С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Бъдеще на кръстопът

Защо и как кариерното ориентиране да стане част от образованието в България
Share Tweet Share
Снимка

[shutterstock] 

Интересът към хуманитарните и икономическите професии расте, а само 20% от студентите се обучават в най-търсените от бизнеса технически и инженерни специалности. Заради липсата на кадри компании в сферата на електротехниката, машиностроенето и химическата промишленост обмислят да напуснат страната, предупредиха неотдавна от Българската стопанска камара (БСК).

По данни на Агенцията по заетостта над 32 хил. регистрирани безработни са с висше образование, а около 30% от тях са икономисти или юристи. В същото време 42.5% от студентите миналата година са учили стопански науки и администрация, сочи анализ на работодателската организация.

Диагнозата

Проблемът е очевиден - изборът на професия драстично се разминава с потребностите на пазара, а понякога и със способностите на самите младежи. Той става все по-труден заради всеобщия страх от глобалната икономическа стагнация, но най-вече заради невероятната динамика, с която се развива бизнесът днес. "Кариерното развитие вече не е изкачване по стълба, опряна на готова конструкция, а изграждане на самата конструкция. Ако преди кариерата беше нещо ясно дефинирано във вертикала, сега пред младите хора има стотици възможности и различни посоки", заяви неотдавна Тони Уотс, професор по кариерно развитие в университета "Кембридж".

В тази ситуация младежите имат нужда от системна квалифицирана помощ, при това от възможно най-ранна възраст. В момента обаче те не я получават и това създава диспропорции на трудовия пазар не само в България. Преди няколко седмици например австрийското обединение на индустриалците се оплака, че въпреки сегашното забавяне в стопанската конюнктура в промишлеността не достигат 10 хил. специалисти годишно.

Специалистите алармират и за още една тревожна тенденция: младежите не са достатъчно подготвени за заетост, дори когато са направили обмислен и съзнателен професионален избор. Проучване на фондация "Бизнесът за образованието" (ФБО) от края на миналата година показва, че те не знаят къде и как да търсят работа, не умеят да съставят автобиография и мотивационно писмо, не знаят как да се държат на интервю, а очакванията им за заплащане са неадекватни. След като бъдат назначени пък, се оказва, че не познават своите трудови права и задължения и имат проблеми с цялостното си поведение на работното място. Те не умеят да си разпределят времето, да планират и да се справят с разнородни задачи едновременно.

Въвеждането на кариерно образование още от началните класове може да реши и този проблем. Според Гергана Раковска, изпълнителен директор на ФБО, то "ще създаде необходимия комплекс от умения и компетенции, които да помогнат на децата да взимат успешни самостоятелни решения и да бъдат добри и по възможност щастливи в това, което правят".

Лечението

Експертите са единодушни по отношение на целта - професионално ориентиране за всички деца, при това "колкото по-рано - толкова по-добре". Те спорят обаче за пътищата, по които тя да бъде постигната. И в България, и в останалата част на Европа се експериментира с възрастта, от която учениците да започнат да се занимават с тази тема, опитват се и различни методи, така че професионалното образование да бъде едновременно интересно и полезно.

Най-често в Европа кариерното образование е частично интегрирано в образователната система. Училищата имат свободата сами да изготвят плана, по който ще го предоставят на своите възпитаници, като го съгласуват с отговорните институции. Професионалното ориентиране може да бъде под формата на свободно избираем предмет за всички или пък задължителен, но само за някои класове.
Христоматиен пример е Финландия, където освен часове за всички има специални занятия за изоставащите и демотивирани деца. В добавка учениците имат постоянен достъп до кариерни специалисти за лични консултации, както и до богата база с информация.

Доста разпространен в чужбина е също вариантът всеки учител да отделя определена част от своя хорариум, за да запознава децата с професии от своята сфера.

В България все още се залага на изпитани методи за кариерно ориентиране - проверка на предпочитанията и наклонностите чрез стандартизирани психологически въпросници за диагностика и съветване. Проф. Тони Уотс нарича този популярен подход типично медицински: "пациентите" се изследват чрез тестове, измерва се техният капацитет и им се "предписва" посока на развитие, най-често еднократно. Според професора обаче това вече не е достатъчно - заради всички онези причини, изброени в началото.

Педагогическият съветник на столичната езикова гимназия "Свети Методий" Олимпия Николова обаче е на друго мнение: "Ако тези методи на приложната психология са разработени много внимателно и за ясна целева група, те действително позволяват да се определят точно наклонностите, способностите и желанията на младите хора." Този тип проверка работи най-добре при младежите, които сами не знаят какво искат, а те са мнозинство, убедена е тя.

Гергана Раковска смята за най-разумен комплексния подход - знанията по кариерно развитие да се поднасят не просто в един отделен предмет, а в цялостната рамка на образованието, като включват часове за теория, за самостоятелни упражнения, за екипна работа - например в учебни компании, за практика по писане на CV и симулации на интервю за работа, също така участия в проекти и задължителни стажове в реални предприятия.

Помощ отвън


Главно условие за ефективността на който и да било от тези варианти за кариерно образование е информацията да бъде поднесена атрактивно. Олимпия Николова си спомня за един доста добре разработен инструмент за кариерно ориентиране, съществувал преди време в интернет -  "Пътеводител в света на професиите". Той по увлекателен начин - интерактивно и чрез мултимедия, е запознавал младежите с огромен брой професии в най-различни аспекти - от работното облекло до социалната среда и заплащането. Пътеводителят обаче е изчезнал безследно след приключване на международния проект, по който е бил осъществен.

Когато целта е да се привлече и задържи вниманието на цели класове и групи от ученици, задължително според Гергана Раковска е да се създаде неформална обстановка, да се използват интерактивни материали, да има много практически занимания и повече срещи и посещения на компании извън училищата. А за това е необходимо и участието на бизнеса, което обаче засега не е достатъчно активно, смята Лъчезар Африканов, старши експерт в Центъра за развитие на човешките ресурси. 

Родителите са другият много важен фактор в професионалното ориентиране. Във Великобритания и в Щатите например са традиция дните "Доведи детето си на работа". Те постигат едновременно две цели - вкарват децата в реална работна обстановка и включват майките и бащите в процеса на техния кариерен избор. Разбира се, не бива да се прекалява. В практиката си Олимпия Николова често се е сблъсквала с твърде напористи родители: "Сред моите ученици имаше такива, които искаха да се занимават с туризъм. Имаха и данните, и желанието, но в момента учат право в университета. Други искаха да се занимават с PR, но в момента учат химия. Техните родители така са преценили..."

Николова също като Уотс и други специалисти все пак вярва, че най-добрата рецепта за успешно ранно професионално ориентиране е индивидуалната работа с учениците. Разбира се, този метод е значително по-скъп и трудоемък. Тъкмо затова засега индивидуалният подход фигурира само в графата "в идеалния случай".

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly