С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Професия: Авиокосмически инженер

За професията разказва Константин Рангелов, съосновател и технически директор на Dronamics
Share Tweet Share
Снимка

"Ако искаме не просто да просъществуваме, а да се развием като цивилизация, трябва да се фокусираме върху това как да покорим Космоса", казва Константин Рангелов

 Фотограф: Ian Bailey Photography

"Небето е границата" (от англ. Sky’s the limit), казват хората, когато имат предвид, че за мечтите няма предел. За някои обаче и то не е граница, като се осмеляват да се устремят дори по-нависоко - извън него. Ако ги нямаше тези с нестандартното мислене, които да насочват погледа си нагоре, а не само напред, днес буквално щяхме да сме здраво стъпили на земята и не бихме си представяли дори, че можем да пътуваме по въздух толкова лесно.

За щастие обаче авиокосмическите инженери не се страхуват нито от височини, нито от непознатия свят извън небето - Космоса. Това са професионалистите, които измислят и изобретяват всички тези невероятни летателни средства - самолети, космически кораби, сателити, дронове, ракети - благодарение на които буквално виждаме света отвисоко и научаваме повече за него.

За да създадат тези машини, те трябва освен да имат теоретични познания в науки като аеродинамика, авиационна електроника, материалознание, структурен анализ и т.н., да умеят да ги прилагат в практическа обстановка и да се съобразят със среда, която е различна от тази, в която живеем. Авиокосмическите инженери са едновременно визионери и учени, защото, за да проработи техният дизайн-проект, трябва задължително да е изработен въз основа на законите на физиката. Не не последно място, не бива да забравяме, че ако ги нямаше тази професионалисти и техните изобретения, като сателитите например, комуникацията не би осъществявала по начина, по който се осъществява днес.

Повече за професията разказва
Константин Рангелов, съосновател и технически директор на Dronamics
Константин Рангелов е един от седемте българи, включени в тазгодишното второ европейско издание на класацията на списание Forbes "30 под 30", която отличава водещите млади лидери, изобретатели и предприемачи на континента. Заедно с брат си Свилен и група холандски специалисти по авиокосмическо инженерство основават Dronamics - стартъп компания за карго дронове. С тази иновация те печелят международното състезание за стартъпи betapitch Sofia, както и първа награда на едно от най-мащабните състезания за стартъпи - Pioneers Festival Challenge 2015. Избрани са за една от 50-те най-перспективни млади компании в света от Kairos Society за 2015 г., отличени са и сред топ 30 стартъпи на международната конференция във Франция Hello Tommorow през същата година.

Българските "братя Райт" разработват прототип на първия безпилотен самолет, използван за пренасяне на цивилни товари до 350 кг на разстояние до 2000 км, който наричат Black Swan ("Черен лебед"). Константин се занимава с техническата част от проекта, докато брат му Свилен работи по бизнес развитието му. За тази цел му помага бакалавърската му степен в специалност "Авиокосмическо инженерство" от Техническия университет в Делфт, Холандия. Средното си образование завършва в Американския колеж в София.

Моята професия
Професията ми звучи доста помпозно - авиокосмически инженер, но всъщност е доста по-скромна. Грубо казано - използвам математика, физика и много четене, за да измисля как разни машини могат да летят. Бъдещето на хората като вид не се ограничава само до тази планета. Смятам, че ако искаме не просто да просъществуваме, а да се развием като цивилизация, трябва да се фокусираме върху това как да покорим Космоса.

Относно младите - да, изключително много препоръчвам професията. Живеем в бъдещето, което само преди няколко десетилетия нашите дядовци са си представяли - автономни коли, планове за колонизиране на Марс, кацане на астероид и т.н. Родени сме прекалено късно да откриваме нови острови, континенти, народи и съкровища, но сме тук в точния момент да сме свидетели на откриването на нов свят. А защо не и да участваме в това начинание?

Моето образование
Както повечето други специалности, авиокосмическо инженерство има в доста университети из цял свят, но само малка част от тях имат наистина добри програми. Техническият университет в Делфт, Холандия, където учих, има може би най-добрата такава програма в Европа, защото с годините се е наложила като магнит за едни от най-добрите професори и лектори. Факултетът разполага с наистина огромна материална база, а програмата е на английски, което привлича студенти от цял свят. Отборите на ТУ - Делфт, почти винаги се класират на първо място или поне в топ 3 на всякакви международни студентски състезания в тази и близки области, като например на Formula Student за най-добър състезателен електрически автомобил или дори наскоро на състезанието на Илън Мъск за Hyperloop.

Професорите са на световно ниво, много от тях са сред най-добрите в дисциплината си и обикновено имат голям стаж в частния сектор, преди да дойдат да преподават, т.е. не са просто теоретици, ами са прилагали това, което преподават, в реалния свят. Същевременно активно се занимават с нови разработки и често ангажират студентите си, давайки им доста свобода и гласувайки им голямо доверие. Затова и, когато учих там, имах възможност да работя по проекти, които на други места биха били само за студенти магистратура или докторанти. Когато почнах да се занимавам с Dronamics, професорите бяха естественият ми първи източник на подкрепа и насоки и някои от тях и до днес са сред съветниците ни.

Моят път дотук
Мисля, че беше взаимно избирането - аз професията и тя мен. Още като малък физиката ми се удаваше доста и ми беше изключително привлекателна. Имах и други интереси, но нищо не се е доближавало по сила до това. Иначе в личен план фотографията и изкуството също много ме влекат и до днес в свободното си време се опитвам да се занимавам с тях. Разбира се, на доста аматьорско ниво, но поне ми дава свободата да се отпусна и да мисля за нещо тотално различно от работата ми.

Моите задачи и отговорности
Професионалните ми отговорности са доста разнообразни. От писане на имейли до интензивен ръчен труд. Много зависи какви задачи трябва да се изпълнят и колко души са необходими да ги свършат. Понякога колегите имат нужда някой просто да хване шкурката и да помогне с изглаждането на някоя матрица. Ако съм свободен, се включвам на драго сърце.

Умения и опит за работа в професията
Необходими са адаптивност и желание за учене. В тази професия, както много други, винаги има нови неща, които човек може да научи. За да има развитие с нормални темпове, е доста полезно и да можеш да се адаптираш към новите методи, знания и начини на мислене.

Моите предизвикателства
България не е известна със самолетната си индустрия. Точно затова, не са много хората, които разбират от подобен вид инженерство отвъд теоретичните знания, и освен недостиг на специалисти нямаме много производители или вносители на компоненти и материали, които да са към тази сфера. Най-големите предизвикателства, които сме срещали, са свързани точно с тази липса на ресурси просто защото няма пазар за тях в държавата и това прави някои материали и компоненти доста по-скъпи за нас, отколкото за някого в Германия, Франция или САЩ.

Моето удовлетворение
В края на деня съм благодарен дори за проблемите, с които съм се сблъскал. Така че спокойно мога да кажа, че самата работа ми носи удовлетворение и удоволствие. Най-много ми харесва свободата, с която разполагаме - ако искаме да експериментираме с нов вид материали, правим го. Не е нужно да искаме позволение от някакви шефове или мениджъри нагоре по веригата, както е в повечето големи корпорации. Тук всичко е много динамично и разнообразно.

Заплатата
Като във всяка сфера стартовото заплащане за току-що завършили в цял свят е сравнително ниско, тъй като работодателите създават нещо като своя фуния на входа и искат да могат да пресеят в практическа среда кой колко наистина разбира, защото само дипломата никога не е достатъчна.

Затова и доста са разпространени стажовете. Все пак поради високата отговорност на професията и в зависимост от желанието на човек да се труди и да продължи да се научава заплащането може да стане доста високо, и то доста бързо. Просто стажът си казва тежката дума, защото е много по-важно какво си научил след университета, а не в него. Но по принцип в цял свят това е сред най-добре платените професии и самолетите нямаше да струват толкова скъпо, ако не беше.

Моите планове за развитие
Бих се радвал, след като "приключим" с безпилотните самолети (установим се като стабилна компания и имаме добър пазар), да се захвана с космически разработки. Но това е тема за цял отделен разговор.

Моите източници на информация
Използвам много от университетските си учебници и лекции. Също така поддържам стабилна връзка с няколко от професорите си, които имат много повече знания и опит от мен. Иначе доста научни трудове от журнали и семинари покриват голяма част от въпросите и проблемите, с които се сблъскваме. Постоянно на бюрата ни има поне един отворен учебник и няколко принтирани научни публикации.
Търсени умения
- адаптивност
- упоритост
- постоянство
- безсъние
- кураж

*Статията е част от специалното издание на "Кариери" - "Моята кариера 2017: Непознатите IT & инженерни професии".


HR and Leadership Forum: Management 4.0

24 октомври 2018 г.

Повече подробности на capital.bg/hrforum

HR and Leadership Forum: Management 4.0



Акценти в програмата:

  • Как да привлечем точните таланти с помощта на креативни подходи, нови технологии и изкуствен интелект?
  • Как да развиваме хората в екипа си “в крак” с новите тенденции и подходи в сферата на обученията?
  • Кои са факторите, които правят хората щастливи на работното им място и какво и как да направим, за да ги осигурим?
  • Какво прави лидерите лидери?
  • Как да развием култура на иновативност и предприемачество и кои от новите стартъп модели (не) работят?

capital.bg/hrforum

 
Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly