С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Какво се случва с данните, които даваме при започване на работа

Зачестяват случаите на злоупотреби заради необходимост да се докаже определен брой персонал или достатъчен брой служители с определена специалност
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterrstock] 

Както стана ясно в краткия наръчник на юридическите аспекти при назначаване на нов служител, един от документите, които се предоставят от служителя на работодателя при сключването на трудов договор, е личната карта или друг документ за самоличност. Целта е този документ да послужи за източник на данните, които работодателят трябва да впише в трудовия договор.

Освен това сключването на трудов договор неминуемо води до създаването на трудово досие, съдържащо документите, предоставени от служителя в процеса по назначаването му.
И в предоставения документ за самоличност, и в трудовото досие на служителя се съдържат лични данни за служителя, като например: три имена, ЕГН, адрес, образование, трудова дейност, медицинско свидетелство и др. Понеже тези данни са особено деликатни и злоупотребите с тях могат да имат много негативни последици за всеки от нас (всички сме чували за огромни кредити, изтеглени от името на някой, който изобщо няма представа за това), Законът за защита на личните данни (обн. ДВ, бр. 1 от 4.01.2002 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане предвиждат много стриктни изисквания за това кой и как има право да борави с лични данни. 

Какво казва законът?

По силата на закона работодателят се счита за администратор на лични данни и обработва (включително събира и съхранява) личните данни на своите служители в контекста на служебните правоотношения.

Работодателят има право да обработва личните данни на някое от основанията, посочени в закона, като например:  
- за изпълнение на нормативно установено задължение на работодателя (например: регистриране на трудовия договор пред НАП);
- при дадено изрично съгласие от служителя за обработване на личните му данни;
- за изпълнение на задължения по договор, по който служителят, чиито са данните, е страна (например трудовият договор);
- за упражняване на правомощия, предоставени със закон на работодателя или на трето лице, на което се разкриват личните данни;
- за реализиране на законните интереси на работодателя или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на служителя (като тук трябва винаги да се прави внимателна оценка на интересите на страните и доколко едните имат превес пред другите) и др.

На практика в повечето случаи работодателят обработва лични данни на служителите си най-вече с цел изпълнение на служебните правоотношения във връзка със сключен трудов договор или при дадено съгласие от страна на служителя. 

Кога работодателят може да разкрива лични данни?
Във връзка с изпълнение на трудовите правоотношения работодателят има право да разкрива събраните от него лични данни на тези от служителите си, които изрично са упълномощени да обработват лични данни (например служителите на работодателя от счетоводния отдел или от отдел "Човешки ресурси") и на служители, на които в даден момент е необходим достъп до лични данни за изпълнение на служебни правоотношения. Работодателят може да разкрива лични данни на служителите си на трети лица (например на полиция или други компетентни държавни органи, на дружеството, извършващо payroll услуги и обработващо лични данни под ръководството на работодателя) само когато има правно основание за това (т.е. в изпълнение на законово установено задължение на работодателя и при дадено предварително съгласие от служителя и др.). Във всички останали случаи работодателят няма право да разкрива личните данни на служителите си пред трети лица.

Как може да се злоупотреби с данните ви?
Напоследък много често с нас започнаха да се свързват клиенти с молба да проверим защо получават от Националната агенция за приходите (НАП) обаждания да се явят в териториалното поделение на агенцията. При справките ни на място се оказа, че докато НАП извършва проверки на дадени фирми, излиза информация, че клиентите ни работят или са работили в дружества, за които никога не и са чували. Поради този факт данъчните органи изпращат или връчват искания за предоставяне на определена информация, на които по закон всеки е длъжен да отговори, и то в 7-дневен срок от получаване на искането. Въпросите в искането на данъчните обикновено се отнасят до това дали лицето е работило в определена фирма, с какво се е занимавала тази фирма и т.н. Въпреки че лицето никога не е чувало името на съответната фирма, нито пък някога е имало трудови или каквито и да било други отношения с нея, по силата на закона данъчните органи изискват отговор в писмена форма, за да могат да си придвижат или приключат преписките по съответните проверки. Така, на практика, за да се приключи случаят и да нямаме проблеми с НАП, трябва да отидем в съответното териториално данъчно поделение минимум два пъти, и то без изобщо производството в НАП да е свързано с нас.

След като горната схема се повтори няколко пъти, разбрахме от инспектори от НАП, че проблемът с грешната информация и всички последващи формалности са резултат от неправомерно използване и разкриване на лични данни от страна на работодатели. Например, ако някоя фирма трябва да докаже определен брой персонал или пък факта, че разполага с достатъчен брой служители с определена специалност за целите на търгове, обществени поръчки или други конкурси, фирмата си "набавя" (най-често от друг работодател) личните данни на лица и фиктивно ги "назначава", представяйки ги за свои служители пред съответните органи, институции или други организации. Според НАП, ако има достатъчно данни за подобни злоупотреби, случаят се предава на прокуратурата, която от своя страна трябва да извърши разследване и да прецени има ли основание за търсене на наказателна отговорност. Да се установи кое е лицето (човекът), разкрило неправомерно личните ни данни, така че те да стигнат и до НАП в крайна сметка, е много често изключително трудно или дори невъзможно.

За да се избегнат горните негативни последици и формалности, е добре служителите да следят внимателно какво подписват, когато дават съгласието си във връзка с обработката на личните им данни. Това би улеснило компетентните органи при доказването на неправомерното разкриване или използване на лични данни и би могло да доведе до по-ефективна борба с този проблем.

Работодателите от своя страна също трябва да подхождат особено внимателно към личните данни на своите служители, за да не се пораждат съмнения относно това дали спазват стриктно законовите изисквания и дали взимат всички необходими мерки за опазването на личните данни на своите служители с цел ограничаване броят на злоупотребите. Част от тези мерки включват задължения за работодателя да уведоми своите служители (а) за какви цели обработва личните им данни, (б) кой има достъп до личните им данни, (в) задължително или доброволно е предоставянето на личните им данни (в зависимост от конкретния случай) и негативните последици за тях при отказ да ги предоставят, (г) какви са правата на служителите в областта на личните данни, както и (д) трансферират ли се лични данни в други държави и поради каква причина. Подробни изисквания към обработката на личните данни, както и към мерките за тяхната защита са предвидени в Закона за защита на личните данни и в подзаконовите актове по прилагането му и особено в Наредба №1 от 30.01.2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 14 от 12.02.2013 г.).

Не на последно място, винаги когато имаме съмнения, че някой злоупотребява по някакъв начин с личните ни данни, можем да подадем жалба (която обаче не може да е анонимна) до Комисията за защита на личните данни, която е специализираният контролен орган в тази област.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly