С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Боряна Карова: Искам да участвам в промяната на българското образование

Боряна Карова, която е кандидатствала за стаж в Италия по програмата Global Citizen на AIESEC, разказва за впечатленията и натрупания опит по време на престоя си в чужбина
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Global Citizen е международна програма на студентската организация AIESEC за обмен на студенти от цял свят. Тя е насочена към младите хора, които имат интерес да се запознаят с нови култури и да се развиват личностно и професионално, докато работят за положителна кауза.

Програмата се осъществява чрез оформяне на екип от студенти от цял свят, които заминават за чужбина. Проектите са съсредоточени върху различни каузи като изграждане на междукултурна толерантност, развитие на младежта в професионална и личностна насока, устойчивост на околната среда, предприемачество, маркетинг, екология и др. Доброволците работят в неправителствени организации, училища или детски градини за срок от 6 до 8 седмици.

Днес ви представяме Боряна Карова, студент трета година по "Приложна лингвистика" с английски и френски език във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Тя разказа пред "Кариери" за своите впечатления и натрупан опит по време на стажа си в Палермо, Италия, по програмата Global Citizen.

Моето образование дотук
Завършила съм хуманитарна гимназия с профил английски език в Пловдив. През 2009 г. ме приеха "Право" във Великотърновския университет. На третата година от обучението си осъзнах, че не правя нищо за себе си и че не получавам удовлетвореност от това, което уча. Това е съществен момент, защото разбрах, че човек трябва да се занимава с неща, които са му присъщи и му доставят удоволствие. След като премислих добре, реших, че езиците и чуждите култури винаги са провокирали интереса ми и могат да ми отварят нови врати и разкрият нови хоризонти. Явих се наново на кандидатстудентски изпити и ме приеха това, което бях избрала – приложна лингвистика с английски и френски.

Имам 6-годишен опит с висшето образование и смея да твърдя, че системата е доста амортизирана. Виждам как онези преподаватели, които са излизали навън и са обогатили опита си, взимайки по нещо от други образователни системи, имат съвсем различен подход към материала. Според мен най-пагубното в настоящото положение на висшето образование е, че мисленето се ограничава до минимум. Просто поемаме един обем от информация и после трябва да го възпроизведем по начина, по който ни е бил представен.

Много е демотивиращо за един интелигентен млад човек да чете нещо, което не разбира, а трябва да помни. И все пак смятам, че студентите не оценяват това, което имат. Изборът да учиш висше образование е само и единствено твой и ти си длъжен да вземеш поне това, което можеш, защото все пак имаме възможност, за каквато много хора по света мечтаят. Според мен необходимата промяна е първо в отношението на учащите към самото образование, а оттам нататък и адаптирането й към времето, в което живеем.

Как разбрах за стажа
Реших да кандидатсвам за стаж, след като през март миналата година се наложи да превеждам на деца от първи клас, с които стажантките ни от Бразилия работеха тук във Велико Търново отново по програмата Global Citizen. За малкото време, което прекарах в училището, нямаше как да не забележа неадекватното и агресивно поведение на учителите. Сакаш имаха не човешки същества на 7-годишна възраст пред себе си, а някакви животинки, които навярно са и глухи и имат нужда да им се крещи. А децата бяха толкова мили и така се радваха на нещата, които момичетата показваха и разказваха за държавата си.

Тогава реших, че задължително искам през лятото да замина на стаж и да работя с деца. Тъй като съм член на организацията, бях запозната с процеса на самото кандидатстване и бързо започнах да търся подходящи за мен позиции. Повечето изисквания са свързани с умения извън университета, както и определена езикова компетентност. След попълване на онлайн форма или изпращането на CV трябва да чакаш за отговор за интервю от приемащата локална секция на AIESEC. Понякога отговор не идва и се налага да си го търсиш. Така стана и с моя стаж. Бях кандидатствала във Франция, но оттам ми отказаха, защото ми трябваше добро говоримо ниво на френски, което аз от двете си години в унивеситета нямах. След това пробвах в Полша, но там бяха запълнили местата си. Понякога най-доброто за теб не винаги е това, което си си наумил.

В началото на юни в системата се появи работна позиция в Палермо, Италия, пусната няколко часа преди това и аз веднага изпратих автобиографията си. Началната дата беше в края на същия месец. След известно време и малко повече заинтересованост от моя страна осъществих директна връзка с човека, отговорен за програмата, и ми насрочиха интервю. Още в същия ден ме одобриха и в рамките на два дни изпратих необходимите документи, за което се погрижиха хората от локалния офис на AIESEC Велико Търново.

Моите задачи и отговорности
Работата ми беше в целодневна лятна занималня за деца от 2- до 12-годишна възраст. Живеех в приемно семейство и по стечение на обстоятелствата жената, при която останах, беше и мой работодател. Работех от 9 до 14 ч. всеки делничен ден заедно с едно момиче от Унгария, също участник по програмата. Основните ни ангажименти бяха свързани с това да помагаме на другите учителки и да участваме в заниманията на децата. Разбира се, главната идея беше обогатяване на междукултурните знания и запонаването на децата с английския език.

Интересното обаче беше, че никой там не знаеше английски, поради което ни се наложи да понаучим италиански и комуникацията протичаше доста интересно. Децата имаха всеки ден разнообразни задачки, свързани с креативност и работа в екип. Бяха на различна възраст, с различен произход, имаше дори и деца с различно ниво на развитие. Аз ги наричам специални – това са децата със синдроми, за които ние тук в България само чуваме по телевизята или блокираме, когато ги видим. Да, те изискваха друг тип обгрижване, но бяха заедно с другите, играеха с тях и творяха с тях. За всички това беше един прекрасен урок по приемане и интегриране. За мен е много важно да познаваме различията си и да ги гледаме с очите на дете – без страх и без осъждане.

Една седмица от стажа ми трябваше да изкарам на летен лагер в конеферма в планината и да преподавам английски на други деца във възрастовата рамка 9-15 години. Заедно с колежката ми измисляхме всеки ден различни начини да привличаме вниманието им. Тогава открих, че стандартните методи са скучни и неефективни – та тези деца имаха смартфони и достъп до цялата информация на света. Това, на което реагираха бяха истинските истории и игрите. Да учиш, докато играеш – няма по-добър начин според мен. Най-важният урок, който научих там беше, че децата наистина са най-добрите учители.

Трудности и предизвикателства
Имах късмет да бъда в най-милото и огромно италианско семейство и да работя на спокойно място с приятна атмосфера. Разбира се, имах доста разнообразни случки и интересни предизвикателства, но нищо стресиращо и сериозно. Сега ми е забавно, като си помисля за тези неща. Опитах малко токсично плодче, заради което известно време едва дишах, лежах слънчасала и почти в безсъзнание по средата на бар, а друг път пък проститутки ме придружаваха през опасен криминален квартал.

Освен това живях в града на едни от най-лошите и псуващи шофьори и разни други забавни истории, но най-голямото предизвикателство беше да превъзмогна себе си. Да остана насаме с мислите си. Да бъда далеч от всичко познато и да приема, че аз съм това, което съм и съм щастлива със себе си. През цялото време се забавлявах със слогана на програмата – "6 седмици погат да променят живота ти", защото за себе си мога да кажа, че на втората седмица се чудех докъде може да стигне тази промяна в края на това приключение.

Знания и умения, които получих от стажа
Стажът ми даде знания, които не могат да се сравняват с нищо от това, което съм учила до момента. Самото изживяване беше изключително поучително. Научих, че и малките, и големите се страхуват от грешки и затова измислят различни оправдания да не направят нещо, в което не се чувстват сигурни. И че можеш да изпуснеш много, докато се страхуваш. Научих, че ако искаш да общуваш с даден човек нищо не може да ти попречи, най-малко езикът. Научих,че възрастта няма значение – можеш да вземеш толкова много от различни по възраст и мислене хора. Научих също, че няма лоши деца, има деца, чиято енергия не е правилно насочвана. Понаучих и малко италиански, както и да плувам и да се изправям, стъпила върху кон. Научих, че да се чувстваш комфортно в кожата си, свободен в мислите и действията си е онова, което те прави истински щастлив.

Моите източници на информация
Освен информационните канали на AIESEC използвам различни групи за обмен във Facebook и се интересувам от програмите, финансирани от Европейския съюз. Студентският статус дава доста голям набор от възможности и аз смятам, че все повече хора трябва да се престрашат и да излязат от зоната си на комфорт като опитат нещо непознато и предизикателно. Да видиш колко еднакви и едновременно с това колко различни са хората по света, и как този свят е пълен с неща, за които ти дори не подозираш – само пътуването може да даде подобна възжмост.

Моите планове за развитие
През тези 6 седмици аз имах най-интензивния опит на живота си. Запознах се с разкошни хора и видях прекрасни места. Опитах от най-вкусната италианска кухня и се научих как да приготвям перфектната паста. Създадох приятелства за цял живот и незабравими спомени. Но най-важното, което ми даде програмата, беше цел. Отидох там объркана и изгубена. Не мога да кажа, че знаех какво искам да бъда или да правя с живота си. Върнах се с мечта и с идеята да участвам в промяната на българското образование. Искам да бъда учител по език и да уча децата да вярват, че могат – че могат да бъдат част от красивата промяна. Защото докато бях в Италия, аз видях, че мога, и смятам, че всеки човек заслужава да вярва, че може.

Искам да завърша университет, но и да се развивам в сферата на неформалното образование, както и да усвоя техники, които могат да бъдат прилагани във формалното такова. Смятам да се възползвам от програмата Еразъм + и да видя как стои въпросът с образователната система в други европейски държави. Искам да видя нещата в перспектива и да приложа наученото навън, когато се върна в България. Искам децата в България да ходят на училище с удоволствие и ентусиазъм. Искам да има повече хора, които вярват, че ги очакват хубави неща и имат позитивна нагласа към света около тях. Защото знам, че всеки може да бъде част от създаването на действителността, в която всички мечтаем да живеем.

Какви умения придобих:
- комуникационни умения
- самоувереност
- целенасоченост

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: Facebook; Twitter; LinkedIn; Google+; Pinterest. 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly