До неотдавна администрацията на Европейския съюз търсеше да назначи човек с майчин език полски и с отлични познания по английски и нидерландски. Ясно е, че за подобни позиция конкуренцията не е твърде голяма, коментират от бизнес списанието The Beginner.

В последно време владеенето на нестандартни чужди езици е безспорно предимство на пазара на труда, но ученето им само по себе си е голямо предизвикателство. Често пъти усвояването им се случва само на хартия и информацията в CV-то се оказва подвеждаща. Освен това, също както магистърската степен вече не е лукс, а задължително изискване дори за неплатени стажове в цяла Европа, владеенето на английски, френски и немски език вече не може да ви отличи от конкуренцията на пазара на труда. Испанският, италианският и португалският също вече не се приемат за "екзотични" езици.

За да успеете наистина да предложите нестандартни езикови познания, трябва да се насочите към езици, които малко други хора владеят – поне във вашия град и бранш. За българите са удачни например румънският, турският, гръцкият – изобщо езиците на държави в съседство и с които имаме близки взаимоотношения. Още по-находчиво решение е изучаването на много трудни, но много ключови езици като арабски и мандарин, които се говорят от общо над 1.1 млрд. души по света.

Същинското предимство на пазара на труда обаче не е във владеенето на един такъв език, а в нестандартната комбинация от няколко, както в случая с обявата на ЕС.

"Поназнайването" на език категорично не се брои. В опита си да впечатляват работодателите хората често добавят в автобиографиите си умения, които са всъщност само на повърхността. Това важи в особена сила за езиците, затова не надценявайте уменията си, ако не сте сигурни, че можете да ги приложите, или ако сте учили езика отдавна и без желание, съветват от американския портал CareerBulder. 

Да овладееш екзотичен чужд език не е никак лесно, затова ако ще го правите – направете го както трябва, а не само за престиж. Един от неправилните начини е особено популярен във Великобритания, където по-възрастните поколения са пословични с липсата на познания по чужди езици, пише The Beginner. За да компенсират своя пропуск, в момента британските родители масово пращат децата си на уроци по арабски, мандарин и японски за два или три часа седмично след училище. Това обаче е крайно недостатъчно време за усвояването им, дори когато е комбинирано с много упражнения и домашна работа. От своя страна, натрапените задължения и допълнителното натоварване могат да демотивират младежите, независимо дали имат афинитет към чуждите езици и култури. 

Студентите, които избират да запишат подобни езици в университета, също често го правят, за да добавят интересен ред в CV-то си, и също без да достигнат добро приложно ниво. Ако сте сериозни в ученето на чужди език университетът е добро място за начало, но той задължително трябва да се комбинира с престой в конкретната държава.

Според авторите на The Beginner, за да има смисъл от ученето и да успеете в крайна сметка да прилагате езика в работата си, трябва да прекарате в чужбина поне две години. Това означава постоянен личен контакт не само с езика, но и с културата и специфичните изрази, които не са написани в никой учебник. Освен това още тогава ще можете да започнете търсенето на работа и създаването на ценни професионални контакти.