С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Съвършеният кандидат за работа

Клишетата налагат неестествено поведение по време на интервю и то повлиява крайната преценка дали кандидатът ще се впише добре в компанията.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: office.microsoft

Не обичам клишетата, но последните интервюта, които проведохме във фирмата, в която работя, ме наведоха на мисълта: какъв трябва да бъде съвършеният кандидат за работа.

Още от първоначалния подбор по документи човек научава много за кандидатите – все още има такива, които попълват професионалната си автобиография, използвайки шаблон на български език, но пишат на шльокавица. Има и такива, които в последните 2 години са сменили 13 работни места, нито едно от които няма дори минимална близост с обявената свободна позиция. И, ако си мислите, че снимка от ергенското парти на най-добрия ви приятел е подходяща, особено кадрирана с лек наклон вдясно, по-добре кандидатствайте, без да прилагате снимка. Повечето от хората, които ще разглеждат документите ви, няма да го приемат добре.

Още преди години си обещах, че няма да робувам на професионалните клишета, а именно на начина, по който интервюиращите преценяват кандидатите още в първите минути на разговора – как са облечени, каква снимка са приложили към автобиографията си, как седят, къде гледат и т.н.

Първоначалната предубеденост има своите добри и лоши черти – един разсеян кандидат може наистина да не е особено заинтересуван от позицията, но може да е гениален в креативността си. Някой може да не е дошъл с костюм на интервю, но да има око за детайлите. Трети може да закъснее, но да се окаже, че има прекрасното умение да обединява и мотивира хората от екипа си.

Дали не е дошло времето да спрем да робуваме на клишетата? Защото те налагат неестествено поведение по време на интервю и то повлиява крайната преценка дали кандидатът ще се впише добре в компанията.

По време на събеседванията видях най-различни хора – от такива, които бяха като "по учебник", до такива, които не се притесняваха да бъдат откровени, разказвайки за предишните си работни места.

Целта ми по време на разговорите с кандидатите е да ги накарам да свалят маската и да се посмеем заедно. Да поговорим на най-различни теми, които нямат нищо общо с обявената позиция. Да ги накарам наистина да се замислят – това ли е работата, която ще ги направи Щастливи. Правят ли разлика между "позиция" и "кариера"?

Това, което ме обнадежди е, че в един момент, всеки от кандидатите се отпусна и започна да разказва за плановете и мечтите си. Хора от всякакви възрасти бяха изоставили удобството на спокойния, застоял живот и бяха поели риск, за да израснат – някои бяха обикаляли света, работейки в държави с много по-различна и строга социална и корпоративна култура от европейската; други бяха направили първите стъпки към собствен бизнес, макар да нямаха навършени 23 години; трети се оказаха смели авантюристи, които събираха вдъхновение за работата, обикаляйки пустини и планини.

Срещу себе си виждах мотивирани и жизнени хора, които не се бяха предали, бяха уверени в себе си. Мотивирани не просто за свободната позиция – те са мотивирани и достатъчно смели да правят промени, да търсят по-ефективни начини, да правят живота си по-смислен.

Тогава си помислих – съвършеният кандидат не е този, който идва навреме, в костюм и знае "правилните" отговори на въпросите. Съвършеният кандидат е човекът с креативно мислене, който не се страхува да поема рискове и да търси всевъзможни решения. Съвършеният кандидат е увереният кандидат. Той може да няма всички качества и умения, които искате, но ще е достатъчно упорит, за да ги усвои бързо и да ги приложи. Съвършеният кандидат е този, който никога не спира да учи.

Тук е мястото на работодателите да подпомогнат развитието и талантите на служителите си. Вечното оплакване, че нямало достатъчно качествени кадри, трябва да се превърне в действие, което да мотивира хората да разгърнат потенциала си. Защото качествени кадри има. Има все повече хора, които инвестират в себе си, за да са конкурентоспособни. Въпросът е как бизнесът ще се възползва от това.

Какъв е вашият опит ? Вдъхновява ли ви работодателя ви и дали би ви подкрепил в начинание, което ще е от полза и за вас, и за него? А ако ви сте работодател - инвестирате ли в развитието на служителите си?

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly