С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Инженерите са ни важни

Няколко обяснения за недостига им и как фирмите се справят с него.
Share Tweet Share
Снимка

Наред с ИТ сектора силно търсене на инженери има в секторите машиностроене, хранително-вкусова промишленост и електроника.

 Фотограф: Михаил Вълканов

Ако пред името ви има "инж.", няма да имате проблеми бързо да си намерите добре платена и престижна работа. И дори да преговаряте за заплатата, бонусите и допълнителните придобивки.

За поредна година инженерите се оказаха кадрите, от които има най-голям недостиг не само в България, а и в световен мащаб според данните от последното проучване на компанията за човешки ресурси Manpower Group (виж таблицата). А пазарът на труда и в бъдеще ще има нужда от инженери, отчетоха наскоро в специален доклад за професиите с бъдеще от Министерството на труда и социалната политика. За това говорят и специалистите по подбор на кадри.

Всъщност престижът на инженерната професия вече започна да се завръща, и то най-вече благодарение на ИТ индустрията. Интересът към образование и кариера в областта на информационните и комуникационните технологии през последните години действително се увеличава, но пазарът може да поеме доста повече кадри, отколкото се предлагат в момента. Все още има силен недостиг и на машинни и електроинженери, както и на такива, които да работят в индустрията и уредостроенето. Интересът към обучението в такива специалности обаче остава слаб.

Да, не е лесно да получиш заветното "инж.". А и не е за всеки. Но това определено е опция, която младите хора трябва да обмислят, когато избират накъде да продължат образованието си и как да развият кариерата си. Най-малкото защото тенденциите показват, че инженерната професия ще им гарантира добра реализация.

За връщането на инженерите на пазара на труда роля имат много участници. От училището, което може да запали интереса на децата към тези науки, през университета, който може да модернизира техническите си специалности и да ги представи по-атрактивно на кандидат-студентите, до бизнеса, който трябва да работи много по-тясно с учебните заведения и държавата, от която зависи цялостната среда.

Къде са инженерите

Причините за недостига на инженерни кадри на пазара на труда са комплексни. Първо, заради демографската криза и намаляването на раждаемостта през последните десетилетия все по-малко млади хора влизат във висшите училища, а оттам и новите кадри, които излизат на пазара на труда, по принцип намаляват.

Специално за инженерната професия потокът допълнително се свива, понеже се смята, че тя е трудна. За сметка на това университетите предлагат дълъг списък със специалности, които звучат престижно и не толкова сложно. А често млади хора, които още не са твърдо решени какво точно искат да работят, просто избират "нещо", което да ги направи "висшисти" - обикновено икономика или право, а вече все по-често и психология.

Всъщност през 60-70-те години на миналия век инженерната специалност е била една от най-атрактивните, като тогава има и силно търсене на кадри заради изграждането на инфраструктура и развитието на индустриалното производство в Европа. Зам.-ректорът на Техническия университет в София проф. Георги Михов си спомня как, когато самият той кандидатства, въпреки че има оценка от 5.60 на изпита по математика, не му е било никак лесно да влезе в специалност електроника. Сега инженерите от онези поколения са пред пенсия, а невинаги има на кого да предадат щафетата.

Една от причините за това е, че през 90-те години, с началото на икономическия преход, младите хора масово започват да се насочват към икономически специалности или право, които по това време се приемат за по-перспективни, а интересът към инженерните науки изостава. Дори и днес тези специалности все още са сред най-популярните. Ако кадрите, завършили технически науки в края на 2013 г., са 7712, то тези с образование в областта на стопанските науки и администрацията са близо три пъти повече, показват данните на НСИ.

Тези тенденции, свързани с дисбаланса при висшистите, отвориха "дупка" сред специалистите с техническо образование, които днес трябва да са на възраст 35 - 45 години, обяснява Силвен Коло, мениджър производство в компанията за микрочипове за автомобилната индустрия "Мелексис България". А това е и поколението на вече утвърдените инженерни специалисти, от които се очаква да бъдат ментори и обучители и на следващата генерация.

А ти искаш ли да станеш инж.

През последните години поне интересът към ИТ специалностите се засили заради бума в развитието на самия сектор в България. Тази тенденция неминуемо ще даде отражение върху статистиката за цялостния интерес към инженерната професия и недостига на кадри с инженерно образование, но осезаемият резултат ще е едва след няколко години. "Има нужда да продължаваме да полагаме усилия да правим нашата работа атрактивна и интересна за студентите", казва Коло.

И все пак не можем да говорим за някакъв бум на интереса към инженерното образование като цяло. Ако през 2004 г. за едно място в Техническия университет в София са се борили 4.7 души, в кандидатстудентската кампания от тази година броят вече спада до 1.6, при това без да има голяма промяна в броя на новооткритите места, казва проф. Георги Михов.

А това е и един от водещите университети за технологични кадри в страната, от който (заедно с филиалите му) ежегодно излизат към 2000 специалисти. Проф. Михов си обяснява спада в интереса към инженерната професия с демографската криза, конкуренцията на чуждестранните висши училища и не на последно място - схващането, че инженерните специалности са трудни.

Зам.-ректорът на ТУ отчита, че има силен интерес към обучението в информационните и телекомуникационните технологии, авиоинженерството, комбинираната дисциплина инженерен дизайн, но и че младите хора не са привлечени от някои също толкова престижни и дефицитни специалности, като например машинното инженерство.

"Синя престилка и лице, омазано с масло и грес – май повечето млади хора си представят точно така машинния инженер и затова не проявяват интерес към тази професия. А всъщност в момента инженерната дейност не може без компютърна техника и един машинен инженер е преди всичко компютърен специалист", коментира проф. Михов. В същото време наблюденията му показват, че наред с ИТ сектора именно в сферата на машиностроенето и уредостроенето има най-голямо търсене на млади инженери.

Иван Шербанов, консултант професионални назначения в "Менпауър България", потвърждава, че най-силното търсене в момента е на ИТ кадри, но в същото време и в машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката.

Обяснението е повече от логично - през последните години в страната влязоха редица компании, които купиха частично или изцяло вече работещи заводи, или такива, които просто дойдоха в страната, за да изградят напълно нови производства, тъй като тук разходите за бизнеса им са доста по-ниски. Има развитие на дейността и сред изцяло български компании, например в сферата на производството на автомобилни части. И всички те имат нужда от инженерни кадри, обобщава Шербанов.

На пазар за кадри

Инженерите са дефицитна "стока". Но се оказва, че дори и тези, които са на пазара в момента, невинаги са достатъчно добре подготвени. Затова обикновено компаниите или се опитват да "откраднат" добрите специалисти от конкуренцията, или залагат на младите кадри, в които инвестират време и средства, за да обучават. 

"Има кандидати, но нивото е незадоволително", коментира Руслан Папазян, генерален директор на "Трелеборг България", част от глобалната група за инженеринг и производство на полимерни решения за уплътняване, поемане на вибрации и защита Тrelleborg AB. Според него обикновено компанията има нужда от 4 до 6 месеца, за да намери подходящ професионалист, а ако наеме млад специалист - да отдели минимум половин година за вътрешнофирмено обучение. В момента в "Трелеборг" прилагат по-скоро втория вариант.

"Традиционно при обявяване на вакантни позиции при нас получаваме много и качествени кандидатури", коментират Янка Захариева и Георги Вакареев, които отговарят за подбора на служителите в "Аурубис България". И все пак допълват, че търсенето на инженерни кадри е предизвикателство, понеже им трябват хора с комплексни профили.

Всъщност най-добри възможности за реализация имат именно инженерните кадри, които притежават не само специфични технически познания, но и търговски умения и мениджърски подход, т.е. хора "3 в 1". Те имат и добра база за пазарене за условията, при които да бъдат назначени, и обикновено са обект на оферти от страна на хедхънтъри. Но, първо, е трудно да бъдат намерени и, второ, това, че са висококонкурентни, може да ги насочи към реализация и извън страната. 

Николай Узунов, директор международно сътрудничество в "Пирин-текс", обяснява, че секторът, в който работи компанията - производството на облекло, страда от остра нужда от квалифицирани технически кадри, при това не само инженери, а и хора с добро средно професионално образование.

"В момента в България почти не се произвеждат инженерни кадри за тази индустрия, а малкото завършили не са придобили никакъв практически опит по време на следването си и са много далеч от изискванията на реалната дейност. Съответно фирмите са принудени сами да инвестират в обучението на своите кадри", казва той. Узунов подчертава, че секторът подкрепя активно въвеждането на дуалната система на професионално образование като начин за решаване на огромния проблем с липсата на средни кадри.

Обикновено колкото по-голяма е компанията и колкото по-познат е брандът й, толкова по-лесно работодателят успява да намери стажанти или нови служители. "Намирането на кадри приемаме като предизвикателство. За справяне с трудностите ни помага това, че имаме изграден и поддържан имидж на предпочитан работодател", казва Корнелия Венева от "SAP Labs България". Според нея средното време за наемане на човек през 2013 г. (от отварянето на позицията до приемането на предложението) е приблизително 1.5-2 месеца.

"През последната половин година не сме имали проблеми с намирането на инженерни кадри, даже напротив", казва и Весела Такова, мениджър на отдел "Бизнес партньор - Технологии" в "Глобул". Тя разказва как в началото на годината компанията е стартирала проект, за който са били нужни 20 млади инженери, т.е. завършили преди 1-2 години, без опит или с много малък като инженери в сферата на телекомуникациите и строителството.

"С радост мога да кажа, че имаше много силни кандидати, за които нямаше вакантни места", казва Такова. Тя обяснява и че един от най-важните елементи в стратегията на "Глобул" за подбор на кадри са стажантските и стипендиантските програми на телекома, които се провеждат вече 11 години. 

Инженери на колела

Докато голяма част от служителите на българския пазар на труда не са много мобилни, инженерите по-скоро правят изключение. А това означава, че работодателите трябва да обръщат специално внимание на задържането на инженерните си кадри. "По природа те са специалисти, които търсят предизвикателства и развитие, и затова, когато изучат всички тънкости на дадено място, са склонни да се преместят на ново, дори това да означава да пътуват по-дълго или дори да се преместят в друго населено място", казва Иван Шeрбанов от "Менпауър". 

Според него сред тях има много кадри, които търсят и реализация в чужбина, но по-скоро под формата на работа по проекти. Целта им е да повишат квалификацията си, да натрупат международен опит, естествено и да получават повече пари, но като цяло нямат нагласа да останат там завинаги, а са с идеята впоследствие да търсят по-добра кариерна реализация в България, смята специалистът по подбор. Той обобщава, че немалко български инженери са намерили работа по петролните платформи в Норвегия или Швеция. В Германия и Унгария пък има добра реализация за софтуерните инженери, а в Чехия за тези, които разбират от автомобилната индустрия.

Реално качествените български инженерни кадри, които имат и добри езикови познания, лесно намират работа в чужбина, още повече че по принцип знанията им са с висока трансферимост. Причините за избора им обикновено са комбинация от по-добро заплащане и условия за живот. Близо 25% от кадрите на ТУ например, в който има три чуждоезикови факултета (немски, френски и английски), се реализират извън страната.

"Ако българският инженер има добро познаване на английски или друг чужд език, лесно би могъл да намери реализация в чужбина. В България проблемът е по-скоро качеството на инженерното образование - не толкова изтичането на кадри", казва Руслан Папазян от "Трелеборг България". И допълва: "Ако инженерът има добри езикови познания и умее да работи със съвременни методи и инструменти (например софтуер), би могъл да намери добро заплащане на труда си в България."

Така топката се връща обратно към университетите, от които излизат и малкото инженерни кадри. Принудени да се справят с недостига на специалисти, през последните години някои фирми успяха да развият успешни сътрудничества с висшите училища. Започнаха да им предоставят по-съвременно оборудване, да се включват като лектори, да предлагат повече възможности за студентски практики, да дават съвети за промяна на учебната програма или за откриването на нови специалности.

Именно в тази насока трябва да продължат и бъдещите действия, ако искаме да се справим с недостига и с качеството на инженерните кадри. Развитието и поддържането на техническото образование в крак със съвременните тенденции ще привлече повече млади хора и ще създаде повече стойностни инженери и технически специалисти. След това на ход са фирмите и най-вече държавата. Защото добрите инженери емигрират не само за по-адекватно заплащане, но и заради това, че в цивилизованите страни никой не си изхвърля боклука през прозореца на колата (например). 

ТОП 10 професии, за които работодателите в България трудно намират кадри
- Инженери
- Квалифицирани работници
- Мениджъри
- IT персонал
- Счетоводен и финансов персонал
- Персонал за ресторанти и хотели
- Работници
- Мениджъри "Продажби"
- Лекари и други здравни работници
- Техници

ТОП 10 професии, за които работодателите по света трудно намират кадри
- Квалифицирани работници
- Инженери
- Техници
- Търговски представители
- Финансови и счетоводни специалисти
- Мениджъри
- Мениджъри "Продажби"
- IT специалисти
- Офис помощен персонал
- Шофьори

Източник: Manpower Group

ТОП 5 на най-търсените инженери в индустрията
Професионално направление
- Процесни инженери
- Инженери по поддръжката (основно такива, които разбират от електроника и електротехника)
- Инженери по качеството
- Инженери по автоматизация
- Инженери за автомобилната индустрия

Източник: "Менпауър България"

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly