Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Добрият човек невинаги е добър мениджър

Дори и в работна среда доверието и уважението са неща, които не може да се изискват, а трябва да се спечелят
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

 Автор: Михаил Вълканов

В предаването "Улицата" от 90-те има един скеч, в който участват Кръстю Лафазанов като служител и Христо Гърбов като неговия тираничен шеф. Драмата на служителя е, че иска да каже на шефа си какво реално мисли за него (че е голям г**), но не успява, понеже всеки път, когато започне да говори, шефът го прекъсва по средата на изречението, преди служителят да стигне до същината. Решението, което служителят намира за себе си, е да започне изречението отзад напред и по този начин да го изненада. И успява.

Колкото и да са многообразни и специфични, отношенията между двама души изобщо (и между началник и служител в частност) се свеждат в крайна сметка до две големи категории. Или са поставени на равни начала и в този случай всеки дава най-доброто, на което е способен, за общата цел, или има постоянна остра битка, която обикновено е различна по мащаби, но равна по интензивност на международен военен конфликт. В тази битка се редуват малки победи и малки провали, но краен голям победител или голям победен никога не се излъчва. На теория всички искаме да уважаваме и зачитаме мнението на отсрещната страна, да дадем възможност на другия да докаже своята теза, да покаже какво може и дори да научим нещо от него. На практика обаче бързо стигаме до прозрението, че "неговият опит си е негов", че той всъщност "не може нищо да свърши като хората", че "тезата му не струва пет пари" и че "може да си вземе тъпото мнение и да си го завре някъде на тъмно".

Порода "добър мениджър"

Защо става така е въпрос, на който може да се отговаря в продължение на седмица и в крайна сметка да не се стигне до ясен и точен отговор. Няколко малки детайла обаче трябва да се имат предвид. Преди всичко е нужно да си даваме сметка, че да бъдеш "добър" ръководител е трудно нещо. Добър, в смисъл на такъв, който (в някакъв идеален случай) не контролира нищо около себе си, позволява на служителите си да работят изцяло самостоятелно, изобщо не му минава през главата, че може да сгрешат, не проверява никога какво правят, нито докъде са свършили задачите си и – ако накрая се окаже, че нищо не е изпълнено – не започва да се ядосва, не прави никакви забележки и като цяло атмосферата в офиса е прекрасна. Сами разбирате, че тази прекрасна атмосфера ще се задържи седмица-две, максимум месец, след което шефът ще си вземе шефската шапка и ще се нареди на опашката от шефове търсещи работа. Понеже на всички е известно, че мързелът е естествено явление и велика природна сила със свойства, близки до тези на въздуха, поставен във вакуум – моментално изпълва всяко свободно оставено пространство.

За да бъдеш добър мениджър, без да станеш добър, но безработен мениджър, като начало е нужно да си добър човек изобщо. А това също е нелека задача, имайки предвид, че ежедневно ти се налага да общуваш предимно с врагове на човечеството – като започнеш от сръчния съсед с неговата бормашина, минеш през всички изверги, които те засичат в задръстването, и стигнеш до служителките в държавната администрация. Усмивката, мислиш си ти, няма да накара съседа да спре бормашината, приятелско помахване, продължаваш да разсъждаваш, няма да промени поведението на шофьора, който минава пред всички на светофара. И, стигаш до логичния извод, весело намигване едва ли ще накара физиономията на служителката да придобие някакъв по-розов нюанс на сивото. А въпреки че в тези случаи другото поведение също не помага, едно хубаво "нахранване" на колегата шофьор върши чудесна работа в психичен и дори физиологичен аспект. Нещо като сутрешното ходене в тоалетната.

Резултати, повече резултати

Когато ръководи екип, човек се сблъсква с много подобни казуси. Но голямата разлика е, че тук той се води от една по-специфична мотивация – обикновено над шефа стои някой друг (без значение дали това е по-висшестоящ служител или собственик, а може дори това да са просто екселските таблици). И този друг иска от своя подчинен резултати. Не го интересува дали е усмихнат или нацупен, дали проверява по седемдесет пъти на ден своите служители, или не им вижда очите със седмици. Иска в края на месеца счетоводителят му да покаже отчетите, които светят в зелено, от банката да му се обадят с предложение за нов кредит като изключително важен клиент, той да го откаже любезно, но с ясното съзнание за това колко е важен за света, и да му е мирна главата. И за всичко това той си е намерил и назначил на работа човек – шеф, мениджър, управител, уатева, както казваме в модерните офиси.

Това горе не беше в никакъв случай оневиняване на случая на нашата читателка, а опит да се погледне на картината поне от две страни. Ще стигнем отново до служителя, но преди това да погледнем какво става с шефа. Значи имаме специфичната мотивация, която го ръководи – реализиране на добри резултати. Към тази цел обикновено се подхожда по два начина – като го играеш "лош" или "добър".

По-лесният и сигурен път е този на "лошия" шеф – не знаеш какво да обясниш на детето, което не спира да пита и да врънка за нещо, ами плесни му един зад врата и то ще спре. Резултатът е мигновен, изпитваш усещането за огромно физическо облекчение, което обаче е помрачено от душевно неудовлетворение. По-лошото обаче е, че всеки шамар зад врата представлява изключително нездрава инвестиция в бъдещето и всеки нормален родител днес го знае. По подобен начин стоят нещата и в отношенията между ръководител и подчинен, като там, разбира се, не се стига до реални шамари, или поне, надяваме се, не често.

По-трудният път е този на "добрия" шеф (ако позволите да продължим с евтината метафора от предния параграф) – не знаеш какво да обясниш на детето, което врънка, ами купи му го този сладолед и да миряса. Резултатът първия път е мигновен, но с времето веднага след сладоледа то започва да иска близалка, после чипс, след това рокля, пистолет, ботуши, таблет, кола, вила, самолет, балистична ракета... Когато началникът е добър, но само в кавички, това води до трагични последствия както за него, така и за всички около него.

Най трудният път е средният. Той даже не е среден, той е нито едното, нито другото. Това е шефът, който е изградил отношенията си на основата на (колкото и банално да звучи) взаимно доверие и уважение. Звучи прекрасно само по себе си, но от личен опит всеки един от нас знае прекрасно, че както доверието, така и уважението се печелят, а не се изискват. И че е мегатрудно да се спечелят, а хиперлесно да се загубят. Че изискват упорита и продължителна работа, къртовски ежедневен труд, който често се отплаща някога далеч в бъдещето, а нерядко дори не се оценяват никога от отсрещната страна. Този подход изисква от човека да докаже своите умения, да покаже своите ценни качества, които включват и способността му да отчете и приеме съответните ценни качества на другия.

Промяната започва от теб

Защо ме занимават с проблемите и вълненията на шефа, може би си казва драгият читател в този момент, след като аз питам за моите проблеми и вълнения. Ами затова, драги читателю, защото всичко казано дотук е валидно със същата сила за всяка от страните в схемата. Естествената човешка склонност е да се опитваме да променим другия и да го привлечем в нашата орбита на мислене и действия. Съвсем нормална реакция е да обвиняваме партньора, опонента, мениджъра или служителя за всички нещастия в живота си. Често сме възмутени от действията, които всъщност ние самите извършваме и обикновено проявяваме същото отношение, от което самите ние сме обидени или наранени. Това е логичният затворен и порочен кръг, който превръща работата в екип в тягостен и понякога мъчителен процес.

Далеч сме от идеята да даваме универсални рецепти за по-добро съвместно битие. Вселената е устроена по този начин и физическите закони действат въпреки нашите нелепи опити да им противодействаме. Това, което можем да направим, вероятно е да спрем да се борим с другите, а да насочим енергията към личната вътрешна борба. Да се опитаме да сме преди всичко в мир със себе си и да даваме най-доброто, на което сме способни. Да изненадаме шефа (или служителя), като преобърнем представите му наопаки. И да не забравяме, че няма вечни шефове, нито вечни служители, а само минали, настоящи и бъдещи колеги, хора, от които е по-добре да научим нещо. Няма добър или лош опит, а само опит, който ни служи впоследствие да "преминем през всичко това, каквото и да е то", както казваше Кърт Вонегът.

Текстът е в отговор на читателския казус "Новият ми шеф е абсолютен диктатор". Още експертни коментари можете да намерите тук.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

 
Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly