С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Кариери в космоса

Преживявания и впечатления от българското посещение в Международния космически лагер на НАСА в Хънтсвил, Алабама
Share Tweet Share
Снимка

Милена Крумова (вляво) и Антон Узунов - двама от тримата финалисти в дебютното издание на конкурса на Посолството на САЩ в България за посещение на космическия лагер в Хънтсвил, щата Алабама

 Фотограф: Надежда Чипева

Две планети по-надолу слънцето свети безмилостно. Докато екипажът на мисията прави опити да засади босилек върху Марс, неочаквано е връхлетян от силна буря.

Някой безразсъдно отваря люка и опустошителната стихия нахлува в базата. Антон се заключва на сигурно в оранжерията заедно с още един ботаник. До тях достигат само усилващите се шумове от виелицата, примесени с човешки крясъци. В крайна сметка люкът е затворен, но всички с изключение на двамата ботаници са в критично състояние. Антон опитва да се свърже с доктора, но връзката е прекъсната. Няма друг избор освен да разчита на себе си и благодарение на знанията, научени по време на подготовката за мисията, успява да спаси ранените си съекипажници.

Приликата с действителни лица изобщо не е случайна. Само че Антон не е точно на Червената планета или поне не физически. И не е опитен космонавт, а ученик за 12 клас от Националната природо-математическа гимназия в София. Нещата, които описва, всъщност му се случват по време на 3-часова симулация в рамките на Международния космически лагер на НАСА в Хънтсвил, Алабама. Дошъл е дотук, за да се запознае отблизо с живота и обученията, през които преминават астронавтите, да научи как се конструират ракети и да види с очите си как се управляват космически совалки.

Снимка

Изложение на ракети

[Личен архив / Милена Крумова] 



Една седмица в Хънтсвил
Лагерът в Хънтсвил е един от три подобни в света. Той представлява огромен парк, който симулира космически кампус за подготовка и тренировка на космонавти преди мисии. Присъстващите ученици са от 17 различни държави, разделени на 4 главни отбора, които нямат допирни точки помежду си. Задачите се изпълняват вътре във всеки от отборите, като някои от активностите са със състезателен, а други с екипен характер. Младежите обличат астронавтски костюми, работят с реални тренажори за подготовка на космонавти и изпробват движение в безтегловна среда или в състояние на свръхгравитация.

Денят на Антон и съотборниците му започва рано сутрин и свършва късно вечер. "Имахме каране на каяк в езеро, тренировка за мисия в космоса, катерене на стени, обяд, после правим самата мисия, за която сме тренирали, вечеряме, после имаме още занимания, след което в 10 ч. се прибираме, падаме и заспиваме", описва обичайния си ден в кемпа младежът. Също така ги учат какво да правят при бедствие, как да окажат първа помощ на ранен близък и как да си набавят храна, в случай че се изгубят в природата. "Открих за себе си неща, които нямаше как да знам преди, като например че не се паникьосвам в екстремни ситуации", обобщава впечатленията от престоя си в базата той.

Снимка

На обучение в програмата

[Личен архив / Милена Крумова] 



Да попаднеш в НАСА
Антон не е пристигнал сам, а в компанията на още двама българи – връстничката му Симона Тодорова от математическото училище "Баба Тонка" в Русе и Милена Крумова, преподавател по икономика в Техническия университет – София. А причината да са заедно е защото са финалисти в дебютното издание на конкурса на Посолството на САЩ в България за посещение на космическия лагер в Хънтсвил. Предвидените места за българи са били само три – едно за учител и две за ученици на възраст между 15 до 18 години, като организаторите покриват изцяло разходите за самолетния билет и едноседмичния престой на победителите.

Всъщност подобни инициативи се правят ежегодно в различни държави по света, но за първи път у нас. Процесът на кандидатстване е еднакъв за всички. "Всеки може да участва, стига да отговаря на условието за възраст, а преподавателите трябва да са на трудов договор в образователна организация", обяснява Милена. От кандидатите се иска да изпратят мотивационно писмо, в което с няколко изречения да синтезират най-същественото за себе си. Последният етап от селекцията е интервю на живо в посолството. "В него се опитват да разберат повече за теб, питат те отново за мотивацията и ако те одобрят, отиваш в спейс кемпа", разказва Антон. Особено важно както за учениците, така и за учителите е да покажат, че са ангажирани активно с извънучилищни дейности, че имат мечта, която ги движи, и че имат амбиция и страст да я осъществят.

Снимка

Милена (вляво) с други участници

[Личен архив / Милена Крумова] 



Мечтай упорито
Кариерната мечта на Антон е да се развива в областта на теоретичната или квантова физика. Заглежда се по университети като Кеймбридж или Оксфорд, но не се мръщи и на възможността да продължи образованието си в САЩ, стига учебното заведение да е достатъчно престижно като Алабамския университет например, който успява да разгледа по време на пребиваването си в Хънтсвил. "Порази ме колко етнически разнообразна е Америка и колко отворени и разговорливи са хората там", казва младежът, за когото това е било първото пътуване в Щатите.

Милена пък попада в група със 70 учители от 17 държави от цял свят, като една от целите на престоя им в лагера е била да обменят опит и добри практики в образованието. "Основните принципи на съвременното преподаване, които обсъждахме, бяха да е поднесено по възможно най-простия начин, да е строго фокусирано и да няма много излишни ресурси", коментира преподавателката. Тя и преди е била в САЩ, но най-яркият спомен, който взима със себе си този път, е от срещите с космонавтите.

Снимка

Милена по време на една от тренировките в лагера

[Личен архив / Милена Крумова] 



На една от тях се запознава с бившия астронавт на НАСА Дороти Меткалф-Линденбургер, която особено я впечатлява. Тя мечтаела да лети в космоса и направила всичко възможно да го постигне. Макар че била завършила геология и по професия била учител, преминала през необходимите квалификации, тестове и конкурси и през 2004 г. най-накрая била избрана за астронавт на НАСА. А днес, на 40-годишна възраст, вече е участвала в един космически полет и има 362 часа в космоса. Затова и съветът, който отправя към групата на Милена, е да мечтаят нашироко и никога да не се предават. Урок, който и Антон отнася със себе си като най-ценния сувенир от Алабама. "Ако искаш да постигнеш нещо, не само трябва да си много упорит през цялото време, но и да си иновативен – не трябва да мислиш така, както са ти казали другите", обобщава наученото младежът, който, вдъхновен от космическите си преживелици, вече се замисля дали след гимназията вместо с теоретична физика да не се захване с инженерство.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly