С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Моят стаж в Бундестага

Полина Спартянова разказва за впечатленията и наученото от 5-месечното си стажуване в германския парламент
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив / Полина Спартянова] 

В рубриката "Моят стаж" ви срещаме с младежи, които споделят за стажантската програма, която са преминали, как са научили за нея и как тя е помогнала за кариерното им развитие.

Днес ви представяме Полина Спартянова, която разказва за 5-месечния си стаж по програмата Internationales Parlaments-Stipendium (IPS) на немския Бундестаг (долната камара на парламента). В нея всяка година взимат участие 120 младежи до 30-годишна възраст от 41 страни, като квотата за България и Румъния е осем души. По време на програмата Полина заснема и монтира първия "Happy" видео проект в немския парламент.

Преди това е работила като кореспондент за българо-гръцкия сайт GRReporter.info и като стажант-репортер за Българската национална телевизия. През последните шест месеца е била доброволец към Европейската доброволческа служба в младежката кипърска организация Nautilos Search and Rescue и е провеждала лекции и обучения в сферата на телевизионната журналистика, фотографията и видео заснемането.

Ако и вие искате да разкажете повече за стажа си и натрупания опит, пишете ни на karieri@karieri.bg.

Моето образование дотук
Завърших журналистика през 2014 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като първата си година изкарах в немския университет "Хоенхайм" в Щутгарт, специалност "Комуникационни науки". Междувременно изкарах едномесечна специализация по журналистика в Мюнхен към Institut zur Förderung publizistischen Nachwuchses (IFP) и по фотография към Фото форум България.

По време на следването ми и в България, и в Германия не получих особено добри практически познания в сферата на журналистиката, което е от особено значение за тази сфера. Съотношението теория/практика беше 80:20, поради липсата на човешки и материални ресурси. Поради тази причина обикновено работодателите в медиите гледат снизходително на дипломата ми за висше образование. От друга страна, тази липса ме накара да инвестирам много време, търпение и ресурси в личното ми развитие и самоусъвършенстване. Тези мои усилия и като допълнение теоретичните ми познания към тях ми помогнаха да постигна това, което съм днес.

Снимка

Представяне на България в традиционна носия и посрещане на гостите с домашна питка и шарена сол

 Фотограф: Аннета Ракхманко



Моят стаж
Реших да кандидатствам, след като завърша висшето си образование със степен бакалавър, тъй като това е едно от изискванията за него. Трябваше да приложа и сертификат по немски език, който гарантира, че моето ниво е поне B2 и две препоръки за моите лични и професионални качества. Принципно кандидатите с висше образование в сферата на политическите науки, международните отношения и юрисдикцията са за предпочитане, както сама се убедих по време на програмата – повече от 70% от останалите стипендианти бяха завършили образованието си в тези сфери.

Въпреки че аз съм със степен бакалавър в специалност "Журналистика", успях да докажа с документите и представянето си пред комисията от Бундестага, че имам силен интерес да продължа развитието си в сферата на международните отношения и дипломацията и затова получих и тяхното одобрение. Но независимо от академичната основа на всеки един кандидат, той или тя трябва да има познания за немската политическа система и да изявява силен интерес към демократичните ценности като цяло. Всяка година в програмата взимат участие 120 младежи до 30 годишна възраст от 41 страни, като квотата за България и Румъния е осем души и аз заех едно от местата за випуск 2015 г.

Снимка

Обща снимка на всички участници в програмата Internationales Parlaments-Stipendium (IPS) на немския Бундестаг

[Личен архив / Полина Спартянова] 



Как научих за стажа
Научих за стажа от сайта на немския Бундестаг, докато следвах, и го набелязах като първото нещо, което да направя, след като завърша. Принципно отделям от време на време 20-30 минути да се ровя в интернет за стажове и програми, тъй като искам да натрупам опит и да съм сигурна, че взимам правилните решения за своето бъдеще. Karieri.bg е едно от местата, където търся, заедно с http://www.mladiinfo.eu/ и евентуално от групи за професионално развитие във Facebook. Отделно, когато взимам участие в подобни програми или стажове, срещам хора, които имат повече опит от мен, и по този начин обменяме информация къде и какви възможности съществуват още, за които дори и не подозираме.

Снимка

Полина (отляво) и Тетяна Пилетска от Украйна пред банера за пресконференции в немския парламент

 



Моите задачи и отговорности
Програмата IPS е с продължение пет месеца – два месеца са предвидени за обучение, подготовка и посещение на лекции в университети в Берлин, а останалите три - за стаж към екипа на един от депутатите в немския Бундестаг. Честно казано и до ден днешен чувствам, че имах голям късмет със социалдемократа Мартин Рабанус и неговия екип, тъй като разпределението на стипендиантите става общо взето на случаен принцип.

От самото начало бях много добре приета и до края на престоя си останах с чувството на равнопоставеност с останалите ми колеги, въпреки че бях стажант/стипендиант. Винаги ми се възлагаха задачи, които изпълняваха и колегите ми, и дори и да изпитвах трудност поради езиковата бариера, винаги ми се оказваше съдействие. Никой не ми казваше "Остави, остави, някой друг ще се заеме", както някои от нас вече са чували по време на стажовете си.

Снимка

(Отляво надясно) Българските участници в програмата IPS за 2015 г. - Полина Спартянова, Петър Манолакев, Деница Славкова, Елизабет Илиева

[Личен архив / Полина Спартянова] 



Отговарях за много неща – като се започне от кореспонденцията на Мартин до извършване на проучвания и резюмиране на информация от сферата на образованието в Германия, които му служеха в ежедневната работа за комисията по образование и наука. Имах възможността да следвам Мартин "като сянка" и да се настаня комфортно в "неговите обувки" на депутат в немския Бундестаг, тъй като го придружавах и на заседания, и на срещи и по този начин успях да опозная съвсем отблизо политическия манталитет в Германия, което за мен си остава безценен опит. По време на тези три месеца имах възможност да посещавам пленарни заседания и политически събития по теми, които живо ме интересуват и до които никога преди това не съм имала директен достъп.

Знанията и уменията, които получих
Успях да науча много неща, свързани с политическата система и манталитет в Германия. Отделно от програмата бяха организирани няколкодневни семинари към политическите организации, които да обогатят знанията ни в други сфери от политическия живот в страната. Благодарение на останалите 41 култури и нации в програмата успях да развия дипломатическите си умения и да създам приятелски и професионални връзки с останалите стипендианти. Но най-силно ценя знанието, което получих за себе си и за моето кариерно развитие.

Немският Бундестаг за мен беше мястото, което ми помогна да осъзная, че искам да се развивам професионално в друга насока и искам да направя нещо повече за себе си от това, което бях направила досега. След като свърши стажът ми, се надявах, че ще продължа професионалното си развитие в България, но тъй като нямам явна партийна принадлежност и теоретично политическо образование, едва ли това ще се случи.

Снимка

ID за неограничен достъп в администрацията на Бундестага

[Личен архива / Полина Спартянова] 



Трудностите и предизвикателствата
Срещнах много предизвикателства в немската работна култура и начина на работа в институциите в Германия. Има сравнителна разлика между начина на работа в България и Германия и за броени дни трябваше да привикна към немската прецизност, която у нас изглежда смешна и понякога става повод за шеги. Единственото културно недоразумение, което преживях по време на стажа си, ще прозвучи нелепо, но е действително.

По време на стажа се стараех да задавам минимален брой въпроси относно дейностите ни и винаги се опитвах да работя максимално самостоятелно, тъй като от предишните ми стажове в България съм свикнала да чувам "Хайде, стига ме занимава и прави каквото сметнеш за добре, пък после ще му мислим". В края на стажа единствената критика, която получих от шефката си, беше, че не съм се допитвала достатъчно до колегите си, така че да улесня работата си и да не си блъскам главата излишно.

Какво ми хареса
Стажът ми допадна много, защото работната атмосфера, в която попаднах, беше много приятна и мотивираща ме да искам повече от практиката и от себе си. Колегите ми бяха много отзивчиви и толерантни по време на целия стаж и една година по-късно продължаваме да поддържаме връзка и да се срещаме, когато пътувам до Берлин или сега например, когато работим на едно и също място. От една страна, недостатъкът на стажа беше, че първият и последният месец от него бяха запълнени с информационни и образователни занятия, които понякога губеха своя смисъл за нас, IPS стипендиантите, защото се опитваха да ни научат на неща, които вече знаем от своето следване или от своята практика. От друга страна, тези по-освободени месеци ми позволиха да опозная останалите 119 стипендианти и техните култури, като в крайна сметка с някои от тях установихме добри приятелства и до ден днешен продължаваме да поддържаме връзка и да се виждаме.

Снимка

Семинар във Фленсбург, Германия, на тема "Малцинствата в Германия и техните права"

[Личен архива / Полина Спартянова] 



Градът, стандартът на живот, забавленията
Берлин е уникален. Не мога да го сравня с нито един друг град, където съм живяла. Приятелите ми го наричат "Градът на Питър Пан", защото е изпълнен с толкова многообразие и през цялото време ти се иска да си част от всичко и всички, но не и от света на порасналите, на възрастните хора. Тук забравям екзистенциалните си грижи и подхождам някак си по-спокойно и рационално към ежедневните си решения. Харесва ми, че тук има мултикултурно различие и дори немците не са онзи стереотип, който всички познават. Обществото в този град е много толерантно и затова тук е мястото, където имаш свободата да бъдеш каквото и когото си поискаш.

Моите планове за професионално развитие
Искам да продължа да се развивам в сферата на видеозаснемането, но ми се иска в същото време да остана да работя в Бундестага и да работя отново за някого от депутатите тук. Трябва да намеря така наречената "златна среда", тъй като желанието ми е паралелно с видео продукцията да продължа да навлизам в сферата на дипломацията и международните отношения и в крайна сметка, ако е възможно, да съчетая двете в зараждащата ми се кариера.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly