С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

На какви плащания имаме право, когато излезем в болнични

Какви са ангажиментите на работодателя и на държавата, когато имаме уважителна причина да не сме на работа
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

В края на лятото ви представихме по-важните неща, които е добре всеки да знае за болничните. Сега, в преходния период между есента и зимата, темата за болничните е още по-актуална. Затова в днешната ни рубрика ще предоставим още малко важна информация по темата – на какви плащания от работодателя и от държавата имаме право, когато излезем в болнични.

Както посочихме в предишното издание, работникът има право на болнични по различни причини, невинаги свързани само с неговото собствено здраве. Понякога излизане в болничен се налага за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, гледане на дете, върнато от детска градина заради карантина, и други.

Кой има право на обезщетение при временна неработоспособност
Най-общо това са работниците и служителите и самоосигуряващите се лица, които са били осигурени за риска общо заболяване и майчинство и имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Също така лицата, които са осигурени за риска трудова злополука и професионална болест, имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест независимо от продължителността на осигурителния стаж.

Кой и как плаща тези обезщетения
Съгласно Кодекса за социално осигуряване обезщетението за първите 3 работни дни от временната неработоспособност се изплащат от работодателя. Това обезщетение е в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.

Останалата част се изплаща от държавата чрез Националния осигурителен институт на база на документи, подадени от работодателя или от самоосигуряващото се лице. Работодателят трябва да представи документите до 10-о число на месеца, следващ този, през който служителят е представил документите за изплащане на обезщетението (болничния лист) пред работодателя, а самоосигуряващите се лица - до 10-о число на месеца, следващ този, през който е издаден документът за изплащане на обезщетението.

Обезщетенията се изплащат по лична банкова сметка, посочена от служителя. Паричните обезщетения от НОИ се изплащат в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на съответните документи, предвидени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат по следния начин: за първия месец - в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на съответните данни, за останалите календарни месеци – в срок до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението.

Принципно съгласно наредбата НОИ превежда на всяка банка два пъти седмично общата сума за всички лица с банкови сметки в съответната банка, като НОИ трябва да има сключени договори с всички банки за начина на превеждане на паричните обезщетения.

Как се определя размерът на обезщетението
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е 80%, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски (а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство) за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

Ако в този 18-месечен период е имало дни, в които лицето:
- не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
- е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
- е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
- е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна,
тогава за тези дни изчислението се прави на база на среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

Ако в този период лицето е получавало друго парично обезщетение от държавата за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, изчислението се прави на база на дохода, от който е определено паричното обезщетение.

Общото правило е, че сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения (като в момента максималният месечен осигурителен доход е 2600 лв.). Конкретните методики за изчисляване на обезщетенията са уредени в цитираната по-горе Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Колко време имаме право на болничен
Периодът, за който се изплаща обезщетение (от работодателя и/или от НОИ), е от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Когато временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Обезщетение обаче не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставането си без работа.

Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Но ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. При новия вид трудови договори за сезонна работа срокът за изплащане на обезщетение е ограничен на максимум 90 календарни дни.

При другите видове болничен срокът, през който имаме право на обезщетение, принципно е обвързан с причината за болничния: например при карантина е за срока на карантината, при гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в болница заедно с родител - за времето, през което родителят е бил в заведението. Ако се наложи болничен за гледане на болен член от семейството – всеки осигурен има право на обезщетение за 10 календарни дни на календарна година. Ако се наложи болничен за гледане на болен член от семейството под 18 години – осигурените в семейството имат право на обезщетение за общо 60 календарни дни годишно.

Кога не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност?
Обезщетение не се изплаща (или не се изплаща за целия период), когато се установи, че лицето:
- умишлено уврежда здравето си с цел да получи отпуск или обезщетение
- нарушава режима, определен от лекарите
- е станало неработоспособно поради употреба на алкохол, силни упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства
- е станало неработоспособно поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред
- е станало неработоспособно поради неспазване на правилата за безопасна работа.

Снимка

[Личен архив] 

Ивелина Василева е адвокат и работи в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr от 2007 г. Тя има дългогодишен опит с акцент в областта на трудовото и корпоративното право. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е член на Софийската адвокатска колегия.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly