С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Университетът "Ла Сапиенца" в Рим, Италия

Иван Стоянов разказва за опита и преживяванията си в Рим, Италия
Share Tweet Share
Снимка

Иван Стоянов следва магистратура по индустриален дизайн в университета "Ла Сапиенца" в Рим, Италия

[Личен архив] 

В рубриката на "Кариери" - "Моят университет", която реализираме в сътрудничество със сдружението на българи с опит в чужбина "Тук-Там", ви представяме различни университети от цял свят през разказите на младежи от България, които учат там. Чрез нея ще можете да се запознаете с опита и преживяванията им и да получите ценни съвети и практична информация за предизвикателствата и необходимите стъпки, свързани с образованието в чужда страна.

Днес ви срещаме с Иван Стоянов, който следва магистратура по индустриален дизайн в университета "Ла Сапиенца" в Рим, Италия. Завършил е бакалавърска степен по "Мениджмънт, икономика и психология" в McKendree University в САЩ. В свободното си време обича да се наслаждава на италианската кухня и да се разхожда по красивите улици на Рим в компанията на своите колеги. Ако и вие сте студент извън България и искате да разкажете повече за вашия университет, пишете ни на karieri@karieri.bg.

Моят университет
Университетът "Ла Сапиенца" се намира в Рим, Италия и е един от най-старите и големи в Европа. След като се върнах от САЩ през 2009 г., където изкарах бакалавърската си степен по "Мениджмънт, икономика и психология", поработих малко и реших, че имам нужда да науча нов език, защото самото упражнение ми липсваше. Избрах си съвсем произволно езика, който ми звучеше най-приятно по това време - италиански. Записах се на курс, изкарах го и малко след това дойде добър момент в живота ми, в който да продължа с образованието си. Така реших този път да изследвам европейските университети, за да ми е удобно да се връщам до България по-често. Тъй като бях учил интериорен дизайн в училище, реших да се завърна към дизайна и по-точно да развия уменията си за създаване на продукт, върху който да базирам бъдещия си бизнес. Така Италия съвсем натурално изкристализира като правилния избор.

С кандидатстването изключително много ми помогна една българска консултантска фирма. Въпреки че кандидатстването в моя университет беше по-различно от това в тези, с които те работят в Северна Италия, това не ги спря. Заедно разбрахме какво трябва да се направи, какви документи се изискват, кога и къде да се подадат и т.н. Впоследствие с удоволствие помогнах на следващия кандидат.

Самият университет е привидно безкрайно голям. Има факултети, разпръснати из целия град и то все на стратегически места. Моят факултет по архитектура се намира на 100-200 метра от площада "Пиаца дел пополо", което е перфектното място за започване на разходка из стария град и за черпене на вдъхновение. Вила Боргезе също се намира точно до нас. Тези две места са в личния ми топ 5 на места, които обичам да посещавам най-често в Рим. Вила Боргезе е и първото място, на което намерих минута спокойствие на бетонните колчета около фонтана на морските коне. Дори и въздухът там е различен. Другото място, без което не може, е замъкът Сант Анжело (пак на не повече от 10 мин. пеша), където за моя голяма радост входът за студенти от моя факултет е напълно безплатен. Колеги по архитектура движат разкопките във форума, реставрират половината град, работят с ботаническата градина в Трастевере (един от по-интересните културни и парти квартали, които се посещават доста редовно), резултатът от което е непреклонната тежест на червено-бялата студентска карта.

Някои от факултетите имат необикновено интересни аули, библиотеки и изложбени зали. За пример давам изложбената зала на колегите по скулптура, които правят реплики на известни произведения и ги поставят пред публика в изложбената зала на главния кампус. Там между тях има кътове с маси и столове, на които всеки студент може да седне да си учи и работи по проекти. Това е само една от многото интересни постановки, на които може да се натъкнете в "Ла Сапиенца".

Другият голям плюс на този университет е, че експерти от световен калибър сами идват при теб, а не обратното. Това е град, който служи като събирателна точка. Дори и Стив Балмър - сегашният президент на Microsoft - ни отдели време миналата година, като дойде в Театро Елизео за един уъркшоп на тема "Да построим бъдещето" и сподели своята мъдрост и истории със 150-те човека в залата. Още от първия семестър идва и по някой световен експерт в сферата на дизайна, а проектите, по които работим, са реални и често се изпълняват. Точно един такъв проект за бившето крепостно градче Сен Мало на брега на Франция ме запали по урбанистичния дизайн, чрез който се моделират публичните пространства.

Снимка

Президентът на Microsoft Стив Балмър по време на конференция в "Ла Сапиенца"

[Личен архив] 



Моята специалност
Уча индустриален дизайн. Избрах тази специалност, защото дизайнът в Италия е на високо ниво, а също така исках да намеря програма, която е по-практически ориентирана. Сега година и половина по-късно активно работя с инструментите на професията ми (програми за 3D визуализиране, дигитално моделиране, векторизиране и т.н.) и изработвам по-голямата част от проектите. Някои от тях са поръчки, а други лични като например новия вграден шкаф на балкона.

Такса за обучение
Малко над 10 хил. евро на година, но за междунаодни студенти с доход под 16 хил. евро на година автоматично става 190 евро за първата година и 150 евро за втората. В такъв случай се полага и стипендия.

Възможности за стипендия
Стипендията се получава чрез региона Лацио в моя случай, а не чрез университета. Имат сайт, на който студентът трябва да се регистрира. От там се менажира целият процес за кандидатстване за финансиране през следващите години до самото завършване. Сайтът е www.laziodisu.it и все още няма английска версия. Препоръчвам всеки, който иска да учи в Италия, първо да е научил поне малко от езика, дори и програмата му да е "изцяло" на английски, което също е опция.

Сумата, която се предоставя, е повече от достатъчна, за да може един студент да си наеме самостоятелна стая близо до центъра, да си покрие месечните разходи и да му останат малко пари за живот и правене на прототипи (един прототип в моя факултет често струва не по-малко от 50 евро).

За да запази стипендията си, студентът трябва да минава определен минимален брой изпити на година и да има общ успех най-малко 20 от 30 възможни точки. Като ориентир само за явяване на изпит, ако професорът не е в лошо настроение, често се дават по 20-25 точки. Но, ако искате да получите повече от това, по-добре бъдете подготвени да изумите няколко професори. Италианците от моя курс често са в категорията на изкарващите 29-30 точки на всеки изпит, защото знаят, че добрите стажове се печелят само с добри резултати.

Нужни документи и местата, от където могат да се набавят в София:

1. Удостоверение за семейно положение - от общината;
2. Удостоверение за данъчна оценка на апартамента, в който живеете, ако имате апартамент или сте живели в семейното жилище през последните две години - от секция "Местни данъци" на "Гурко" 12
3. Справка за доходи* от работодател;
4. Удостоверение за липса на задължения към държавата* от НАП - на улица "6-ти Септември";
5. При разведени родители, които не живеят заедно, декларация при нотариус от родител, за да се изключат останалите от домакинството

*За студента и за всички свързани лица освен ако не е пълнолетно лице, което не е живяло в семейното жилище в последните две години.

Всички тези документи трябва да са преведени и легализирани, като най-накрая се минава и през Италианското консулство за още една заверка, без която не се приемат документите. Отново аз бях първият студент, който имаше нужда от тази заверка, но след моя случай от консулството вече са наясно с процедурата в Рим и ще могат да помогнат без много въпроси.

Снимка

[Личен архив] 



Трудности и предизвикателства
Както се казва отвъд океана, това не ми е първото родео. Имах доста добра представа какво да очаквам и какво да направя, за да се устроя бързо и успешно. Но Италия е държава, в която администрацията винаги може да те изненада. Ще дам два по-ярки примера.

Офисът за международни студенти не предлага консултации на друг език освен италиански. Това означава, че дори и да сте дошли да учите изцяло на английски, това не е техен проблем. Веднъж пробвах да отстоя европейските си права и казах, че искам да разговарям с директора на офиса на английски (един от онези дни беше), при което след 5-10- минутен разговор по повод следващия пример ми беше заявено, че сега съм в Италия и трябва да говоря местния език. Оттогава не съм чувал и дума на английски в техния офис, но поне ми свършиха работа.

Повече комедия, отколкото трагедия. Един ден получих имейл от офиса за международни студенти, че бакалавърската ми диплома не е във файла ми в техния офис и поради тази причина в момента, технически погледнато, не съм студент в университета Това се случи в края на първата учебна година. Разбира се, шокът беше приет с обичайното "това е Италия, няма проблем", последвано от третото кафе за деня с приятели. След около седмица-две и малко лутане в търсене на дипломата из офисите им отново бях пълноправен студент.

Условия за работа
Имам работа в Рим, но може да се каже, че аз съм изключение от местното правило. Това е град, в който на студентите често се предоставя възможността да учат необезпокоявани и без много грижи. За това има и стипендии, и родители, и приятели. Оттам произлиза и голямата трудност при търсенето на работа тук. Ако някой не те препоръча, нямаш абсолютно никакъв шанс да започнеш работа в Рим.

Аз бях идеалист и се пробвах с изпращане на CV-т и ходене по интервюта за няколко месеца. В крайна сметка бях препоръчан на факултета по дизайн на Iowa State University в Рим и сега съм им IT-то. Интересното е, че ако си препоръчан и си добър в работата си, дори да прекарваш по половин месец или по-малко в града всеки месец, ще гледат да те задържат възможно най-дълго. А при всяко ново завръщане да те посрещат почти като герой е приятно удовлетворение. Заплатите също не са за подценяване.

За около месец продавах и билети пред Колизеума. Това беше интересно изживяване и определено си заслужаваше седенето на крак. От комисионата през лятото човек може да си живее доста спокойна зима след това. Тази работа беше по-лесна за намиране. Дори можете да отидете при продавачите на турове и да ги попитате къде е мениджърът, защото си търсите работа. Почти винаги има отворени позиции при тях.

Снимка

[Личен архив] 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly