Назначаването на хора на дистанционна работа постепенно се превръща в масова тенденция. Тя има своите обяснения, както и няколко различни измерения, твърди испанското икономическо онлайн издание Invertia.

Ясно е, че в ситуация на криза, работата от къщи означава преди всичко по-малко разходи. Всъщност този модел възниква при други подобни обстоятелства – кризата в САЩ през 70-те години на ХХ век. Тогава целта е била да се намали потреблението на горива, а сега вече е утвърден начин на работа в различни частни и обществени организации по цял свят.

САЩ и няколко държави от Северна Европа оглавяват класацията на страните с най-много хора, работещи дистанционно, като делът им е една четвърт от всички заети. След тях се нареждат Великобритания и Китай с по 17% работещи от къщи. В световен мащаб дистанционните служители са се удвоили за последните пет години.

Разбира се, заради това че основна роля в дистанционната работа играят компютрите, моделът е по-популярен в страни с добра практика в новите технологии. И въпреки че тенденцията най-често се асоциира с частния бизнес, пионери в изнасянето на работата извън офиса в мнозинството от страните са държавните и обществените звена.

Специалистите, които най-често работят от къщи, са предимно (75%) в информационната сфера. Това са анализатори, програмисти, преводачи, счетоводители, журналисти, застрахователни агенти и др., които събират, въвеждат, сортират, обработват или разпространяват информация.

Кризата е мощен двигател

Не е случайност, че в последните години тенденцията за дистанционна работа се налага все по-широко. Решение на голяма част от проблемите на работодателите по време на кризисния период се оказаха фактори като гъвкавост, децентрализация и плаващо работно време. Добрата трудовата практика вече се измерва в експедитивността и реално свършената работа, а не с повече часове в офиса.

Финансовите измерения на дистанционния модел на работа са благоприятни както за служителите, така и за работодателите. От една страна, работещите спестяват разходи за пътуване, храна и официално облекло. За работодателите пък по-малко ползватели на офиса означава по-малки сметки за вода, ток, отопление и офис оборудване. Освен това има по-малко отсъстващи от работа, а продуктивността се повишава с до 30%, според наблюденията на испанските експерти. Така общо за двете страни разходите могат да паднат с повече от 50%, изчисляват те.

Личната мотивация за/против работа от дома

Спестяването от транспортни разходи все пак не е водещият аргумент, за хората които работят от дома си. Дори това, че могат цял ден да носят пижама не е решаващо. Най-важно според тях е плаващото работно време и физическата близост до семейството, които им позволяват да прекарват повече време с близките си. Това е особено валидно за жени с деца. Друг водещ фактор е спокойствието и концентрацията, които рядко са част от офисната обстановка.

Друга специфика на надомния труд е, че отваря възможности и за онези, за които е трудно да напускат дома си или да стигат до офиса. Такива са например хората със специални нужди и увреждания, младите майки и специалистите, които базирани в друга страна или дори на друг континент.

Въпреки очевидните удобства обаче не всеки е готов да замени работната си среда. Работата от къщи изисква постоянство и дисциплина, каквито идват със самото прекрачване на прага на офиса, но не и у дома, където хората са склонни да се отпускат и разсейват. Дистанционните служители трябва да овладеят умения за това как да се мотивират сами, да планират и да бъдат инициативни без пряката помощ на ръководителя си.

Освен това изтъняването на границата между дом и работа е потенциална заплаха за възникване на конфликти вътре в семейството и смесване на задълженията. Решението на тези проблеми според испанските анализатори е в редуването на офиса и на дома през седмицата. Така се минимизира и заплахата от социална изолация и отчуждаване от колегите и началниците.

Предимства