С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Кога размерът на CV-то не е от полза

За предразсъдъците към честата смяна на работното място и как да се справим с тях.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Михаил Вълканов

Размерът винаги има значение, казва Лили, докато за шести път тази седмица пренаписва автобиографията си. За новата позиция младата жена ще кандидатства само с половината позиции, които е заемала, а останалите просто ще скрие.

Лили е на 29 години и е класически пример за т.нар джобхопър (jobhopper) или човек, който относително често сменя работата си. Започнала е работа още в университета, когато е на 17 г. През следващите 12 години официално е сменила 9 работни места. Страничните й проекти са повече от 10, но за тях рядко споменава в стегнатото си до една страница CV. С пълната версия на автобиографията си Лили отдавна е покрила неписаното правило, че официално ставаш джобхопър, ако прекарваш по-малко от година на едно работно място.

"Моето CV е като бомба със закъснител", казва младото момиче и добавя: "В България не се гледа с добро око на честата смяна на работното място. Непрекъснато ме упрекват, че не знам какво искам, или ме набеждават за конфликтен служител."

За хората като Лили специалистите по човешки ресурси казват, че е нормално да сбъркаш в преценката си един, два или три пъти, но ако тенденцията е всеки работодател да те разочарова, най-вероятно разковничето се крие в служителя и неговите очаквания и нагласи. От друга страна, през XXI век честата смяна на работата е приемливо при доста свободни професии и е стил на живот при представителите на поколението Y (родените в последните две десетилетия на миналия век) – младите хора, които на първо място търсят удоволствие и признание в работата си. Трябва ли всички те да се пазят от етикета "джобхопър"?

От другата страна на барикадата

На всеки се е случвало да не се задържи дълго време в дадена фирма поради най-различни обстоятелства, коментира Мартина Желязкова, която е Senior HR Advisor в компанията за онлайн плащания Skrill Bulgaria. Затова, когато види CV на кандидат като Лили, Мартина допуска няколко варианта.

Първият е, че кандидатът през цялото време не е вземал правилните решения. Приемал е оферти, които всъщност не харесва, не се е запознал добре с фирмата, а след като започне работа, се изненадва от куп неща и решава да напусне. Вторият и дори по-лошият сценарий е кандидатът да не се справя добре в работата си, което принуждава работодателите да се разделят с него.

Третият вариант е кандидатът да не приема сериозно работата и не може да бъде професионално ангажиран. В този случай се питам дали ще свърши работа и на мен, тъй като има вероятност подобен служител да напусне фирмата до една година и аз отново да трябва да търся нов човек, коментира Мартина. Тя дава шанс на всяко CV и признава, че е канила джобхопъри на интервю, "но за съжаление досега не ми се е случвало кандидатът да се окаже подходящ и да се стигне до наемане".

"Има професии, в които е разпространена работата по проекти, и това е една от причините, човек да сменя работодателите си", казва Светослава Георгиева, управляващ партньор в компанията за подбор на персонал Horizons. "Това е разпространена практика, която ви дава предимства при позиции по заместване или за краткосрочен ангажимент, но ако решите да търсите дългосрочна възможност, ще трябва да сте доста убедителни в мотивацията си", допълва тя.

Георгиева дава пример, че има сфери, в които се наемат висококвалифицирани специалисти специално за реализирането на даден проект – строителен, индустриален, производствен или технически. Обикновено те работят между 6 месеца до 2 години по един проект, след което сменят местоположението или работодателя. Но извън тези сфери джобхопърството трудно печели сърцата на специалистите по подбор.

Честата смяна не се отразява добре на професиите, свързани с технологии и умения за работа със специализирани машини.

Кой ще хвърли първи камък по таланта

"Живеем в динамично време и ако в миналото се е очаквало човек да заложи на сигурността и постоянството и да работи 30 или 40 години в една фирма, че даже и на една позиция, в наши дни това е напълно немислимо", казва кариерният консултант и блогър Майк Рам.

"Новото поколение млади хора държат преди всичко на личното време и интереси, на предизвикателството в работата и на възможността за творческа изява. Съвсем нормално е тези нужди да ги карат да сменят по-често работата си в търсене на по-добра реализация", убеден е той.

Това не означава, че работодателите са изправени пред проблем, напротив – тази ситуация може да им донесе много ползи. "Първо, всеки нов човек носи собствен творчески заряд, нови идеи и знания, които могат да се използват, за да се създадат иновативни продукти или да се подходи към обслужването на клиентите по различен начин. Второ, ако служителите получават онова уважение, което заслужават, при всяко напускане на работата те могат да се превърнат в посланици на нашата компания и в носители на нашите идеи", допълва блогърът.

Майк дава и конкретен пример с джобхопъри, които са успели да натрупат значително по-богат опит, сменяйки няколко фирми за 3-4 години в сравнение със своите колеги, който са прекарали това време само в една-единствена компания.

Разбира се, всичко зависи от сферата, в която се развивате. Честата смяна не се отразява добре на професиите, свързани с технологии и умения за работа със специализирани машини. Там се става специалист след години упорит труд. В творческите професии обаче това обогатява човека с повече и по-разнообразен опит и го предпазва от институционализиране, убеден е Майк Рам.

Другият важен момент е, че джобхопърите стават такива невинаги по своя инициатива. Извън търсенето на предизвикателства или пък смяната поради липса на ясни приоритети най-често хората напускат работа поради независещи от тях причини. Сред тях най-разпространени са малката заплата, ниската позиция, липсата на възможности за кариерно развитие, лошата фирмена среда и отношения с колегите или мениджърски решения, които тровят живота на целия екип. Или пък прескачащият от работа на работа може да е просто човек, който не иска да стои безработен и приема всяка отворена възможност.
Не е важно защо сте напуснали работа, а как ще обясните този факт.

Съвети за напреднали

В случай че вече носите етикета "джобхопър", правилата на играта за вас изглеждат различно и ще трябва да внимавате повече на интервютата. "Не е важно каква е причината за приключване на дадена работа – важен е начинът, по който поднасяте информацията, на какво акцентирате, доколко навлизате в детайли, запазвате позитивния тон и емоционална безпристрастност", обяснява Светослава Георгиева.

Със сигурност не прави добро впечатление, когато "очерняте" предишния си мениджър или работодател – много е вероятно интервюиращият да изпита симпатия към работодателя, а не към вас самия. Подобно поведение разкрива склонност към фокусиране в негативното, което не е атрактивно за никой работодател.

Освен че не бива да говорите лошо за предишния си шеф, е хубаво и да бъдете максимално обективни, добавя Майк Рам и дава пример от собственото CV. "Eдна от компаниите, където работих като локален мениджър за България, неочаквано фалира и всички служители трябваше да бъдат уволнени начело с мен. Моето мнение беше, че закриването на фирмата се дължеше или на некадърността на моите шефове, или на някаква далавера. Разбира се, когато ме попитаха защо съм напуснал, моят отговор беше: защото се случи криза на пазара, нашите клиенти фалираха, това доведе до невъзможност на нашата компания да оперира и се наложи всички хора да бъдат освободени. Не е съвсем изчерпателно обяснение, но по-важното е, че не е лъжа и в него няма никакви лични коментари, обвинения и нападки към предишния работодател."

Ако обаче сте си тръгнали заради проблеми в изплащането на заплатите или липсата на проекти и клиенти, най-добре кажете истината.

Двете златни правила

За работодателите изборът на нов служител не е никак лесен, особено ако знаят, че кандидатът е сменил не малко компании. Светослава Георгиева например ги съветва да поставят на изпитание мотивацията и ангажираността на кандидата, като му дадат по-нисък стартов пакет, но с възможност за регулярно увеличение, бонус при успех, 13та заплата и други форми на задържане. Вариант е и да му предложат договор с по-дълго предизвестие.

А златният съвет към джобхопърите е да избират внимателно следващия си работодател и да се опитат да му останат верни минимум 3 години, дори очакванията им да не се покрити напълно. За хората като Лили това наистина може да се окаже сериозно предизвикателство, но и вариант за изтриване на стигмата.
Идеалният кандидат казва най-важното
Общовалидно правило, не само за джобхопърите, е в автобиографията си да не описвате позиции, които не са релевантни за мястото, където кандидатствате.

Ако често сменяте работното си място, по време на интервюто е най-добре да бъдете открити и искрени. Дори ще е плюс, ако споменете, че осъзнавате, че честата смяна на работата въобще не изглежда добре в автобиографията и искате това да се промени, съветва Мартина Желязкова от Skrill Bulgaria.

Важно е да знаете и че ако има период, който не е описан в автобиографията, интервюиращите обикновено го повдигат като въпрос, допълва Светослава Георгиева от Horizons. В този случай е важно обяснението да не е емоционално, а фактологично – например започнах работа, но се разделихме по моя инициатива, тъй като организацията на работа и отношението на мениджмънта не отговори на моите очаквания за стимулираща работна среда.

Друга тънкост е, ако имате примерно 12 години опит и в рамките на 1-2 години сте сменили поне трима работодатели, може да не ги изброявате наред с останалите, а да ги обедините в един период с общо описание.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly