С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

В името на стажанта

Идеята стажовете да станат задължително платени има някои предимства и доста недостатъци
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Михаил Вълканов

Ходя по стажове още от първи курс. В момента карам 7-ми, като досега всички са били неплатени. Аз реално работя, но за без пари. Понякога това ме кара да се чувствам все едно не съм "на ниво". И въпреки всичко го правя, понеже ми е по-важно да трупам опит. А стажът наистина е едно паралелно образование.
 
В ситуацията на Жасмина, която е 4 курс "Журналистика" в Софийския университет и в момента е на стаж в M3 College, са хиляди млади хора в България. А и не само – 6 от 10 стажанта в ЕС казват, че не са получили заплащане по време на последния си стаж по данни на Eurobarometer от ноември.

В случая на Жасмина хубавото е, че получава подкрепата, включително и финансова, на родителите си и може да си позволи да се занимава с практическа работа по специалността си дори и да не й плащат.

Други просто работят каквото и да е и губят времето за практика, защото имат нужда не само от знания, но и от пари. Затова за тях (а дори и за Жасмина) идеята да има задължително минимално заплащане за стажантите определено е добра.

"Все пак младите хора започват стажа си с ентусиазъм. Те реално работят и носят отговорности. А понякога работодателите просто ги използват като евтина работна ръка, което е силно демотивиращо", казва студентката по журналистика. 

Идеята за заплащане за стажовете, което да е равно поне на минималната работна заплата (340 лв. от началото на 2014 г.), е само едно от предложенията за законодателни промени, чиято основна цел е да регламентира стажуването (виж карето).

Тя обаче се оказа и най-дискусионна. Останалите, сред които въвеждането на нов тип договор – договор за стажуване, определянето на наставник на стажантите, фиксирането на продължителност на стажа и т.н., като че ли се приемат с по-малко забележки (тук ключовата дума е по-малко).

За младите хора промяната на Кодекса на труда в тази насока е справедлива. За политиците е идея, която ще им донесе нови симпатизанти и избиратели. Но някои работодатели и икономисти виждат доста неща, върху които още да се помисли, за да не се предизвика точно обратния ефект.

Според тях липсата на гъвкавост и пряката, императивна намеса на държавата в дейността на частния сектор може да ограничи стажантските програми на компании, които не могат да си позволят да плащат, но биха се занимавали с обучения на млади хора. Така,  вместо да помогне на младите да трупат опит и по-лесно да си намират работа по специалността, само ще затрудни достъпа им до пазара на труда.
 
Да изпишеш вежди или да избодеш очи

Всъщност регламентирането на стажовете в националното законодателство ще е от полза и за стажантите, и за бизнеса. Това ще създаде сигурност и ще им гарантира някакви основни права и задължения - нещо, което липсва към момента. Тази стъпка е и част от общите усилия на европейско ниво за гарантиране на качество на стажовете (виж карето).

Тя е важна и понеже стажуването е един от основните елементи на т.нар. младежка гаранция – инициатива на ЕС за насърчаване на младежката заетост, по която България ще получи 100 млн. евро през следващите две години. Въпросът е обаче как определяме националните си правила и дали идеите към момента са достатъчно добри.
 
"Нека държавата регулира собствените си стажове в централната или местната администрация, но да не се меси в работата на частния сектор, защото ефектите от това няма да са положителни", предупреждава икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Явор Алексиев. Според него, ако се въведе задължително, макар и минимално плащане на стажовете, много компании ще свият или дори ще прекратят стажантските си програми.

Той изчислява, че на база минималната заплата и допълнителните разходи един стажант "ще струва" към 500 лв. на месец. И в повечето случаи той няма да е способен да създаде продукт, който да оправдае тези разходи. Освен времето, което работодателят ще посвети за избор на стажанти, с предлаганите реформи той ще трябва да организира и финален изпит за младежа, за да получи удостоверение за практическото си обучение, а това е свързано с още време и бюрокрация.
 
Друг негативен ефект, който икономистът прогнозира, е, че заради платените стажове работодателите ще станат по-взискателни към стажантите си. А това неминуемо ще ограничи достъпа до стажове и до пазара на труда на младежите с по-ниска квалификация или тези от по-малките населени места, които са и сред по-силно засегнатите от младежката безработица. По този начин ще се ограничи и социалният ефект от въвеждането на задължително плащане, смята икономистът.
 
Георги Найденов, председател на консултативния съвет на НДСВ по икономика и финанси, има малко по-различен поглед. Според него заплащането на стажовете просто ще накара работодателите да гледат на стажовете, които провеждат, като на дългосрочна инвестиция, т.е. те ще правят по-критичен подбор на кадрите си, но и ще ги развиват повече и впоследствие ще се опитват да ги задържат в компанията.
 
В духа на свободния пазар от ИПИ настояват за по-гъвкави законови изисквания. Алексиев смята, че фирмите сами трябва да определят условията на стажантските си програми, а в крайна сметка младите хора могат да преценят дали те ги удовлетворяват или не и дали започват стажа за знания, за пари или държат на комбинацията и от двете.

Според него е важно все пак да не се зачеркват тотално неплатените стажове, за които също ще има кандидати, ако младите хора са преценили, че в дългосрочен план това може да им носи дивиденти. И не на последно място - да се дефинира и възможността за стажуване на непълен работен ден, което особено за учещите е изключително важно.
 

Работодателите настояват да имат повече свобода и право на избор в отношенията си със стажантите.

Работодателите искат повече свобода

Работодателите, които от години имат мащабни стажантски програми, приемат изискването за заплащане на стажовете по-скоро като справедливо, но също настояват да имат повече свобода и право на избор.
 
"Възнаграждението е един от основните стълбове на мотивацията, така че е добре младежите да започват трудовата си кариера мотивирано", казва Елена Ватрачка, мениджър "Човешки ресурси" в "Шнайдер електрик" - София. Компанията има стажантска програма с продължителност от 3 до 6 месеца, като досега на стажантите винаги им е била осигурявана заплата, близка до средната за страната.

"Смятам, че всеки труд заслужава да бъде възнаграден. Регламентирането на минимален праг ще бъде от полза за студентите – много от тях разчитат на тези средства, за да се издържат", казва и Миглена Узунова-Цекова, директор "Човешки ресурси" в "Мтел".

Според нея за големите компании подобен праг няма да бъде проблем, защото те и сега плащат в тези рамки, но и добавя, че регулацията определено ще накара по-малките да намалят броя на стажантите си. На същото мнение е и Златислава Медарова, директор "Човешки ресурси" в "Белла България". И двете компании имат мащабни стажантски програми.

Някои работодатели са категорични, че предложението може и трябва да бъде малко по-гъвкаво. "Подкрепям задължителното заплащане на стажанти, но смятам, че трябва да има и възможност то да е процент от минималната работна заплата, т.е. да може да бъде и по-ниско", казва Николай Узунов, мениджър международно сътрудничество в "Пирин-текс", която има летни практики за студенти и стажове за дипломанти. Те са платени, като сумата, която се предоставя е в порядъка на 300 - 500 лв.

От Уникредит Булбанк също смятат, че работодателят трябва да може сам да преценява какво да бъде стажантското възнаграждение, тъй като младите хора "на практика нямат реален принос за резултатите на фирмата". "Работодателят отделя допълнителен ресурс за наемането и обучението на стажантите и не следва да бъде обременен с ограничения относно възнаграждението", казват още от там. Над 20% от участвалите в програмата на банката впоследствие остават на работа.

И младежите са леко притеснени

Оказва се, че дори и младите хора са леко притеснени от ефекта на идеята. Включително и тези, които държат на платен стаж.

"За мен е важно стажът ми да е платен, понеже това ме мотивира да давам максимума от себе си за работодателя. Ако той не плаща, също не е мотивиран да ми обръща достатъчно внимание, да ми създава работа и да ме обучава", казва Станислав, който в момента е на стаж в юридическа кантора по проекта на Министерството на образованието (повече на praktiki.mon.bg). Той получава 480 лв. за практика, която продължава 240 часа, а с работодателя са се уговорили кога и колко часа ще е в офиса. Казва, че би започнал неплатен стаж, ако компанията, която го предлага, е достатъчно перспективна и ако знае, че има някакъв шанс впоследствие да остане на работа.

В същото време обаче той смята, че ако работодателите задължително се натоварят с плащането на стажантите, може да не реагират положително. Затова предлага държавата поне да им осигури облекчения, например по отношение на осигуровките. Облекчаването на условията за осигуряване, което на практика при редовно обучаващи се, се дублира, е идея, която среща широка подкрепа и при работодателите, така че за тях това би бил един от разумните компромиси.

Александър Найденов от младежката организация "Обединени идеи за България" (ОИБ) вижда негативни последствия от задължителното плащане на стажовете и при трите групи потенциални стажанти – ученици, студенти или наскоро завършили.

Според него това, че учениците, които помагат в малки семейни фирми или във фирми на приятели, за да натрупат опит, ще трябва да получават поне минимална заплата, би отказало – поне официално - много фирми от поемането на допълнителната бюрократична работа и плащането на осигуровки.

Понеже в проекта не се споменава възможност за гъвкаво и почасово стажуване, той смята и че има вероятност стажовете за студенти да се изместят почти изцяло през лятото, когато ще могат да работят целодневно. Това пък няма да е добър вариант за студенти, които биха разчитали на парите от стажа, за да си помогнат финансово. Александър също очаква стажовете за завършили да намалеят в отделни индустрии, които са с по-ограничени финансови ресурси, а това естествено ще ограничи и възможностите за трупане на работни навици и опит за наскоро завършилите.

Въвеждането на задължително заплащане за стажовете може да свие стажантските програми.

С подпис и печат


Идеята за въвеждане на специален нов договор за стажантство намира по-широка подкрепа, но и към нея има някои забележки. Повечето работодатели коментират, че колкото по-ясни са процесът, критериите и правилата за наемане на стажанти, включително и по отношение на документите, толкова по-добре е както за стажанта, така и за компанията. Но и тук гъвкавост е ключовата дума.

В стажантските програми участват главно студенти, а техният основен приоритет на този етап от живота им е образованието, отчитат от УниКредит Булбанк. От финансовата институция смятат, че договорът би затруднил студентите, които трябва да съчетават формалното образование с отговорности, които произтичат от договор, тип трудов. Оттам виждат допълнителни трудности и разходи за работодателя по администрирането на договора и затова като цяло са по-скоро против въвеждането му в практиката.

Младежите от ОИБ смятат, че определянето на максимална продължителност на стажовете от 9 месеца ще помогне да се ограничи възможността някой да бъде вечен нископлатен или неплатен стажант. От "Шнайдер електрик" обаче допълват, че трябва да се има предвид и това, че в някои университети все още изискват стажове от по 2-3 седмици, т.е. под минималния предвиден към момента срок.

С известни задръжки се приема и идеята младите хора да могат да сключват договор за стажуване по същата професия само веднъж с един и същ работодател. Една професия в една компания има много и различни изражения, отбелязват от "Мтел" и дават пример, че стажът като маркетинг продуктов мениджър може да бъде в няколко различни отдела, които се занимават с различна област от професията.

"За нас би било полезно да наемем стажант, който вече е работил в една от тези области за стаж в друга, защото ще е запознат с компанията и ще бъде по-полезен, а за него това ще бъде възможност да придобие по-широка представа за професията, която е избрал", казва Миглена Узунова-Цекова.

Няколко последователни стажа могат да подпомогнат студентите в различните етапи на тяхното обучение, така че да развият методично и последователно уменията и знанията си, допълва и Медарова.

И няколко похвали

Ясно е, че идеите за промени в Кодекса на труда тепърва ще се доизглаждат и допълват, тъй като по тях няма единодушие дори и сред експертите, но все пак има и някои предложения, които срещат подкрепа. Младежите например са доволни от това, че изрично е уточнена необходимостта от наставник.

Наблюденията им са, че често се случва стажанти да се чудят с часове какво да правят по време на стажа си, защото не им се обръща внимание. От КНСБ обаче смятат, че е важно статутът на наставника да бъде изрично регламентиран. Според експертите на синдикалната структура трябва да е ясно как се провежда неговият избор, какви са правата и задълженията му, как се определя допълнителното заплащане за тази му дейност, както и кога се прекратяват наставническите му задължения.
 
А вие какво мислите за идеите за регламентиране на стажантството? Включете се в дебата,  като споделите вашето мнение във форума на karieri.bg.
 
Основните предложения за промени

Всички стажове да станат платени. Минималното заплащане да е в размера на минималната работна заплата – 340 лв. от 1 януари 2014 г.

Въвежда се нов тип договор – договор за стажуване. Той урежда стажовете с лица, които се обучават в средно или висше училище или са завършили образованието си през последните 24 месеца и все още нямат трудов стаж или професионален опит по съответната професия или специалност.

В процеса на работа стажантът се подпомага от наставник, който трябва да има минимум 3 години трудов стаж или опит по съответната професия.

Стажът не може да е по-малко от 1 и повече от 9 месеца.

Един и същ работник или служител може да сключи договор за стажуване по същата професия със същия работодател само веднъж.

Стажът приключва с изпит на стажанта. След успешното му полагане той получава удостоверение за придобитите практически умения.

ЗА и ПРОТИВ платените стажове

ЗА

Платените стажове са справедливи – по време на стажовете си младите хора вършат работа, от която работодателят печели, затова заслужават и заплащане за труда си.

Работодателите развиват склонност да наемат "безплатни" стажанти вместо платени служители, което изкривява пазара на труда.

Избягва се друго изкривяване, което съществува сега - младите хора, които не могат да си позволят да ходят на неплатени стажове, са принудени да работят каквото и да е, дори и не по специалността си, за да изкарват пари.

Договорът за стаж ще облекчи работодателите, тъй като правата и задълженията на двете страни ще са ясно разписани.

ПРОТИВ

Някои фирми ще бъдат принудени да свият или дори да закрият стажантските си програми заради увеличаването на разходите за провеждането им.

Не е предвидена опция за неплатен стаж, а не всички фирми, които имат желание да обучават млади хора, могат да си позволят да им плащат дори и минимална сума

Работодателите ще са по-критични в подбора на стажантите, с което ще се намалят шансовете за стаж на младежи с по-ниска квалификация, от малцинства или от по-малки населени места.

В компаниите с по-млад персонал може и да няма ментор за стажанта със стаж от минимум 3 години.

За работодателите бюрокрацията се увеличава, тъй като трябва да организират провеждането на изпит за стажантите.
 

Европа се бори за качество на стажовете

В началото на декември Европейската комисия предложи насоки, които да гарантират качество и безопасни условия на труд за стажантите. Крайната цел е да се създаде европейска рамка за качество на стажовете.

Една от целите е да се засили прозрачността по отношение на условията на стажовете - например, като се изисква те да се основават на писмен договор. Той трябва да обхваща учебното съдържание (образователни цели, надзор) и условията на труд (ограничена продължителност, работно време, ясни указания дали на стажантите ще се плаща или ще бъдат компенсирани по друг начин и дали ще имат право на социално осигуряване).

От организациите, предлагащи стажове, ще бъде поискано да посочват в обявите за свободни места дали стажът е платен. В насоките не е въведено изрично изискване стажовете да са платени.

Предложената рамка не обхваща стажовете, които са част от университетско обучение или които са задължителни за придобиването на дадена професия.

Не на безплатния труд

Проблемът с качеството и ниското заплащане на стажантите е особено остър в цяла Европа. В Брюксел например, който често се нарича столица на стажантите, предлагането на неплатени стажове е масово, тъй като и напливът на кандидати е голям. На 17 юли тази година пред сградата на Европейския парламент се събраха над 100 млади хора на т.нар. "Сандвич протест".

Символът е избран неслучайно – посланието е, че заради неплатените или нископлатените стажове, които са принудени да карат с надеждата, че в крайна сметка това ще им помогне да си намерят работа, сандвичът е единственият обяд, който могат да си позволят.

Често те са затрупани с работа и реално работят наравно с останалите служители в компанията (единствената разлика е, че просто са наричани стажанти), а заради напрегнатия си ден имат време само за сандвич. Младежите в Брюксел са създали и специална Facebook група – Internship Black List, чиято цел е да изобличават работодатели, които експлоатират стажантите.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly