С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Нomo studens*

Или за смисъла да повишаваш квалификацията си, когато останеш без работа
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Shutterstock

Как бихте реагирали, ако останете без работа? Дали ще се паникьосате и веднага ще забиете трескав поглед в обявите или ще използвате момента да попълните дупките в знанията си и да повишите квалификацията си? Хората, които биха избрали втория вариант, стават все по-многобройни.

В идеалния случай тяхната мотивация не е да трупат сертификати, нито да украсят CV-то си. Те се отнасят към знанието практично, интересуват се от съдържанието на обучението, от връзката му с техните интереси, от потенциала му да развие конкретни заложби и да попълни пропуски и не на последно място - от перспективата да си върнат инвестицията по най-добрия начин.

В България продължаващото обучение няма силни традиции, а хората обикновено се отнасят със снизходителна насмешка към склонните да пишат домашни дори на 30-40 години. Въпреки това периодичното завръщане към учебниците след края на формалното образование не е лишено от логика дори (а може би най-вече) в моменти на криза - професионална и/или икономическа. Стигнали до задънена улица в своето развитие, много специалисти осъзнават, че искат да направят крачка нагоре или встрани, но нещо им липсва. Други пък се завръщат в учебната стая (реално или виртуално), вместо да правят компромиси с реализацията си в момент, когато пазарът е свит.

Разбира се, решението не е лесно. Необходими са подходяща нагласа и култура, разбиране и подкрепа от страна на близките, финансова възможност. Пречките обаче не са непреодолими. Доказват го историите на двама души от различни поколения, с различно образование, кариерен път, интереси и очаквания, които разказваме тук. Общото между тях е, че търсят възможности да научат нещо ново и вярват, че това ще им донесе успех. Затова са готови да инвестират време и усилия, а понякога и доста средства. Запознайте се с двама представители на вида homo studens*.

------------------
*учещ се човек (лат.)

Весeлин Димитров, 27 г., журналист:
Докато завърша, пазарът ще се раздвижи

Останах без работа преди около година и половина, защото проектът за издание, в който работех, така и не успя да се реализира. Плановете ми да запиша магистърска програма обаче са от по-рано. Още през септември 2008 г. започнах да проучвам възможности и да подготвям документи. Няколко месеца по-късно заради пазарната дупка, която се получи, се оказа, че моментът е особено подходящ. Така или иначе щеше да ми се наложи да правя компромис, за да намеря нова работа.

Инвестирах много време и усилия, за да кандидатствам за различни стипендии. Технологията е следната - първо подаваш документите към различни фондации, които биха отпуснали финансиране. Следва тегав процес на одобрение и интервюта. После избираш университет и процедурата по кандидатстването и одобрението започва отначало. Без да преувеличавам, ще кажа, че всичко това отнема около година. Поне в моя случай стана така. В това време поемах отделни ангажименти по разни проекти просто за да не стоя без работа. Докато кандидатствах за тези стипендии, ми направи впечатление, че "нивата не е достатъчно разорана". Почти всички държави в Европа, пък и извън нея, отпускат доста средства за финансиране на магистратури и докторантури. Кандидатите обаче реално не са чак толкова много, като се има предвид какъв уникален шанс е да получаваш пари, за да повишиш собствената си квалификация.

След продължителния процес на кандидатстване през есента на 2009 г. заминах за Хановер, Германия. Сега уча медиен мениджмънт. Налага ми се да навлизам в нови сфери като социология и икономика. Обаче нямам нищо против, защото за година и половина ще придобия нова професия. Разбира се, с малко повече напън от обикновено.
Когато завърша след около година, се надявам вече на пазара да има някакво раздвижване и нещата да си дойдат по местата. Какво имам предвид? В България все още няма особено значение дали си учил или не, какво, къде - взимаш горе-долу едни и същи пари. Мисля си, че кризата ще промени това. По-квалифицираните ще имат работа с повече отговорности и пластовете ще се разместят много по-ясно, включително като заплащане. Може и да е някаква утопия, но се надявам точно това да се случи. Така че след завършването си ще се върна в България. Причините за това са много. Една от тях е, че вече имам изградена някаква мрежа от хора и контакти. Струва ми се много по-лесно да пробия тук, отколкото да тръгна от нулата на 28 години някъде в чужбина.



Недка Велинова, 51 г., продавачка:
Сменям професията, за да увелича шансовете си

В момента работя в един магазин за кафе, но, както вървят нещата, едва ли ще остана още дълго. Просто хората не купуват. Магазините са празни, дори по-големите и по-евтините вече съкращават персонала. Иначе съм завършила средно специално образование в областта на телекомуникациите. В тази сфера обаче не мога да се реализирам, защото нещата вече са съвсем различни от това, което някога съм учила. Пък и ми липсват познания по компютър и език.

За програмите с ваучери, които предлага Агенцията по заетостта, разбрах от приятелка. Тя видяла в един фризьорски салон, че записват за обучителни програми. Интересното е, че съпругът ми е регистриран в бюрото по труда и често ходи там, но не е видял никакво съобщение за тези възможности, нито са му дали информация. Изобщо имам чувството, че бюрата съществуват почти проформа. Ще ви дам пример. Преди няколко години работех в БТК и при големите съкращения останах без работа. Исках да изкарам курс по фризьорство или маникюр, но такива не се предлагаха. Затова записах обучение за административен анализатор. В продължение на четири месеца ни четоха някакви лекции по охрана на труда, по български и международни стандарти... така и не разбрахме каква е целта на всичко това. Сега обаче нещата са различни.

Още щом разбрах за новите обучения, кандидатствах и получих ваучер за курс по фризьорство на стойност около 1200 лв. Има и други възможности - за чуждоезиково обучение, компютри, козметични курсове и ноктопластика. На практика не плащам нищо за петмесечно обучение в две нива. Базата в салона е много добра. Надявам се да науча нови неща и след това ще проучвам възможностите за работа. Не знам дали ще успея. Преквалификация на 50 години е трудно нещо, но пък фризьорството ми се удава.


Преди да сложите главата в торбата

- Бъдете наясно защо го правите: това ще ви е необходимо в началото, за да си изясните какво очаквате, както и по-късно, когато ще трябва да аргументирате пред себе си и близките си усилията и лишенията, на които се подлагате
- Направете честен анализ на компетенциите си, силните и слабите страни, областите, в които не ви бива
- Проучете бъдещите възможности: без значение дали ще сменяте професията си или търсите възможност да растете в йерархията, съберете информация за това, което ви очаква, както и за състоянието на сектора, към който се стремите, например като посетите кариерни изложения и салони и разговаряте с хора от бранша
- Подгответе се да отделите достатъчно време и усилия, да се върнете в класната стая, да пишете домашни, да се подготвяте за изпити - всичко това не е лесно и на практика може да ви откъсне за дълго от обичайния ритъм на живот, затова трябва да сте сигурни, че сте готови за изпитанието
- Подберете правилната формула - редовна програма, дистанционни, вечерни курсове в зависимост от времето, с което разполагате, и вашите възможности
- Отделете време да проучите програмите и да изберете най-подходящата за вас
- Осигурете си подкрепата на семейството - в такъв момент, когато и бездруго ще ви е тежко, трябва да знаете, че можете да разчитате на най-близките
- Помислете за финансирането - в зависимост от вида на обучение съществуват различни възможности; във всеки случай бъдете подготвени да поемете поне част от разходите за своя сметка
- Не подценявайте процеса на кандидатстване - често той отнема много време, но е важно да покажете, че се отнасяте сериозно към този въпрос
- Не се изненадвайте, ако работодателите не са подготвени да оценят по достойнство вашите усилия за продължаващо обучение или завой в кариерата - по време на интервютата със сигурност ще ви се налага да обяснявате мотивите и кариерните си планове.
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly