С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Как милениълите да постигнат по-голям успех в работата

Лидерите на компаниите трябва да прилагат различен подход към тях, а поколението Y е нужно да полага достатъчно усилия, ако иска да пожъне всички блага от добрата фирмена култура, казва Саймън Синек
Share Tweet Share
Снимка

[ИК] 

За поколението Y или "хилядолетниците", както се наричат родените между 80-те и 90-те години, има не малко клишета. Амбициозни, пристрастени към технологиите, егоисти, с нежалание да пораснат... И често те не са много верни. Какъв е реалният профил на милениълите? Как лидерите на компаниите да ги приобщят към работата в организацията? Как самите милениъли да бъдат по-успешни в нещата, с които се занимават?

Отговори на тези въпроси дава книгата "Лидерите винаги обядват последни" на мотивационния лектор и организационен консултант Саймън Синек. В България тя е издадена от ИК "Кръгозор". Публикуваме откъс от нея с разрешение на издателството и с идеята да бъдем полезни, както на младите хора, така и на техните преки ръководители.

Според Саймън Синек, автор на книгата "Лидерите винаги обядват последни" (ИК "Кръгозор"), лидерите на компании носят известна отговорност да отдалечат корпоративната култура от вълчите правила на отминалите дни и да я насочат към по-доверена среда с безопасни кръгове. "Това трябва да стане, ако искаме милениълите да бъдат в най-добрата си форма на работното място. От друга страна, ако сте милениъли, трябва също да полагате усилия, ако искате да пожънете всички блага от добрата фирмена култура. Колкото и добре да се чувствате в момента, ако желанието ви е да откриете истинско удовлетворение в работата и да оставите отпечатък върху света, ще трябва да свършите и малко тежка работа, да се изправите срещу някои трудни истини и да проявите търпение.

Решавайте собствените си проблеми

Ако са ви възложили да свършите нещо, голямо или малко, и не знаете как да го направите или дори откъде да започнете, попитайте за помощ. Ако шефът ви не ви даде отговора или подкрепата, от които имате нужда, потърсете ги другаде. Някои шефове няма да ви помогнат, защото са задници, а други – защото искат да откриете отговора сами и ви се доверяват, че сте достатъчно умни да го направите. При всички случаи ще трябва да откриете отговора, защото е добре за вас. Малко вероятно е Google да помогне в тази ситуация. Шансът ви е да се обърнете към други хора, които познавате. Приятели, бивши шефове, други хора в компанията, шефовете на вашите приятели За вас това е възможност да развиете междуличностните си умения. С други думи, ще се наложи да попитате с нещо по-различно от имейл. Най-ценният съвет няма да дойде под формата на имейл, съдържащ списък от предложения или инструкции.

Истинската цел, когато ви оставят да откриете отговора сами, е да ви подтикнат към създаване на взаимоотношения. Потърсете някого в компанията, когото не познавате, почукайте на вратата му и попитайте за помощ. Ако работите в малка компания, потърсете навън. Както вече казах, целта не е някой друг освен шефа ви да ви даде списък с инструкции, а да се научите да поставяте началото на връзка с човек, който знае повече и може да ви насочи, или да ви послужи за обратна връзка, докато търсите отговора сами.

Снимка

Авторът на книгата Саймън Синек.

[ИК] 



Полагайте усилия докрай

Отговорността не се изчерпва със започването на задача или проект, а с довеждането им до завършен вид. Например аз от време на време моля някого да ми помогне да намеря нещо или да открие контакт, който ми е необходим. След няколко дни, в които няма резултат, питам докъде е стигнало изпълнението на задачата и чувам отговор: "Потърсих го, но не успях да намеря нищо" или "Изпратих му имейл, но все още нямам отговор". Хората, които са добри в полагането на усилия докрай, правят всичко, което и ние, когато започваме задачата, а попаднат ли на препятствие, откриват други неща, които могат да направят, за да продължат и да напреднат. Те не се задоволяват с повтаряне на това, което вече са направили.

Когато ги питам докъде са стигнали, не казват: "Ще се опитам да му пиша отново". Талантливите "завършвачи" започват да мислят какви различни средства да използват, ако това, което вече са опитали, не е дало достатъчно добър или бърз резултат. Дори ако не се налага да използват тази следваща стъпка, вече са помислили за нея. Ценното в този начин на действие е, че следващия път, когато са изправени пред сходно предизвикателство, идеите вече са налице и новите взаимоотношения вече съществуват заради начина, по който са действали първия път. Това ги прави толкова изобретателни – не начинът, по който са решили даден проблем, а това колко са подготвени за решаването на следващия.

Настоявайте за критика

Няма спор, че позитивното поощрение е от голяма полза за всяка организация. Когато получаваме признание за силните страни и приноса ни, това има чудотворно въздействие върху самочувствието ни и усещането за принадлежност. Но ако ни казват само в какво сме добри, това намалява възможността ни за растеж. Не научаваме кой знае какво, когато всичко върви по план и имаме всички отговори.

Истински се учим, когато нещата се объркат или когато ги прецакаме. Всички би трябвало да искаме балансирана обратна връзка. В края на всеки проект питам екипа си какво бих могъл да направя по-добре. А в края на повечето срещи си казваме един на друг за кои малки грешки трябва да внимаваме следващия път. Открийте хората, които уважавате и на които се възхищавате, онези, на които искате да приличате, за да знаете как да станете по-добри в нещо, в което те вече са, независимо от ранга и отговорността им, попитайте ги какво можете да направите по-добре следващия път. С времето ще откриете, че сте далеч по-възприемчиви към негативната обратна връзка и далеч по-добри, когато самите вие давате обратна връзка, позитивна и негативна, на останалите.

Освен ако компанията ви не предлага курсове за даване и получаване на обратна връзка, не мислете, че хората около вас, включително шефовете ви, знаят как да дават негативна обратна връзка. Може да са прекалено агресивни, твърде директни, може би дори малко злобни. Вероятно не го умеят, защото никой никога не ги е научил как да го правят. Или на свой ред са имали шефове, които са се справяли зле с даването на обратна връзка.

Опитайте се да отхвърлите настрана онова, което ви обижда или разстройва, и наистина да чуете какво ви казват, че можете да на- правите по-добре следващия път. И ако ви кажат само неща като "Не допускай това да се случва отново", значи трябва да работите, за да откриете какво трябва да направите по-добре следващия път, така че наистина да не се повтори. Подготовката за решаването на проблема в бъдеще път ни кара да се чувстваме по-добре, отколкото да се разстройваме за провала си да го решим сега.

Пожертвайте признаването на заслугите

Подобно на обратната връзка, признаването на заслугите на всеки човек спомага много за изграждането на безопасен кръг и създаването на среда на взаимно уважение между шефовете и служителите. Разбира се, лидерите трябва публично да признават усилената работа, която определени хора са свършили за всеки проект. Но има и нещо друго в работата отвъд получаването на похвали. И тук става дума за равновесието. Има нещо специално в това да се научим да бъдем онзи помощник в сянка, който кара другите да изглеждат добри, заради чийто тих принос проектите се получават перфектни. Има някакво вълшебство в огромното чувство на гордост, което изпитваме, щом видим човек, когото сме подкрепяли, с когото сме работили и на когото сме помагали, да получава публично признание.

По сходен начин родителите изпитват неподправена радост, когато виждат децата си да успяват, а големите лидери – гордост, когато хората им постигат неща, смятани от другите за невъзможни. Ние можем да се научим да се радваме, че допринасяме за успеха на всички около нас. Знам какво мислят някои от вас – ако аз съм свършил работата, искам признанието. Съгласен съм. Но краткотрайното приятно усещане, което ще изпитате от външната награда, няма да продължи дълго. И което е по-важно, няма да ви помогне да тренирате мускула, който носи по-дълготрайно усещане за удовлетворение. Колкото повече останалите виждат, че изпитвате искрена радост от това да работите в сянка, толкова повече ще ви търсят за помощ, ще разчитат на вас и ще ви имат доверие. Тогава ще имате всички основания да се чувствате изключително горди и радостни от успеха на проекта.

Откажете телефона със замах

Много от вас няма да харесат този съвет и ще измислят как ви ли не извинения, за да го пренебрегнат или да не го изпълняват. Ето едно предложение – не дръжте телефона си до леглото, когато спите. Зареждайте го в друга стая. Вече чувам извинението ви – но аз го ползвам за будилник!

Няма нужда да ви давам алтернатива. Вече сте прочели съветите "Решавайте собствените си проблеми" и "Полагайте усилия докрай" и знаете какво да правите.

Като алкохолик, който изхвърля цялото пиене от къщи, защото не може да разчита на силата на волята си, вие трябва да откриете начин да стоите настрана от пристрастяващата сила на устройствата. Не сте достатъчно силни, за да се лишите от дозата допаминово щастие. Ще трябва да отрежете достъпа си до нея. Не предлагам да оставите телефона и социалните мрежи изцяло, а да възстановите баланса. Научих, че ако започнем с по-крайна стратегия, можем да победим навика и да преодолеем желанието да се спуснем към телефона всеки път, когато той иззвъни, извибрира или примигне. Надвийте зависимостта и преодолейте глада за устройства. Така стоят нещата.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly