С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Преследвачът на мечти

Иво Топалов е работил дълги години като търговец и се е изявявал като предприемач, но в един момент открива, че истинското му призвание е да бъде писател.
Share Tweet Share
Снимка

Иво Топалов

[Личен архив] 

"Когато не разбираш целта на голямата игра, е хубаво да си определиш поне краткосрочни цели."

Това ни съветва младият автор Иво Топалов, чиито първи роман "Полетът на орела" съвсем наскоро беше публикуван. Освен писател, през последните няколко години той се занимава усилено и с личностно развитие, като е организирал беседи, семинари и обучения с множество различни международни и български лектори. По негова инициатива се провежда и състезанието за презентатори "Майстори на думите".

Иво е роден през 1982 г. в град Варна. Завършва английска гимназия, а после специалността "Културология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работил е дълги години като търговец и се е изявявал като предприемач. Как и защо, обаче, открива, че истинското му призвание е писането, разкрива в неформален разговор за Кариери.


Договор със самия себе си


Започнах да работя още докато бях в университета, а работата ми се състоеше главно в това да продавам климатици, бяла и черна техника. С времето работих в различни фирми. Опитах се на 20 години да направя собствен бизнес с вътрешни ремонти, но фалирах точно преди големия бум на строителството. След това започнах за кратко да работя в магазин за немска техника, а впоследствие се преместих в една от най-големите фирми за индустриална техника в България – "Евромаркет".

Там бях пет години в отдела за автосервизно оборудване, а накрая ме повишиха и заех позицията на продуктов мениджър. В един момент се вдъхнових и реших отново да пробвам да направя собствен бизнес, този път с автомивки, и напуснах сигурната си работа точно в навечерието на кризата.

Разбира се, нямаше да мога да го направя, ако не се беше появил един мой приятел Иван Киряков, който имаше вече разработен бизнес с банково оборудване във фирмата "Обединен Банков Сервиз". Тогава, той ми предложи съдружие и с него разменихме по 25% от новоотворения му софийския офис срещу 25% от моята нова фирма.

Така реално получих някакъв доход, преди още да съм успял да разработя бизнеса си. Останах в компанията му като външен консултант за около година, година и половина. Когато спечелихме търг за доставка на машини и петгодишно сервизно обслужване с най-голямата банка в страната, аз усетих, че отново ми е време за промяна и си тръгнах.

Сигурно ще се запитате защо го направих и как успях да взема това решение? Случаят при мен беше следният. По това време за първи път в живота си отидох на семинар за личностно развитие, воден от един английски психотерапевт и предприемач. Историята, която разказа той, ме впечатли и вдъхнови изключително много.

А тя е, че преди 1989 г. той е имал бизнес с недвижими имоти в Лондон, но при сриването на пазара започнал да губи всичко, което притежава. С последни сили съумял да излезе на нула с един останал апартамент, където да живее, но без никакви пари или доходи. Тогава, както той самият сподели, е трябвало преди всичко да признае, че сам е причина за настоящите си загуби, защото поемайки отговорност за тях е извоювал пред себе си силата и правото да промени ситуацията, в която се намира.

Това е нещо като психологически договор със самия себе си. След като го направил, взел решението изцяло да промени житейската си философия и от тук нататък да се посвети само на онова, което му доставя удоволствие. Интересното е, че в рамките на година успял да стане отново милионер.

Можеш ли да четеш, а аз ще ти плащам за това

Като дипломиран културолог аз не изпитвах особено удоволствие да продавам машини, каквито и да било, а се занимавах с това вече достатъчно дълго. Не го чувствах като мое призвание, колкото и да бях добър. Повлиян от примера на лектора, реших за известно време да пробвам да се занимавам само с дейности, които ми допадат. Именно по тази причина казах на моите партньори, че се оттеглям от бизнеса.

Тъй като обичам много да чета, започнах да посвещавам внезапно изобилното си свободно време на книгите. Имах малко спестени пари и не беше проблем да чета по цял ден. В един момент, обаче, спестяванията намаляха, ножът опря до кокала и трябваше да започна да си търся някаква работа. Но търсих не каква да е, а на четири часов работен ден, за да мога все пак в останалото време да продължа да преследвам мечтите си.

Търсих усилено в продължение на няколко дни, прерових всички сайтове за работа в България, купих и няколко вестника, но тогава не намерих нищо подходящо. На прага на отчаянието мой спасител се оказа една приятелка, собственичка на издателство, която ме попита дали мога да се заема със задачата да чета всички книги в областта на личностното развитие и психологията, които пристигат при тях от чуждестранните автори и да правя анотации за тях.

"Можеш ли да четеш, а аз ще ти плащам за това?" - горе-долу такъв беше нейният въпрос. Внезапно се оказа, че започнах да изкарвам пари от това, което най-много обичам да правя и моята любов постепенно започна да се превръща в професия.

След това заедно с моя колега от университета, писателят Димитър Божанов, решихме да работим заедно и започнахме да организираме събития за личностно развитие, срещи с български и международни лектори, както и различни обучения на фирми.

Занимавах се с културен мениджмънт и реално погледнато започнах чак на този етап да работя по специалността си, колкото и далеч да беше това от моите очаквания.

Тук е важно да направя уточнението, обаче, че нищо в живота ми е не е ставало лесно или е идвало даром. Имало е моменти, когато се издържах трудно и моменти, когато не знаех дали ще имам сили да продължа. Докато работехме заедно с Митко Божанов например, на първия ни семинар имаше двама посетители, а на втория – четирима.

После направихме събитие с международен лектор, където не успяхме да съберем достатъчно посетители и загубихме капарото си за Зала 1 на НДК, което беше и началото на раздялата ни. Въпреки неуспеха, аз не се отказах, а продължих напред с пълна сила, независимо какво се случваше около мен и какви трудности срещах по пътя. Според мен винаги е важно да продължаваш и да не се отказваш, защото не знаем какво ни очаква в края на пътя ни, докато не преминем и последния завой.



Полетът на Иво

След това имах нови съдружници, с които отново организирахме семинари и събития, сертифицирахме треньори и бяхме сравнително успешни, но в един момент преустанових и този бизнес поради личностни разминавания. Останах сам и започнах да се занимавам с фирмени и индивидуални обучения, както и с т.нар. коучинг, който става все по-популярен у нас.

Именно през този период усетих и остра необходимост в мен да пиша. Освен загубата на съдружниците ми изживявах и емоционална травма, като всичко започна през януари 2012 г. Тогава седнах да напиша статия за моя блог - "Блогът, който усмихва хората", който започнах преди две или три години. Исках да напиша две страници за искреността на хората, за автентичността, за излъганите очаквания и за това накъде да насочим кораба, когато е най тъмно и го няма слънцето, за да видим пътя напред. Осъзнах се, че пиша нещо повече от статия, когато бях стигнал вече до тридесет и шестата страница. Беше като някакво пречистване, което се случи и не спрях да пиша, докато не почувствах, че нямам какво повече да кажа.

Така се роди и "Полетът на орела", който е реално четвъртият ми опит за роман, но съответно е първият успешно завършен и доведен до край. Имах късмета главен редактор на книгата ми да бъде Вера Янчелова, която е редактирала и Хорхе Букай, а издателската къща е "Хермес". Държа да отбележа, че в книгата има илюстрации към всяка от главите и те са дело на художника, дизайнер и мой приятел Борислав Гергинов - Тути. Той много добре улови есенцията на всяка една от историите и истинската същност на героите.

Ако усетя отново същия порив, сигурно бих писал и други книги. Не искам обаче да действам според някакъв маркетинг план, а според вдъхновение. Осъзнах, че всичко, което ми е носело успех в живота, е било плод именно на него. А онези неща, които са ми носили разочарование, съм ги правил на сила. Сега, след като написах тази книга, мога да заявя спокойно: "Аз работя любовта си!".

Анотация "Полетът на орела"
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ едно момче, което се опитвало да живее достойно. Едно момче, което търсело щастието и истината. Това е история, в която няма герои. Няма и истински злодеи. Защото в живота всички са просто хора и действат, като си мислят, че подобряват света. Или поне личния си свят.

Момчето решило обаче да не се задоволява с чуждите истини и тръгнало да търси собствените си отговори. По пътя си срещнало най-различни хора и получило безценни уроци. От Успелия Търговец момчето научило винаги да казва истината, каквото и да му струва това. От Смелия Предприемач усвоило умението никога да не се отказва от мечтите си. Големия Гуляйджия му показал как да се радва на живота, а Пътуващия Просветител го научил на спокойствие на ума. Упорития Спортист му разкрил тайната на здравословния начин на живот, а Умелия Играч – ключа към разбирането на хората. Най-ценните уроци обаче момчето получило от Особения Свещеник, Тайнствения Шаман и Пътуващия Мъдрец. От тях узнало какви са принципите на живота и натрупало познание и лична сила.

И така, момчето научило много за себе си и за света, за да открие накрая, че всичкото знание на земята не може да ни спаси от грешките и че най-големият учител е самият живот.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly