С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Как се пише препоръка

Няколко основни съвета, ако ви предстои да подготвяте или да си поискате подобен документ
Share Tweet Share
Снимка

[Freepik.com] 

От CV-то или мотивационното писмо няма как да се разбере (или поне не напълно) как работи даден човек и какъв е неговият характер. И е съвсем различно, когато наш познат или някой, на когото имаме доверие, сподели, че този или онзи върши чудесна работа. Тогава сме склонни най-малкото да го поканим на събеседване, дори и да не сме виждали профила му в детайли или да не сме останали впечатлени от документите, които ни е изпратил.

Всъщност препоръките са ценни в много ситуации - не само при наемане на работа, но и при възможност за включване във временен проект, при участие в търг и т.н. Или поне добре подготвените препоръки. И при това те могат да бъдат от полза не само за препоръчания, но и за препоръчващия, тъй като показват неговите качества, отношение и спомагат за изграждане на личния му бранд. Затова ето няколко тънкости, ако искате ефективно да "похвалите" някого, като те ще бъдат полезни дори и да сте в ролята на търсещия подобен документ.

Основи на препоръката
Най-общо казано, препоръката е документ, с който удостоверяваме кой, кога, какво е работил и най-вече какво е нашето впечатление как конкретната работа е била извършена. Документът може да е официален, но препоръката може да е под формата на коментар в социалните мрежи или устна.

По принцип препоръките най-често се издават при смяна на работното място или за завършване на служебен ангажимент, било то краткосрочен или дългосрочен. Но е възможно тя да се предостави и след извършен проект, при кандидатстване за висше учебно заведение, при желание за включване в работна група и т.н. Препоръките могат да бъдат индивидуални, но и на фирмено ниво. Компаниите например много се стараят да взимат препоръки за извършена работа - това печели доверието на бъдещи клиенти, а и огромна част от тръжните процедури имат изискване за подобни документи.

Заставам с името си зад...
С предоставянето на препоръка вие можете да подкрепите хората, които са показали чудесни качества, да вървят напред в развитието си. От друга страна това е жест, който може да увеличи и личната ви репутация.

Разбира се, важно е много внимателно да прецените дали искате да препоръчате някого. Ако препоръчате човек, който след това разочарова с работата или с поведението си, това автоматично накърнява доверието към вас. Затова, когато се иска препоръка, е съществено да проверите в себе си доколко сте в състояние действително да заложите името си и да препоръчате дадения човек. Ако усетите съмнение, по-добре деликатно откажете.

Време за подготовка
Писането на препоръки изисква време и подготовка. Най-логично е да попитате този, който иска препоръката, за какво точно му е необходима и кои негови или нейни качества е добре да се споменат. Не е излишно да се информирате и дали иска да се споделят някои конкретни проекти или дейности, които са важни за това, за което кандидатства. А ако сте в ролята на този, който получава препоръка, е добре да споделите информация и за това кога планирате да я използвате, както и дали има резултат след това.

Ето и няколко принципа, които да спазвате при писането на препоръки:

- Без шаблони: Често големите корпорации имат процедура, която позволява издаването на препоръка, тип справка. Целият текст съвсем точно описва ангажиментите на служителя, от кога до кога е работил, какво е правил, каква е била позицията и завършва с клишето "Препоръчвам Иван Петров.". Въпреки че всичко написано е вярно, то може и да звучи обидно, тъй като е лишено от лично мнение и на практика дава съвсем ограничена информация доколко добре се е справил човекът. Затова, ако имате възможност - направете ги лични. Напишете онова, което лично вас ви е впечатлило, като сте работили с човека, цитирайте мнения на ваши колеги или клиенти, така че освен справката за трудовите ангажименти да се усети и стилът на работа на препоръчвания.

- Искрено и лично: "Да, с радост ще ти дам препоръка. Имаш ли нещо против да си я напишеш сам? Аз веднага ще ти я подпиша!" е другата крайност. Разбира се, че и това е начин да се свърши работата. Но какво действително казваме на човека с действията си? Моментите на раздяла със служителите, независимо по чие желание, са ключови за изграждането на добра и силна работодателска марка. Всеки може да е добър и благороден в лесните моменти, но в трудните си проличава кой действително е такъв.

- В думи и дела: Задължително опишете трудовия опит, ключови проекти и постижения, т.е. кога и какво е работено. Делата са по-красноречиви от думите. Със сигурност обаче напишете поне един или два параграфа, които показват как е работил човекът и кой е той всъщност за вас. Опишете личните качества, които са помагали за изпълнението на професионалните задачи. Дайте яснота защо цените това, което описвате. Аргументирайте се и посочете примери. От практическа гледна точка не я правете по-дълга от 1 страница.

Не, благодаря
Има един момент, който е много неприятен и труден - когато не искате да напишете препоръка, защото не се сещате за нищо добро, което да можете да кажете. В такива случаи се опитайте деликатно да насочите търсещия препоръка към друг ваш колега или познат, който считате, че ще може да посочи неговите хубави страни. Няма нужда да обяснявате какво ви спира. Бъдете деликатни и любезни. Все пак всеки човек има своето място в някой екип и организация.

Не рядко препоръките завършват със: "С радост бих включил този човек в екипа си" или "Със сигурност, чакам с удоволствие следващата ни възможност за съвместна работа". Напишете го само ако сте сигурни, че действително ще вземете този човек в екипа си отново или че ще си сътрудничите. Имайте нагласата, че може да получите телефонно обаждане, при което да ви попитат дали действително мислите така.

При всички случаи не пишете в препоръката неща, които не виждате, не вярвате и ще ви е неудобно да ги кажете на глас. Фалшивото в повечето случаи се усеща и се отразява както на препоръчвания, така и на препоръчващия.

Най-често допусканите грешки
- използва се стандартен формат, изтеглен от интернет, със стандартни фрази и клишета;
- включват се неуместни шеги и коментари;
- посочват се слабости и ограничения на хората;
- в текста има правописни грешки, лошо изразяване, неясни фрази, незавършени изречения и т.н.;
- написаното е с прекомерен ентусиазъм и възвеличаване;
- препоръчващият забавя подготовката на документа с месеци.
Ако търсите препоръка
- Поискайте препоръка в края на конкретния проект, по който сте работили, още докато оценката за работата ви е "прясна".
- При напускане на работа заявете желанието си да получите и препоръка от прекия си ръководител. Нека документът звучи универсално, за да може да се използва както при кандидатстване за нова работа, така и във всеки друг удачен случай, в който е нужно да докажете лични или професионални качества.
- Ако се окаже, че имате нужда от препоръка впоследствие, след като вече сте се разделили с работодател, колега или партньор, преценете към кого е най-добре да се обърнете - с кого сте работили най-ефективно и би откликнал положително. Не е задължително това да е прекият ви ръководител.
Въпроси за размисъл:
- Колко често давате препоръки, след като сте били доволни от работата с някого?
- Колко често, след като сте свършили добре дадена работа, искате препоръка за това?
- Във вашите процеси за управление на проекти има ли включена стъпка "Искане/получаване/даване на препоръка" и това да е задължителен елемент, без който проектът да не може да бъде затворен?
- Запознати ли сте с политиката за препоръки на вашата организация? Наясно ли сте какви са вашите права за препоръчване? Ако не сте удовлетворени от политиката, дадохте ли конкретно предложение за промяна?
Снимка

 

Златина Михайлова е преподавател в "Капитал Business School", MDV Professional Education. Тя работи активно в сферата на управлението на хора и организационното развитие над 19 години. Преди това е била мениджър "Организационно развитие" в denkstatt group (за Австрия, България, Румъния, Унгария и Словакия), както и управител за "denkstatt България". Била е и мениджър в консултантския екип на "Deloitte България". Обучила е над 6000 индивидуални участници в над 10 държави, с разнообразен професионален опит и на различна възраст.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly