С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Не ме закачай

Четири стратегии и тактики за запазване на личното пространство в офисни условия
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

 Автор: Михаил Вълканов

Всеки офисен боец се е сблъсквал с една или друга форма на дилемата "колко от личния си живот да споделям с колегите". Решението на този въпрос само по себе си е сложно и нерядко човек съжалява за някои от разкритите детайли на битието си, а в други случаи за пропуснатите заради излишна скромност или плахост възможности. 

Този изначално объркан случай обаче се заплита още повече, когато се окаже, че в офиса съществуват традиции и практики, целящи "укрепване на бойния дух на колектива", "създаване на здравословна трудова среда", съпътствани от споделяне на лични преживявания, емоции и други подобни дивотии, на които всеки уважаващ себе си фен на блекметъла, който в останалото време е, да кажем, юрисконсулт, ще отговори с пренебрежително сумтене.

За съжаление или за щастие, не всички сме родени и закърмени като фенове на блекметъла и в повечето случаи пренебрежителното сумтене бива посрещнато от живописно повдигнати вежди от страна на нашите сътрудници. Отказът от участие в офисните масови мероприятия трудно може да послужи за катализатор на бурна и успешна кариера. И така рано или късно се оказваме принудени да се съобразим с наложените порядки или поне да покажем повече гъвкавост спрямо тях. Позицията на шефа е донякъде ясна – колкото повече дълбае в личното ти пространство, толкова повече си под неговия контрол. Любопитството на колегите също е обяснимо – човечеството си умира да си пъха носа където не му е работа, да бъде на всяка манджа мерудия, да гледа в чуждата чиния и пр.

Следват някои от изпитаните начини да откажем веднъж завинаги колегите и ръководството да се занимават с личния ни живот.

С деца на море
Най-лесният начин да отметнем задължението да споделяме информация от личния си живот е да започнем да занимаваме околните с проблемите ни с децата. Никой не обича да слуша за това. Тази тактика работи безотказно и обикновено слушателите са изгубени още след встъпителното изречение. Единственият риск е темата да бъде подхваната от останалите колеги с деца, които имат същите, само че "още по-лоши" проблеми със своите, но резултатът е, че така или иначе хората вече не слушат нас, а с течение на времето започват да не се интересуват от личните ни истории.

Ако случайно се окаже, че въпреки всичко колегите или шефът настояват да слушат за семейството ни, можем да се пробваме с обратното – започваме да изтъкваме детенцето, да обясняваме колко добре се справя в училище, как го търсят от три театрални трупи, колко е интелигентно, красиво, музикално, артистично. Тук вече неминуемо ще ги отвратим завинаги, но трябва да преглътнем факта, че ще спрат да ни викат на петъчните запивки между колеги.

Сам вкъщи
В случай че не разполагаме с деца подръка, нито с постоянен партньор, ще трябва да бъдем малко по-изобретателни. Бидейки сингъл, ние вече сме влезли в една по-особена категория и от нас се очакват така или иначе леко по-нестандартни решения и забележки. Трябва да знаем, че всички очакват от нас да водим двойствен живот, да имаме някаква странна втора природа, която ще бъде обект на любопитство и храна за най-различни спекулации.

Колкото по-тихи и обрани сме в този случай, толкова повече ще е количеството и качеството на тази храна. В тази логика никой не очаква от нас да седнем и да си разкажем автобиографията от кора до кора. Ще е достатъчно да пускаме двусмислени забележки, да правим намеци, да запазваме многозначително мълчание или само да се подсмихваме ехидно. Така ще превърнем любопитството на шефа и колегите в свое оръжие, ще ги накараме да бъдат винаги нащрек заради подозренията, че може би сме много по-добри от тях в това, което правим, или пък, че знаем нещо, което те не знаят.

Сърдити старчета
Тактиката е много проста и успешна, особено за предразположените. Тя се състои в това да посрещаме с остро недоволство всеки опит някой да се обърне към нас с въпрос, включващ нещо различно от преките ни служебни задължения. Дори и за тях обаче е нужно да издаваме пъшкания и сумтене, които да подскажат колко ни е неприятно, че някой изобщо ни е заприказвал. В същото време е нужно да създаваме впечатлението, че знаем абсолютно всичко на този свят, като при всяка възможност говорим дълго и обстоятелствено по каквито и да било теми, без никой да ни е питал.

В комбинация двете тактики водят до категоричното нежелание на колегите, включително и шефа, да се навъртат около нас. Препоръчително е използването на изрази като "аз това когато съм го правил, ти си минавал прав под масата" и други клишета, както и на няколко много стари вица, които да разказваме на всяка оперативка. Ако за финал се заредим и с торба тъпи лафчета, гаранцията за неприкосновеността на личното ни пространство е сигурна.

Приказка без край
В този случай трябва да сме възторжени. Да разказваме скучни и безинтересни истории с приповдигнат глас. Да използваме често епитети като "изключително", "невероятно", "страхотно". Можем да вмъкваме по едно "уау" с повод и без повод и е задължително да се възхищаваме на всичко. Вариант на тази стратегия е да се научим да разказваме скучно. Можем да се упражняваме с приятели – взимаме най-интересната история и я удавяме в описания.

Наблягаме на цвета на вратата на ресторанта, в който сме били, споменаваме дали е имало уайърлес, колко маси са били заети, как сервитьорът е изпуснал една вилица или може би лъжица, но не - може би все пак вилица. За вдъхновение можем да прочетем, който и да е роман на Балзак. В рамките на няколко дена ще забележим, че всеки път щом отворим уста в опит да споменем някоя преживелица, внезапно всички едновременно огладняват, дохожда им се до тоалетна или се оказват страшно заети, слагат си слушалките и се съсредоточават в монитора пред себе си.

Трябва да направим и едно уточнение – независимо дали използваме някоя от описаните тактики, или си изковем собствена, важно е да продължим да работим съвестно и да изпълняваме добре това, за което сме там. От една страна, така ще запазим личното си самоуважение, което рискува да бъде накърнено, влизайки прекалено много в ролята на офисния досадник. От друга, трябва да си даваме сметка, че едва ли някой, някога и някъде се е лишил от перфектния си служител само защото последният е много бъбрив или пък прекалено мълчалив. А ако това се е случило, въпросният работодател не заслужава да сме при него.

Разбира се, винаги съществува възможността никоя от тези или всички други възможни тактики да не проработи и да се наложи все пак да споделяме детайли от личния си живот. Случи ли се, трябва да си кажем следното – в крайна сметка няма нищо чак толкова страшно в това колегите ни да научат, че в свободното си време шием гоблени. И да го заявим с гордо изправено чело.

Текстът е в отговор на читателския казус "Шефката ми очаква да споделям лични истории в офиса". Още експертни коментари можете да намерите тук.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

HR and Leadership Forum: Management 4.0

24 октомври 2018 г.

Повече подробности на capital.bg/hrforum

HR and Leadership Forum: Management 4.0



Акценти в програмата:

  • Как да привлечем точните таланти с помощта на креативни подходи, нови технологии и изкуствен интелект?
  • Как да развиваме хората в екипа си “в крак” с новите тенденции и подходи в сферата на обученията?
  • Кои са факторите, които правят хората щастливи на работното им място и какво и как да направим, за да ги осигурим?
  • Какво прави лидерите лидери?
  • Как да развием култура на иновативност и предприемачество и кои от новите стартъп модели (не) работят?

capital.bg/hrforum

 
Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly