С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Лимитирана мода

Няколко особености на съвременния бизнес етикет по отношение на облеклото, които не трябва да подценяваме. Особено в началото на лятото
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

 Автор: Михаил Вълканов

Един известен столичен зъболекар с успешна кариера и вече дългогодишна практика ми разказа следната история.

Един ден в чакалнята към кабинета му се появила дама на средна възраст със сериозен и продължителен зъбобол. Дошла по препоръки на познати, била доволна, че лекарят ще я приеме бързо, и седнала спокойно да изчака да я извикат на зъболекарския стол. Десет минути по-късно докторът излязъл от кабинета си, за да посрещне пациентката, поздравил я и ведро й подал ръка. Дамата се изправила, погледнала го с ужас и без никакво обяснение скоростно напуснала чакалнята и треснала вратата на излизане.

Екипът в стоматологичната клиника останал втрещен. Лекарят – още повече. Час по-късно дамата обаче се върнала и с притеснение споделила причината за своето странно поведение. Според препоръките на познатите си тя очаквала да види "отговорен" и "сериозен" лекар, който да се погрижи за състоянието й. "А пък като го видях с тези татуировки по ръцете, с обеците на ушите и с тази вързана на опашка дълга коса, някак... се стреснах", казала притеснената пациентка. "От този ден нататък - призна ми пък зъболекарят – на работа винаги съм с престилка с дълги ръкави, а косата... ами с нея се надявам пациентите да свикнат."

Как се облича професията
Историята със зъболекаря и уплашената от вида му пациентка може да се използва като учебникарски пример за това колко е важен дрес кодът в работната среда. Защото признайте, че и вие едва ли ще си оставите детето в ръцете на някоя детска лекарка, ако ноктите й са по-дълги и по-червени от тези на порно звезда, и със сигурност няма да седнете при фризьорка, чиято изрусена и изгорена коса прилича на куп изсъхнала на слънцето слама.

За деветте секунди, за които правим първо впечатление, даваме най-основната информация както за вкусовете и интересите си, така и за отношението си към света и хората. В работната среда начинът на обличане е още по-лимитиран и знаков, защото той трябва да изразява и служебната ни експертиза, и отношението ни към работата, която извършваме, и начина, по който приемаме клиентите и задачите си. Точно заради това няма един работен дрес код, който да обслужва всички професии и занимания.

 
Колкото повече финанси и доверие трябва да управлявате в работата си, толкова по-делови и по-строг трябва да е начинът ви на обличане.

Изборът на работен стил зависи от много фактори, но на първо място определяща е самата професия. Колкото повече финанси и доверие трябва да управлявате в работата си, толкова по-делови и по-строг трябва да е начинът ви на обличане. В този смисъл един банкер, един застрахователен агент, крупен търговец или политик няма как да се появи публично при служебните си ангажименти (а политиците и извън тях) в джинси или пък по анцуг и джапанки. Отговорност към гласуваното му доверие от страна на клиентите му повелява да се представя пред тях във възможно най-уважителната визия.

Принципът е същият като този, който се спазва при дизайна на работните пространства на банки и административни служби – там всичко трябва да е леко строго, но не притеснително, елегантно, но не прекалено скъпо и луксозно (защото е логично клиентите да се усъмнят, че парите им се пазят подобаващо, ако в офиса на банката им има златен фонтан и кристални полилеи за хиляди евро примерно), средата да е приветлива, но и не бъбрива и фамилиарна.

Адекватното облекло на този тип офисна философия изисква хората, практикуващи тези професии, да следват по-строга визия и да не експериментират твърде много и твърде свободно с модата и въображението си. Така де, ще ви е необходимо много повече време, за да се харесате на своя нов клиент, ако сте неговият адвокат, но държите да му се представите за първи път, облечен с тениска, на която пише "I am with this idiot", джапанки и съдрани джинси!

Тъкмо това облекло обаче би било чудесна "униформа" за един диджей, който пък едва ли би раздвижил публиката си, ако се изтъпанчи пред нея в сив еднореден костюм и с едноцветна, леко скучна вратовръзка. От него се очаква да ги провокира с креативността си, да бъде различен, "шантав" и цветен и тази провокация започва още с появяването му.

"Говорим с визията си далеч преди да сме си отворили устата за каквото и да е смислено послание", казва известният в корпоративния свят бизнес коуч Крис Фармър. Според него начинът на обличане в офиса дава ясни указания на останалите не само за това как приемаш и извършваш работата си, но и какви са познанията и отношението ти за средата, в която се появяваш или от която искаш да станеш част. "Простимо е да не си разбрал точно какви са изискванията на мястото, където се появяваш, и работната обстановка, в която трябва да съществуваш. Но е несериозно да не поправиш това незнание, ако държиш кариерата ти да се развива адекватно именно там", казва още той в служебния си профил в Twitter.

Снимка

Уголемяване

[Shutterstock] 



Вратовръзка vs. тениска
Строгото офисно облекло е част от корпоративния етикет на бизнеса още от първите години на големия търговски и индустриален подем от началото на миналия век. Дотогава бизнес етикетът следва предимно старите британски правила, освежени и обогатени от инвазията на малко по-цветната Западна Европа. Когато Америка, страната на неограничените възможности, започва агресивно и настъпателно да завзема световното бизнес пространство, кодовете в офисното облекло стават особено отчетливи и разпознаваеми, а тяхното спазване се превръща в закон. През шейсетте години на миналия век в повечето търговски компании и банкови институции заедно с личния служебен контракт всеки кандидат за работна позиция трябвало да подпише и специални указания за "подходящо работно облекло" и, разбира се, стриктно да ги спазва.

Сред изискванията има и такива, които днес могат спокойно да бъдат определени като нарушаване на правото на личен избор – като това да не носиш брада например. Във въпросните документи се изисква служителят винаги да е с чиста и сресана коса, да е изкъпан и с изгладени дрехи, да не носи силен парфюм и предизвикателни дрехи и бижута. Днес, когато свободата на самоизразяване и чрез избора на облекло е нещо, което няма как да пренебрегнем, задължителностите са далеч по-малко и по-свободни.

Въпреки това обаче има и нови правила, като например това да не носиш на работа твърде агресивен пиърсинг или пък татуировки и аксесоари, които биха обидили колегите или клиентите. Извън всякакво съмнение е и фактът, че джапанките, чехлите, памучните долнища, фланелките с рекламни послания, потниците, прозрачните материи и изобщо дрехите, които етикетът определя като "курортни" и "ваканционни", не влизат в представите на нито един строг офисен дрес код.
 
"Протоколът е етикет между държавите и компаниите", казва Луис Рито, представителният директор на белгийското училище за етикет и дипломация ISPD. "В този смисъл той има задачата да демонстрира ценностите на компанията, нейните цели, идеи, качество на персонала и визия за позициониране и бъдеще." Етикетът по принцип цели да омекоти различията и да създаде максимално комфортна среда за всеки. Корпоративният етикет в частност се грижи в служебната среда конфликтността да се сведе до минимум, а визията да се унифицира в името на работата в компанията, която е на първо място, преди личните предпочитания и изяви на нейните служители. Когато си на работа, ти си предимно човекът, който въплъщава определена позиция и изпълнява точно дефинирана длъжност.

Персоналните ти качества, истории, нагласи и хобита отстъпват пред тази експертиза, защото клиентите не се интересуват от тях. Това повелява и личният стил да отстъпи за сметка на служебния дрес код. В общества с традиции в дефинирането на дрес кодовете според социалната среда, в която се налага да функционираме, са наясно какво се изисква да имат в работния си гардероб. Затова и едно начинаещо юпи започва кариерата си в ситито с първите два ушити по мярка костюма. Любимият джинс, анцугът и трейнърите остават за уикендите, вечерните спортни сесии с приятели и времето, когато работата не е на първо място. 

В България, където дрес кодът е нещо твърде относително, за да бъде адекватно спазено, в достолепни сериозни офиси можете да срещнете невероятни недоразумения. Случвало ми се е да попадам на адвокат, чийто аутфит спокойно може да конкурира този на собственичка на панаирно стрелбище, като този факт далеч не означаваше, че познанията в собствената й професионална област са съмнителни. В полезрението ми е попадал и общински служител, чиято любов към джапанките беше изместила работното задължение да се облича "подобаващо" за положението си. Истината е, че в света на сериозния световен бизнес единственото изключение от ясния работен дрес код са IT специалистите.

Тях навсякъде можете да ги видите облечени по най-невероятен начин, нищо че програмите им управляват политика, икономика и световно влияние. Съвсем в реда на нещата е главният компютърен мозък на гигантска корпорация да е седнал зад бюрото си в опърпан уличен вид, с избелялата фланелка с глуповат надпис и мърлявия, носен цяла седмица неизгладен панталон. Това, както и фактът, че е на върха на собствената си служебна пирамида, даваше право и на бизнесмен и технологичен гений като Стив Джобс да бъде извън обичайния дрес код и да превърне в свой стил нарушаването му. За да достигне до свободата да го направи обаче, самият той достатъчно дълго време е трябвало да го спазва. Иначе принципно на IT-тата пренебрежението към офисното облекло им е простено - така или иначе те живеят във виртуалния свят, където нито компютрите, нито измислената реалност могат да ги съдят според визията.
 
Бизнес облеклото се определя и от йерархията. Затова и най-големият шеф може да си позволи известни волности и да ги превърне в своя запазена марка.

Типажът – цветното петно в офиса
Във всяка работна среда си има поне по един служител извън нормата. Ако проблемът му не е свързан с неприятни физически усещания у колегите и клиентите, той или тя дори могат да бъдат нещо като любимите типажи в иначе леко скучноватата офисна среда. В класическия корпоративен етикет се казва, че освен професията, типа клиенти, средата и целите на бизнеса бизнес облеклото се определя и от йерархията. Затова и най-големият шеф може да си позволи известни волности и да ги превърне в своя запазена марка. Дали това ще са яркочервени чорапи, бутониери във вид на ретро кранове за топла и студена вода или пък вратовръзка с много дребни жабки по нея си е негово право. Никой друг от подчинените му обаче няма право на тази свобода. Шефът я придобива така, както има правото да кара скъпа кола, да живее в престижен квартал и на повече квадратни метри или пък да почива в мега скъпи курорти.

Все пак дори и в строгия корпоративен етикет служителят има известна доза свобода в избора на визията си. За разлика от недалечното минало, когато брадите в този тип строг етикет са изглеждали несериозно (след като десетилетия е било точно обратното), днес те отново са на мода и не притесняват никого дори в корпоративната действителност. Същото се отнася и за малките аксесоари, за присъствието или отсъствието на вратовръзка или пък избора на обувките.

Все пак обаче нормата си е норма и ако държите да изглеждате сериозно, точно толкова, колкото сериозен и изискващ доверие е бизнесът ви, по-добре си стойте в рамките на старата корпоративна норма – тъмен костюм в три части, синя или бяла риза, малко елементи и оскъдни аксесоари, лек и ненатрапчив парфюм, чисти и тъмни обувки, поддържана коса, лек грим за жените и поведение, което не би притеснило никого с арогантност, дързост, вулгарност или натрапчиво насаждане на идеи и послания. Като ще е гарга, да е рошава. Като ще е корпоративен имидж, нека да е адекватен.
 
Казус: Аромати и миризми
Как да се справим дипломатично с «миришещия» колега

Собственичката на eдно от най-известните в света на етикета и протокола училища Minding Manners Тамико Заблит разказва случай от практиката си, в който към нея се обръща за помощ директорът на главния офис на световноизвестна банка. Проблемът е, че един от най-важните му и ценни служители, при това на висока и важна позиция, мирише непоносимо неприятно. Колкото и малък да изглежда проблемът, поставен по този начин, всъщност в делничната работа на екипа той се превръща в изключително неприятна ежедневна ситуация. В резултат на това назначената за негова лична асистентка служителка подава молба за преместване, колегите, с които има всекидневен пряк досег, се оплакват непрекъснато и предпочитат да комуникират с него единствено чрез имейли, а клиентите, с които се налага да се среща, отказват да имат редовен контакт с него.

Тези обструкции, разбира се, утежняват начина на работа, а вместо да изпълняват обичайните си задължения, служителите обсъждат ситуацията и тя се превръща в извор на коментари и шеги, които често надхвърлят адекватния тон на комуникация. В крайна сметка със случая се заел HR-ът, който се опитал да намекне на смърдящия началник, че има проблем с неговата лична хигиена. Човекът обаче предпочел да сведе информацията твърде меко и усуканите примери и неясни констатации не довели до резултат – служителят така и не разбрал за какво точно става дума. В крайна сметка проблемът толкова нараснал, че в компанията сериозно се усетил процес на демотивиране, а настроенията и коментарите започнали да стават все по-агресивни и подигравателни. Тъй като собственикът на фирмата не искал да се раздели с най-верния си служител и заместник, решил да потърси специализираната помощ на консултант по бизнес етикет и протокол.

"Това са деликатни ситуации, в които обаче трябва да действаш наистина косо", препоръчва Тамико Заблит.  Нейните препоръки били в две посоки – според едната трябвало да се намери много близък до проблемния служител човек от офиса, който насаме да му каже директно за какво става дума. Ако такъв не се намери, тази работа трябва да се свърши от HR-а, със съдействието на психолог, коуч или консултант. "Най-добре е служителят да бъде извикан на разговор, като не му се казва точно каква е неговата тема, но се настоява, че той не търпи отлагане", съветва бизнесът коучът Джони Е. Джонсън, президент на WorkRelationships. "Задължително е това да стане на определено място и насаме."

От особено значение е какви думи се употребяват в този деликатен контакт – не трябва да говорите за миризма, смрад, ужас и непоносимост. Започнете разговора директно, като попитате например дали има някакъв здравословен проблем, заради който се усеща едно различно ухание от неговите дрехи, което останалите хора в офиса отчитат като твърде силно", съветва Джонсън. Според нея важно е този тип разговори да не продължават дълго и да бъдат конструктивни, без дълги обяснения. Това би предотвратило известната емоционалност, която естествено излиза при такива ситуации и може да вземе връх в разговора и съответно да не донесе нужния резултат.
Между другото същият подход е добре да се спазва и ако служителят се облича по начин, който не отговаря на корпоративната култура на компанията.
 
"В крайна сметка, разказва Заблит, споделеният с мен проблем се реши чрез трето лице – наложи се аз да поприказвам с проблемния служител и под формата на лични консултации да му намекна колко важна част от презентирането му е да ухае добре."
 
Традиции по света
Строгият корпоративен щатски бизнес етикет не позволява отворени откъм петата или пръстите обувки, висок ток, черен или цветен чорапогащник, голи рамене, ярки и дълги маникюри, предизвикателни и много аксесоари и тежки аромати.
В арабските страни официалното бизнес облекло е съобразено с традициите, затова например чехлите са напълно подходящи в мъжкия аутфит.
Климатичните условия в съответната страна могат да наложат някои промени в класическото бизнес облекло, но те трябва да са адекватни на корпоративните изисквания.
Любопитно е, че през петдесетте години на миналия век BMW спускат заповед на основните си мениджъри да се явяват на работа в цветовете на компанията – тези от логото й – синьо, бяло и сиво. Тогава обаче настъпва истински дрес шок, защото, макар и в споменатите цветове, дрехите се оказват неподходящо разнообразни и разностилни. За да решат проблема, ръководителите на компанията въвеждат униформи.
 
Снимка

 


* Мария Касимова-Моасе е журналист от близо 25 години. Работила е във вестниците "Капитал", "Стандарт", "24 часа", списание "Едно". Била е и главен редактор на списанията ELLE и НЕЯR. Участвала е в различни телевизионни проекти. В момента работи като журналист на свободна практика. По образование е филолог. През 2010 г. е завършила и две образования по етикет и протокол в Лондон и Брюксел. Оттогава се занимава и с тази тема като лектор и обучител.
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly