С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Когато порасна, ще стана...

Или колко е важно да има професионално и кариерно ориентиране още в училище.
Share Tweet Share
Снимка

В 12-и клас на Националната търговско-банкова гимназия почти всички ученици вече са наясно какво искат да учат и работят, защото на кариерното ориентиране в училището се обръща доста голямо внимание.

 Фотограф: Велко Ангелов

"Колко от вас вече знаят с какво искат да се занимават, след като завършат училище", пита кариерният консултант и насреща му се надига гора от ръце. Тези, които не реагират, са единици.
 
"На мен ми се работи върховен съдия", казва Елена, която е ученичка в 12-и клас в Националната търговско-банкова гимназия, и добавя, че това е професия, която й харесва, защото е отговорна и е свързана с отстояване на ценности. "Искам да уча финанси, престижно е", твърди съученичката й

Симона, която обяснява, че благодарение на уроците и практиката в училище в университета ще й бъде много по-лесно. "Плановете ми са да стана счетоводител. Може да ме приемат и в Германия", добавя Сашо, който е категоричен в избора си, понеже има познати, при които впоследствие може веднага да започне работа.

"А моята мечта е да работя в банка и малко по малко да раста в йерархията, докато стана шеф на банката", обяснява с усмивка Нина и вече дори е начертала стъпките, които трябва да измине.
 
Да получиш подкрепа навреме

Естествено по-голямата част от завършващите ученици в професионалната гимназия са се ориентирали към финанси и икономика, но се срещат и други желания – от право до психология или актьорско майсторство. Още в 9-и клас им е била поставена задача да се опитат да съставят своя житейски план и етапите на професионалното си развитие.

А тази седмица имаха час, в който кариерни консултанти от софийския Център за кариерно ориентиране (ЦКО) им обясняваха как да структурират автобиографията и мотивационното си писмо, когато кандидатстват за работа.

До края на учебната година им предстоят още няколко подобни занимания – в часовете по гражданско образование ще имат практически упражнения, а в рамките на проекта на КНСБ "Моето първо работно място" са предвидени 10 урока, чрез които да се запознаят с трудовите и осигурителните си права.   
 
Но това, което видяхме в гимназията, по-скоро е "образцовият" случай. Не във всяко училище нещата се случват по този начин и не навсякъде се обръща достатъчно внимание на професионалното ориентиране на учениците.

"Трудно е да се генерализира, но наблюденията ми от училищата, които съм посетила в София, показват, че съотношението на децата, които са наясно какво искат да учат и работят, към тези, които не са ориентирани, е 50 на 50", казва Клара Милошева, ръководител на софийския ЦКО, и добавя: "А от тези, които уж знаят, около 30% казват, че искат да са в чужбина - не са наясно какво точно ще учат или къде, но са категорични, че искат да са в чужбина. Усеща се, че искат да избягат, отвратени са."
 
Право, медицина, психология, по-малко икономика и финанси, но все по-често графичен дизайн – това са най-често срещаните предпочитания на завършващите, посочват преподаватели и кариерни консултанти. А решенията си те вземат най-вече на база това, което звучи модерно и популярно или просто в отговор на родителските амбиции.

"Напоследък има голям интерес към медицината и криминологията, заради филми като "Д-р Хаус" или такива за разследване на престъпления", обяснява Илияна Калинова, преподавател по социални умения в Общинския детски комплекс в Пловдив, където се занимава и с безплатно кариерно консултиране на ученици. По думите й често учениците избират специалността си на принципа "каквото ме приемат".

"Голяма част от студентите не могат да дадат ясно обяснения защо са започнали да учат това", допълва коментара й и Венета Кирова, която е педагогически съветник в старозагорското основно училище "П.Р. Славейков", но води и педагогическа практика със студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет.
 
Резултатът от всичко това се вижда няколко години по-късно, когато завършилите студенти се опитват да си намерят работа, но не успяват или ако успеят, не харесват това, с което се занимават. Само 25% от висшистите работят на позиция, за която им е нужно висше образование, показа последният доклад на Сметната палата от октомври, а миналата година БСК обяви, че само 20% от завършилите работят по специалността си.

Адекватното кариерно ориентиране още в училище обаче може да промени ситуацията, защото ще помогне за отглеждането на пълноценни професионалисти и на доволни хора в "мир със себе си". В същото време то е и важна крачка за решаването на проблеми като младежката безработица, трудовата адаптация на деца с увреждания и дори отпадането на ученици от образователната система. 

Първите крачки

Години наред професионалното ориентиране беше неглижирана тема. От миналата година обаче започнаха да се правят първите по-целенасочени крачки, така че нещата да не зависят само от инициативността на учителите.

Причината за раздвижването е проектът на Министерството на образованието и науката (МОН) за изграждане на система за кариерно ориентиране в училищното образование. Той се финансира по програма "Развитие на човешките ресурси" и е с бюджет 8.85 млн. лв. От есента на 2012 г. вече работят 28 кариерни центъра във всеки от областните градове, като в тях са наети общо 150 консултанти.

Те провеждат от 2 до 4 часа кариерно ориентиране на учениците. При по-малките може да има упражнение, в което ги провокират да изреждат професиите на хора, свързани с производството на различни продукти, например хляб. При по-големите се акцентира на упражнения и тестове за себепознание, а на учениците от последните курсове се дават практически съвети как да кандидатстват за работа.

На място в кариерните центрове учениците заедно с родителите си могат да получат допълнителни съвети, информация за по-нататъшно обучение, за специалности и изпити в различни университети или дори за работните места в бюрата по труда, за които не се иска трудов стаж.

Към 1 ноември консултантите в страната са се срещнали с 342 хил. ученици, а целта е до края на проекта през октомври 2014 г. общата бройка да е 502 хил., посочи Ганка Илиева, координатор на проекта и експерт по кариерно ориентиране в МОН.

Но както коментира един от консултантите, целта ни е по-скоро да направим нещо като PR на кариерното консултиране, да обърнем внимание на децата, на учителите и родителите, че могат да ни търсят и за допълнителни консултации в самия център. Факт е, че те нямат стимул да посещават класовете повторно, понеже тогава децата не се включват като бройка в статистиката, а все пак по проекта трябва да се изпълнява и "норматив".

"Работата на кариерните центрове с училищата е още в самото начало и тепърва ще се мислят механизми за партньорство", коментира доц. Моника Богданова, преподавател по "Професионално ориентиране и консултиране" и "Подбор на персонала" в СУ "Св. Климент Охридски".

Нейните наблюдения, които се споделят и от други експерти, са, че към момента центровете имат по-скоро кампанийна дейност. Затова доц. Богданова смята, че истинското кариерно ориентиране зависи основно от учителите.
 

Снимка

От миналата година в цялата страна бяха открити 28 кариерни центъра за учениците, в които работят общо 150 експерти.

 Фотограф: Велко Ангелов


И след това накъде

Добър или лош, проектът все пак е някакво начало на по-активното говорене и занимания, свързани с професионалното ориентиране от по-ранна възраст. Той обаче приключва през 2014 г., както и друг европроект - "Успех", по който се финансират извънкласните дейности, включително и кариерни клубове.

Срокът им може да се удължи, може да се заложат средства за подобни инициативи и през следващия програмен период, но това може и да не се случи.
Затова и основният въпрос е да се осигури приемственост на дейностите за кариерното ориентиране на място, в училище.

В момента темата е част от длъжностната характеристика на училищния психолог или педагогически съветник, но не всяко училище разполага с такива специалисти, а и те коментират, че задълженията им са много, а времето им не стига за всичко. Извън училище кариерно ориентиране има в някои (където изобщо ги има) общински детски комплекси или центрове за работа с деца.

В края на август образователният министър коментира, че в новия проектозакон за образованието професионалното ориентиране ще е приоритет и такова ще има дори при децата до 4-ти клас. Според някои експерти това вече е факт, дори на ниво детска градина, но само частично.

Малко вдъхновение

Все пак има и учители, които се опитват да обръщат активно внимание на темата за нуждата от кариерно образование - примери, които могат да вдъхновят и колегите им. "В зависимост от темата, която разискваме в час, се опитвам да включвам упражнения, които да им помогнат за професионалното ориентиране", разказва Даниела Тодорова. Тя преподава маркетинг и бизнес комуникации на горен курс в професионалната гимназия в софийското село Горна Малина, която е с насоченост в сферата на икономиката и туризма.

Г-жа Тодорова е един от учителите по програма "Заедно в час", която цели достъп до добро образование на деца от цялата страна и най-вече от райони с икономически и социални предизвикателства. Наскоро например учениците са имали часове, свързани с маркетинговите проучвания, и част от задачите им са били да съберат информация кои са най-големите агенции в тази област, дали предлагат свободни работни места и какви са изискванията към кандидатите.

Според преподавателката кариерното ориентиране може да се включи като елемент във всеки един предмет, но всичко зависи от усета и желанието на преподавателя. Лесна препратка например може да се направи между някои от математическите задачи и работа на финансистите или банкерите или пък между изучавания автор и неговата професия (Алеко Константинов например е бил адвокат, което може да даде начало на кратък разговор за нещата, с които се занимава човек с подобна работа), предлагат учители.

"Трябва да мислим и за децата от по-малките градове, те са ощетени откъм внимание", коментира Пламена Фотева, която преподава философия и етика в ПГ "Г. С. Раковски" в Костенец и също е учител по програмата "Заедно в час". Тя обяснява, че децата от нейното училище в повечето случаи живеят в лоша социална среда и са с ниско самочувствие.

"Искам да ги измъкна, да ги накарам да осъзнаят, че с Костенец не свършва светът и че не всичко се постига с връзки", говори разпалено младата преподавателка. Това, което прави от миналата година, е поне веднъж в месеца да кани "на гости" професионалисти от различни сфери, които да разказват за това, което работят, или да води децата някъде "на място" – в местната пожарна, в Министерския съвет в София, БНБ и т.н.

И резултатите са налице – едно от децата ме попита какво трябва да учи, за да работи в МС, казва Пламена. За други се оказа, че се справят много добре с някои от пожарникарските задължения. А някои от учениците, които в началото на миналата година са казвали, че нямат намерение да продължат с ученето, вече са студенти. 

С подобна мисия се е заел и Петър Данин, който е преподавател по физическо в 153-то училище в София, което от тази година вече е със профил спорт. Той работи с помагалото на доброволческата организация "Тук-там" (достъпно безплатно на сайта wishbox.org), като казва, че целта му е да задържи учениците на училище, да осъзнаят, че образованието им е важно, както и че не всичко е спорт, а и професиите в тази област са до време.

А за учителите, които биха се фокусирали върху предизвикателствата, Пламена Фотева казва: "Не е чак толкова сложно да се организира едно посещение някъде. Много фирми дори са отворени и с радост биха посрещнали група ученици, за да им разкажат с какво точно се занимават и кой какво върши." Тя обаче признава, че повечето учители са свръхангажирани и се занимават с прекалено много бюрократични задачи.    

В помощ на учителя
 
Подходът към кариерното образование зависи от желанието и въображението на учителите. Често прилагани варианти са децата да се водят на посещения в различни фирми или институции, професионалисти от различни сфери, включително и родителите на самите ученици, могат да разказват за професията си пред класа.

Има редица помагала за разработване на часове за кариерно ориентиране. Наскоро обучение за работа с помагалото на WishBox – проект на доброволческата организация "Тук-там", имаха над 150 учители и кариерни консултанти. За всички останали книжката е достъпна за сваляне на сайта на проекта wishbox.org.

Там, както и на първообраза на сайта myway.bg има видеоинтервюта с професионалисти, които разказват за професиите си с цел не само да информират, но и да вдъхновят младежите. Видеата, както и цялата допълнителна информация, свързана с възможности за образование и кариера, също могат да бъдат използвани от учителите за специализираните им часове.

По проекта на МОН за изграждане на система от кариерни центрове също ще бъде разработено специално помагало, което ще е достъпно през декември. През април по телевизията ще се излъчи и първият от общо 30 образователни видеоклипа, които ще разглеждат специфични казуси, свързани с кариерното ориентиране.

Предстои да бъде разработен и информационен сайт, в който учениците не само ще могат да се самодиагностицират какво умеят да вършат най-добре, но и къде могат да продължат образованието си след 7-ми или 12-и клас.

А за популяризирането на целия проект на министерството са предвидени 2 рекламни клипа. Първият вече се излъчва по Нова ТВ и ТВ7 от началото на месеца, като плановете са той да се появи съответно по 20 и 91 пъти на всеки от каналите.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly