според бизнеса подобен механизъм ще омаловажи колективното трудово договаряне, което определя заплатите, отчитайки различната ефективност на отделните браншове. Работодателите са убедени, че въвеждането на този механизъм ще доведе до увеличаване на сивата икономика, демотивация на по-високо квалифицирания персонал и стимулиране на нискоквалифицирания труд, а фалитите ще се увеличат.

В същото време КНСБ подкрепи идеята минималната заплата да се формира в "коридор" между линията на бедност и средната заплата. Синдикатът смята за адекватно обвързването на най-ниското възнаграждение с прага на бедност, тъй като "минималната заплата във всички страни има двойна роля - тя носи не само икономическо значение, но и социално". Предлаганата горна граница също не била висока и отговаряла на препоръките на Европейския парламент.

КНСБ очаква по-високата минимална заплата да извади на светло много доходи, които сега се плащат под масата и да повиши приходите в осигурителните фондове. Вдигането на минимума няма да има негативен ефект и върху бюджета, твърдят синдикалните експерти. При 270 лв. нетният ефект за бюджета за цялата следваща година щял да бъде положителен с 13,6 млн. лв, а при 290 лв. - с близо 20 млн. лв., изчислиха те.

Работодателите настояват преди окончателното одобрение на предложението от страна на министъра на труда и социалната политика въпросът да бъде внесен за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly