С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Може ли да работя за конкуренцията

Какви са разпоредбите на действащото законодателство и каква е съдебната практика
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Често в трудовите договори или в допълнителни споразумения към тях работодателят и служителят се съгласяват, че по време на действието на трудовия договор, както и за определен период след това, служителят няма да работи за конкурентни фирми. Обикновено работодателят се задължава през периода, в който служителят спазва задължението за неконкурентност след прекратяване на трудовия си договор, да изплаща на служителя обезщетение, с което да компенсира факта, че в този период служителят няма да може да получава друго трудово възнаграждение. Обезщетението може да бъде равно или някаква част от заплатите, които служителят би получил, ако трудовият му договор не е бил прекратен.

Допустимо ли е да има клаузи за неизвършване на конкурентна дейност
В момента действащото трудово законодателство не съдържа изрична уредба за неизвършването на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение.

По отношение на периода на действие на трудовия договор - съгласно чл. 111 от Кодекса на труда, служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в трудовия му договор. По този начин страните могат да уговорят в трудовия договор дали служителят ще има право да извършва допълнителна работа и дали тя може да е конкурентна.

Чуждестранните работодатели, които инвестират в България, почти винаги изискват такива клаузи за ограничение за работа за конкуренцията.

Преди време (до май 1998 г.) в Закона за защита на конкуренцията имаше разпоредба, която предвиждаше, че лице, което е в трудовоправно отношение, не може без съгласието на своя работодател да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на предмета на дейност на работодателя. Освен това се предвиждаше, че тези лица не могат да извършват конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор, освен ако в него е предвидено друго. И тук страните можеха да уговорят в трудовия договор дали служителят ще има право да извършва конкурентна стопанска дейност след края на трудовото му правоотношение с работодателя.

Впоследствие тези текстове бяха отменени и не са предвидени в сега действащия Закон за защита на конкуренцията.

Казуси от съдебната практика
Съдебната практика на тази тема също не е съвсем еднозначна. Част от решенията (включително решение Решение №417 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №1228/2009 г., III г.о., ГК, което представлява задължителна практика на ВКС) постановяват, че клаузите, предвиждащи забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение, са недействителни и не пораждат правно действие. Решенията в тази посока са базирани на следните основни законови разпоредби:

- Чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, който предвижда, че всеки гражданин има право свободно да избира своята професия и място на работа.
- Чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, който предвижда че отказът от трудови права е недействителен.

Предвид тези разпоредби в съдебните решения се постановява, че правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията на РБ всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа. Всичко това е предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, отбелязана с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, която доразвива принципа в цитираната конституционна норма.

В България все още липсват категорични правила и практики за срока за ограничаване за работа за конкуренцията и за размера на дължимите обезщетения.

Също така в съдебните решения се посочва, че клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя (например задължение за заплащане на неустойка), в случай че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона.

Има и други съдебни решения, в които е постановено, че клаузите, предвиждащи право на работодателя да получи обезщетение, ако служителят след прекратяване на трудовия си договор започне работа за конкурентна фирма, са действителни и обвързващи за страните (например Решение 1629 от 19.10.2009 на ОС - Пловдив, по гр.д. 2056/2009, Решение 1503 от 24.09.2009 на ОС - Пловдив, по в. гр.д. 1754/2009, Решение 724 от 27.04.2009 на ОС - Пловдив, по в. гр.д. 571/2009, Определение 1360 от 9.11.2009 на ВКС по гр.д. 1296/2009). В тези съдебни решения се посочва, че:

- Няма повелителна разпоредба от закона от Кодекса на труда или от Конституцията на Република България, която да забранява страните да уредят правото на работодателя да получи обезщетение, ако служителят след прекратяване на трудовия си договор започне работа за конкурентна фирма, използвайки натрупаните знания и опит при първоначалния си работодател.

- Съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съответно договорната свобода предполага страните да имат възможност да уредят отношенията си в съответствие с тяхната специфика.

- Според конституцията основните права на гражданите са неотменими, но в случая с клаузите за неизвършване на конкурентна дейност не става въпрос за отмяна на правото на свободен избор на професия и работно място, а за негово временно ограничаване със съгласието на служителя.

- При клаузите, предвиждащи забрана за извършване на конкурентна дейност за определен период след края на трудовото правоотношение, не става дума за "забрана за работа" въобще, а само последващата работа да не е в конкурентна фирма.

Предвид липсата на конкретна уредба и категорична съдебна практика по този въпрос може би е добре да се помисли за въвеждането на законови текстове, които да дадат ясен отговор допустими ли са такива клаузи и съответно разумно ли е да се въведат по-конкретни правила, така че да се осигури балансирана защита на интересите и на двете страни по един трудов договор.

Чуждестранните работодатели, които инвестират в България, почти винаги изискват такива клаузи да бъдат включвани в трудовите договори, които сключват. Изхождайки от това, че в много държави има конкретни разпоредби, които определят конкретния срок, за който можеш да ограничиш служителя да извършва конкурентна дейност, както и фиксиран размер на обезщетението, което работодателят дължи в такъв случай, за тях понякога е трудно да разберат липсата на подобни правила и практики в България. От тази гледна точка въвеждането на законови текстове или установяването на трайни практики също би било полезно и би създало по-голяма сигурност в инвеститорите.

Снимка

[Личен архив] 

Ивелина Василева е адвокат и работи в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr от 2007 г. Тя има дългогодишен опит с акцент в областта на трудовото и корпоративното право. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е член на Софийската адвокатска колегия.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly