С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Искаш ли да работиш в чужбина

За много хора възможността да се преместят в друга държава е сбъдната мечта, но има и доста неща, които трябва да прецените, преди да започнете да стягате куфарите.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Михаил Вълканов

Казус: Неочаквана оферта
Работя в българския клон на международна компания, която се занимава с логистика. Във фирмата съм от 5 години и в края на миналата година директорът ме покани на разговор. Предложи ми да поема управлението на клон на компанията в друга държава.

Предложението е страхотно признание за мен и аз първоначално много се зарадвах. Проблемът е, че ще трябва да се преместя за постоянно в чужбина поне за една година. Жена ми не иска да напуска България, защото тук вече е разработила собствен малък бизнес и няма на кого да повери фирмата си.

Сигурен съм, че ако приема предложението, ще стана още по-добър в моята сфера и ще натрупам ценен опит. Притеснявам се обаче, че се налага да жертвам семейното спокойствие в името на по-доброто кариерно развитие. Откровено казано, не знам как да постъпя.

Радослав П., мениджър от София

"Справяш се много добре и затова ти предлагаме нова, по-отговорна длъжност... но в друга държава." За някои това може да звучи като сбъдната мечта. За други неочакваната оферта може да се превърне в повод за сериозен размисъл.

Също като читателя на karieri.bg, който ни разказа историята си (виж карето) и потърси съвет за дилемата, в която беше изпаднал – да приеме ли работата в чужбина и не. Защото той ясно си дава сметка, че всъщност може и да изгуби някои неща, докато уж печели неочаквания "джакпот". Естествено всеки казус е строго индивидуален и често са намесени и фактори, които не се виждат на пръв поглед.

Но докато си говорихме с хора в неговата ситуация и специалисти в сферата на човешките ресурси, стигнахме до няколко основни предизвикателства, възможности и съвети, които всеки с реална опция или просто желание да продължи кариерата си зад граница трябва да обмисли.

Предложение, на което не можеш да откажеш

Нагласата на повечето хора като че ли е "само да имам възможност да напусна страната, ще я използвам". В този дух са и доста от коментарите на сайта под читателския казус, който разглеждаме. Наблюденията на специалистите по подбор на персонал показват, че действително много малко биха отказали оферта да започнат работа в друга държава.

"В компаниите, с които сме имали досег, служителите са по-скоро склонни да приемат подобни предизвикателства в страни, които са интересни като култура и като възможност за развитие за тях", коментира Ваня Богданова, старши консултант в компанията за услуги в сферата на човешките ресурси Hill International. Компаниите предлагат тези възможности на хора, които са склонни да ги приемат, добавя тя.

"В международните фирми съществуват практики, свързани с периодична оценка на представянето и във формите за оценка на хората има графа дали са склонни на мобилност и в кои страни. Тази информация се взема предвид при бъдещи вакантни позиции и предложения", обяснява консултантът. Тя обобщава, че обикновено отказите за мобилност са свързани както със семейни причини, така и с неща като необходимост от грижа за възрастен родител, участие в процес на закупуване на имоти или просто с нежелание за промяна, тъй като човекът е удовлетворен от живота си в момента.

"Трябва да се има предвид, че такава покана е голямо признание и ако се откаже, е твърде възможно да не се повтори и много вероятно да се спре на този етап с кариерното развитие на съответния мениджър", казва Стефан Стефанов, мениджър "Строителство и развитие" в Tishman Management Company, който по време на кариерата си досега е приемал оферти за работа в Либия и Косово. Според него отказът на такова предложение дава много сигнали на висшия ръководен екип или на изпълнителните директори, но повечето от тях са негативни.

Решава "семейният съвет"

Офертата за работа в чужбина създава най-много поводи за размисъл най вече у хора, които са семейни или имат сериозен партньор. Също както и при нашия читател обикновено се повдигат въпросите – дали партньорът ми може/иска да замине, дали той/тя ще може да си намери работа на новото място, или цялото семейство ще разчита на една заплата, къде ще учат децата (ако има такива) и дали ще успеят да се адаптират...

Ингрид, която е от Германия, работи в Белгия и всеки уикенд или тя, или съпругът й пътуват, за да бъдат заедно. "Не препоръчвам това на никого, но ние решихме да го направим, понеже щях да получавам добра заплата, а парите ни трябваха", казва тя. Според нея по този начин може да подходи само семейство, което е заедно от дълги години и партньорите вече си имат доверие.

"За семейство, което никога не се е делило, е много трудно", разказва Мария, която е получила неочаквана възможност за работа в чужбина – 6 години, след като е подала документите си за работа в евроинституциите. Също като в казуса на читателя партньорът й се занимава с частен бизнес, който не може да изостави. Сега, за да са заедно, той е принуден често да пътува между България и Белгия.

Скоро обаче семейството отново ще се събере, понеже съпругът й е успял да си намери съдружник, с когото да поделят отговорностите, а това ще му позволи да работи дори и от разстояние. "В казуса на читателя нищо не се споменава за децата, а при нас това е основна причина да приемем предизвикателството", добавя още Мария. Всъщност няколко месеца преди да се появи конкретната оферта, в семейството вече са взели решение да емигрират, отчаяни от ситуацията в България и в желанието си да предложат по-добро образование и среда на децата си.

Бързо решение да стегне куфарите за Виена взема и Васил. Когато настоящият му работодател му предлага позиция в чужбина, той определено е изненадан, понеже това не е умишлено търсена кариерна възможност. Въпреки това единственото, което го кара да се замисли, е как ще реагира приятелката му.

"Убеждаването отне един телефонен разговор време. Просто и двамата бяхме отворени и с желание за нещо ново", разказва Васил. И така вече трета година двамата живеят в Австрия.

Решението дали да се приеме офертата трябва да се вземе от "семейния съвет", смята и Николай Стефанов, генерален директор на бизнеса на Mondelez International в балтийските републики, базиран в Литва. Според него обаче то може да се окаже доста трудно, ако партньорът вече има сериозна кариера в България, която не е склонен да изостави. "Адаптацията на партньора винаги е едно от основните предизвикателства. Докато аз работя в същата фирма, но в друга държава/офис, тя трябва да създаде нова социална среда и контакти, нещо което лесно може да бъде подценено", коментира Стефанов.

Ако се вземе решение да се приеме предложението, най-добре е на първо време да се замине самостоятелно за период от 3-4 месеца, съветва Стефан Стефанов от Tishman. Според него този срок е достатъчен за адаптация и в същото време за проучване на възможностите за преместване на цялото семейство.

Бонус за експати

Ако първа точка – семейството, е отметната, е добре, да сте наясно и какви ще бъдат приходите и разходите ви на новото място. Обикновено служителите, които се изпращат на работа в чужбина, получават пакет със специални придобивки и бонуси като компенсация за това, че напускат страната, разделят се с близките си, а и често трябва да се справят с по-висок стандарт на живот. Ако не ви предложат – попитайте, не се знае какво ще ви отговорят, особено ако имате добри аргументи.

Какво ще съдържа един пакет за т.нар. експати (бел. авт. - хора, които работят в държава, различна от тази, в която са израснали) зависи от конкретната компания, а и от позицията на служителя. Някои са базови и поемат само наема на жилището, други осигуряват всевъзможни материални допълнения като бюджет за самолетни билети от по 10-20 хил. евро, езикови курсове, бюджет за партньора ти, разказва Васил, който също ползва някои бонуси, но предпочита да не ги коментира.

"В международните компании с добра работодателска марка всяка позиция е с определена заплата, социален пакет и възможност за бонуси според представянето, като титулярът ги получава, независимо дали заема позицията в резултат на мобилност", коментира Богданова от Hill International.

Тя допълва, че е възможно да има индивидуални различия при допълнителните придобивки – ваучери за храна, възможност за спорт, покриване на разходите за наем на жилище, използване на служебен автомобил и за лични цели, здравно осигуряване за семейството, ако то се мести заедно със служителя, и др.

Професионалните предизвикателства

Заминавайки в чужбина, е добре да направите равносметка и какви ще са новите ви задължения, как ще успеете да се справите с тях и как виждате кариерата си в малко по-дългосрочен план. Професионалните предизвикателства обаче са сред най-леките, смята Стефанов от Tishman.

"Повечето добре подготвени мениджъри се адаптират лесно към новите условия и изисквания на съответния пазар. Общо взето, до месец-два добре подготвеният мениджър - с практически опит за работа в мултинационална среда и адекватна международна академична основа - успява да се адаптира", смята той.

Човек трябва да е наясно с целите, които си е поставил, както и времевата рамка за постигането им, отбелязва Атанас Ангелов, който в момента е успоредно маркетинг директор на "Тойота Румъния" – официален представител на марките "Тойота" и "Лексус" в Румъния,  и управител на "Инчкейп моторс" - дилър на "Тойота" и "Лексус" за Букурещ. Ако става въпрос за временно преместване, е добре то да не е за повече от година-две, понеже в противен случай при връщане обратно често трябва да се изграждат отново работни контакти, обяснява той.

Съветът му в професионален план е да се отдели достатъчно време, за да разбере местния пазар и култура. Това е задължително за хора на мениджърски постове, които освен собствената си адаптация трябва да се погрижат и за изграждането на местен екип.

Нова социална среда

Някои хора много лесно и бързо се пренастройват в новата среда – особено ако вече са живели в чужбина, но има и други, за които това може да се окаже сериозно предизвикателство. Преди да се замине, всеки трябва да прецени дали би имал проблем с културата на държавата, за която заминава, казва Стефан Стефанов и добавя: "Препоръката ми е да се прочете колкото се може в повече за страната, да се гледат филми и да се включи във виртуални форуми с граждани от там."

Ако човекът не владее местния език, ще мине доста време (а може би никога), преди да се почувства като у дома си. Отделете време и усилия, за да преодолеете езиковата бариера, съветва Ангелов, който при заминаването си в Румъния все още не говори румънски.

Включете се във всякакви дейности, които ще създадат и поддържат местна мрежа от контакти, необходима за бизнеса, както и за разбирането на местната култура – клубове, социални дейности и т.н., казва той и допълва: "В случай че се премествате със семейството си, им отделяйте достатъчно време – преместването е не по-малък шок и за тях, създайте им възможности да си изградят контакти и да се чувстват добре!"

Васил разказва, че самият той например не е говорел немски в началото, но тъй като в работата му се е общувало на английски, това не е било проблем. Извън офиса обаче приятелката му е тази, която оказва сериозно влияние за адаптирането на двойката, тъй като е завършила немска езикова гимназия и е живяла в Германия няколко години. Той разказва, че откакто са в Австрия, вече са успели да си изградят шарена среда от различни националности, като някои от хората, с които общуват, вече могат да нарекат и свои приятели.

"Сега, ако поискаме, имаме компания за пътувания и спорт, за дълги и напоителни разговори или за купонясване до сутринта", казва той. Съветът му към хората, които живеят и работят в чужбина, е да са активни и самите те да търсят възможности за нови контакти и опознаване на града, региона и държавата, в която се намират. "В противен случай ще изпаднете в отчуждение и няма да може да се насладите на възможността, която ви се предлага", казва той.

Ако заминавате за държава извън Европа, преценете и етническите и религиозните предизвикателства, подчертава Стефан Стефанов. В много страни религията има съществени ограничения, например в Саудитска Арабия и Северна Африка стриктно се спазва шериата, в Турция трудно се приемат жени на ръководни постове, а в Япония и Китай чужденците не се приемат на сериозно и адаптацията и уважението към тях може да отнеме години, отбелязва той.

Проверете и дали климатът ще ви понесе. Не е за подценяване и това колко далеч всъщност се намира съответната дестинация и какъв е транспортът оттам обратно до България – все пак ще поискате или ще ви се наложи да се върнете "вкъщи" поне няколко пъти в годината. А и ако чак толкова не ви хареса или не успеете да се адаптирате в новата страна, все пак винаги можете да си вземете еднопосочен билет.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly