С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

По-малко за повече

Има ли икономическа логика в идеята за по-кратка работна седмица
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

 Автор: Михаил Вълканов

"Съжалявам, че не прекарвах повече време в офиса." Не си представяте някой да каже подобно нещо в края на живота си, нали? Ако зависеше от служителите, работната седмица отдавна да е свита до 3-4 дни, че дори и още по-малко.
 
Но дали това е реално изпълнимо и има ли икономическа логика зад подобна идея? Или повдигането на дебат по този въпрос през последните няколко месеца - заради коментарите на успешни предприемачи като Карлос Слим и Ричард Брансън, но и на експерти, включително и от Международната организация на труда - е по-скоро в отговор на това, което ни се иска да чуем.
 
Както в повечето случаи истината може би е някъде по средата. И там се пресичат и интересите на съвременния човек да има по-добър баланс между работа и свободно време и интересите на корпоративния свят за по-висока производителност и по-голяма ефективност.
 
По-малко работно време за повече резултати не е универсална формула. Но пък тя е добра основа за размисъл и преосмисляне на някои от мениджърските подходи за мотивиране на служителите.

Дебат на повече от 100 години
Въпросът за разумната и ефективна продължителност на работната седмица, е тема, по която разсъждават икономисти и предприемачи вече над 100 години. Индустриалната епоха, когато работниците са били на смяна по 14 или 16 часа и са работили до пълно изтощение, съвсем емпирично доказва на бизнеса коментарите на икономисти като Карл Маркс, че работната сила, т.е. хората имат нужда от почивка и възстановяване, за да продължават да вършат задачите си качествено. През 1919 г. недоволството на работниците и активната позиция на синдикатите довеждат до приемането на конвенцията на Международната организация труда, с която се въвежда 48-часовата работна седмица, а през 1935 г. се приема и нова – за 40-часовата работна седмица, на принципа, че човек трябва да има правото да работи 8 часа, да се забавлява 8 часа и да почива 8 часа. Но дори и тогава се говори за физиологичната нужда, но и икономическата логика за още по-кратка работна седмица. През 30-те години на миналия век икономистът Джон Мейнард Кейнс предрича в есето си "Икономическите възможности за нашите внуци", че след 100 години, т.е. към 2030 г., икономическото развитие ще позволи на наследниците на човечеството да работят по 3 часа на ден или по 15 часа на седмица.

Сгрешил ли е Кейнс
Ситуацията с днешна дата показва, че една от най-революционните теории по отношение на продължителността на работното време – тази на Джон Мейнард Кейнс (виж карето) за това, че към 2030 г. работната седмица ще е 15 часа - едва ли ще се изпълни на практика. Икономистът Гари Бекър обяснява, че Кейнс е изградил прогнозата си на база поведението на богатата аристокрация във Великобритания, която има склонност да инвестира богатството си в земя, собственост и финансови активи. С увеличението на стойността им, те могат да си позволят да не работят толкова много.

В съвременния свят обаче създаването на личното богатство има много по-голямо отношение към използването на човешкия капитал и ако той остава неизползван, т.е. без работа, хората ще имат и по-ниски доходи. Затова теорията на Кейнс се оправдава от петролните магнати, а за останалите хора формулата е по-скоро работи повече, за да получиш повече. Това косвено се потвърждава и от статистиката на Eurostat, според която колкото по-нагоре в йерархията е даден служител, респективно получава и по-високи доходи, толкова повече часове прекарва в работен режим.
 
Все още много хора виждат смисъл в дебата за продължителността на работната седмица, още повече че и глобалните тенденции показват, че работните часове постепенно намаляват през годините. И нещо повече - според статистиката в развитите и стабилни икономики, където производителността на труда е и по-голяма, хората работят доста по-малко.

Показателен пример в това отношение е Германия, където работната седмица е средно по 35.3 часа на фона на 42 часа в Гърция - държавата с най-дълга работна седмица в ЕС (виж таблицата). По-краткото работно време ще създаде по-здрава, по-продуктивна и мотивирана работна сила, ще помогне на бизнеса да се справи с проблема със застаряването на работещите, като им предостави работно време, отговарящо на нуждите им, и не на последно място ще даде възможност на хората за повече творчество и други дейности.

Това най-общо са аргументите, с които защитават тезата за по-кратка работна седмица и експертите, и милиардерите Карлос Слим и Ричард Брансън. Ексцентричният британец вярва, че времето е новите пари и дори обяви, че ще гарантира на служителите си възможност да ползват неограничена почивка. Разбира се,  направи и изричното уточнение, че те трябва да са сигурни, че това няма да попречи на работния процес и задълженията им. Така че все пак Кейнс може би е разсъждавал в правилната посока. Но може би ще се наложи да изчакаме по-дълго време.
 
От принципното говорене до практиката
Намаляването на работната седмица на пръв поглед звучи логично – щастливите и доволни служители ще са по-мотивирани да работят повече за по-кратко време, производителността на бизнеса ще се увеличи и светът ще стане по-добро място за живеене.

Всъщност формулата не е толкова проста и не е задължително едното да доведе до другото. Може да си заслужава да имаме идеята за намаляване на работното време в главите си и в далечното бъдеще може и да я видим реализирана, но в момента звучи по-скоро като утопия да говорим за мащабно въвеждане на 30-часова работна седмица, или седмица от 3 или 4 работни дни. Особено в българската действителност.
 
Икономистът Петър Ганев отчита, че в развитите икономики с по-висока производителност на труда хората действително работят по-малко, но в същото време смята, че правилната първа стъпка, за да постигнем подобни резултати, не е намаляването на работното време, а "стягането" на икономиката с други мерки и едва впоследствие да мислим и за по-кратко работно време.
 
Все още е рано да се говори за въвеждането на конкретни мерки за намаляване на работната седмица в България, тъй като производителността на труда в страната е на ниско ниво, коментира и Николай Узунов, координатор проекти в "Пирин-Текс". Според него по-кратката работна седмица е възможна само в сектори, които не изискват физически труд, т.е. услугите, но не и индустриалното производство.
 
Изпълнителният директор на "Адрес недвижими имоти" Георги Павлов пък смята, че идеята за по-кратка работна седмица е по-скоро универсално приложима, но пък няма универсален отговор колко трябва да бъде ефективният брой на работните дни или работните часове – "колкото можем да си позволим", казва той. Николай Узунов например е по-скоро застъпник на идеята, че четиридневна работна седмица може да е работещ вариант само при увеличено работно време. Това е и един от често даваните примери, за да се запази нивото на производителността - да се работи четири дни, но по десет часа.
 
Един от аргументите за въвеждането на 4-дневна работна седмица е, че така ще се създадат нови работни места, понеже ще са нужни повече хора, за да се върши същата работа при съкратен работен ден. Експертите на консултантската компания по устойчиво развитие denkstatt обаче коментират, че подобно разсъждение звучи малко странно. Дали човек, който по принцип не иска да работи, ще прояви голям интерес към работното място, което се е освободило, питат те. "Заетостта се създава от търсенето и желанието на хората да се изявяват в дадени сфери, а не чрез изкуственото откриване на още работни места.

Търсенето на социална справедливост по този начин граничи с друга форма на функциониране на някои общества и не води до дългосрочни ползи", казва Климентина Рашева, управляващ партньор на denkstatt. Но има друг логичен контрааргумент - ако по-късата работна седмица действително доведе до увеличаване на производителността на труда, това означава, че няма да има и нужда от нови работни места. Обратното - ако има нужда от нови работници, които да компенсират загубеното производство, то скъсяването на работната седмица няма да е ефективно, ще натовари бизнеса с още разходи, от което най-вероятно ще бъдат изгубени още повече работни места.
 
Експертите на denkstatt не приемат сериозно и очаквания екологичен ефект, обясняван с намалените емисии заради съкращаването на работното време. Нали почиващите хора също ще оползотворят свободното си време и например ще пътуват на по-големи разстояния или просто ще се занимават с неща, покрай които пак ще бъдат генерирани емисии. "Икономика, която се движи от стремежа за постигане на дадени резултати и от вярата, че хората виждат смисъл в това, с което са заети, не може да търси решение в ограничаването на работната седмица", категорична е Климентина Рашева от denkstatt.
 
Истината е някъде по средата
Зад идеите за съкращаване на работното време има и друга, основна логика – това ще се отрази положително на здравето и усещането на хората за това, че са човеци, а не роботи или зомбирани същества, които живеят, за да работят. А това е особено важно в съвременното общество, в което все повече хора разбраха от личен опит какво означава да "прегориш" от работа, особено в разгара на кризата, когато всяко работно място беше под въпрос. Общо 54% от служителите, участвали в проучването на Aon Hewitt през 2013 г., например посочват, че имат точния баланс лично - работно време. За останалите обаче, т.е. близо половината от анкетираните, това е проблем. И при това броят на тези хора се увеличава.

Факт е, че динамичното съвременно ежедневие пренареди приоритетите на хората и новите поколения дават все по-голяма тежест на усещането за смисъл и за баланса работа - лично време. "Реорганизацията на работното време и часовете в работната седмица започва да изпъква като основно конкурентно предимство сред онези работодатели, които предоставят на своите служители свобода и гъвкавостта сами да определят работните си часове в денонощието", казва ръководителят на проучването на Aon Hewitt Гергана Ганчева.


 
Някои работодатели вече осъзнават, че е важен крайният резултат, а не фиксираното работно време за постигането му. Както и че възможността да дадеш поне гъвкаво работно време на служителя, би го стимулирала да успява да постига това, което се изисква от него качествено и навреме. Пример в това отношение са компаниите от ИТ сектора.

"Идеята за съкратена работна седмица не е приложима в софтуерния сектор, защото в този случай времето няма да ни стига, за да си свършим работата. В същото време обаче компаниите от тази индустрия подхождат с внимание към служителите си и обикновено им предлагат възможност за гъвкаво работно време", коментира Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и изп. директор на "Сирма ИТТ".

Служителите от този бранш често имат право на плаващо работно време, например за да излязат по-рано и да приберат децата си от детска градина. А когато работят по-дълго, ползват компенсаторни почивни дни. Свободни са и да си тръгнат, когато преценят, или пък да излязат от офиса по средата на деня. Важно е човек да си върши работата, а и екипността в ИТ сектора е силно подчертана, обяснява Джонев. Благодарение на гъвкавото отношение към работното време се осигурява и възможност за непрекъснато учене и усъвършенстване на кадрите. В компанията, която ръководя, например служителите могат да отделят 10% от работното си време за учене, казва Джонев.
 
Гъвкавост – това е ключовата дума и за икономиста Петър Ганев. Няма логика продължителността на работната седмица да е еднаква навсякъде, за всички сектори и за всички компании. Решението не трябва да дойде от държавата, а от пазарните нужди, казва той. Затова и подчертава, че е важно да има повече разнообразни варианти за работа, от които да се избира съобразно конкретните нужди. Той разказва, че дори и в консервативната държавна администрация вече осъзнават това и в Министерството на финансите например не е проблем да отидеш по-рано на работа, но и да си тръгнеш по-рано, или обратното, понеже това, което има значение, не е фиксираното работно време, а свършената работа.
 
При условие че целта с говоренето за нуждата от по-кратка работна седмица е хората да преодолеят заседналия начин на живот, по-добре е да помислим за конкретни стимули с тази насока, например възможността да почиваш и спортуваш в работно време, предлагат от denkstatt. Компанията вече има подобна практика, както и гъвкаво работно време и възможност за удължени работни уикенди. Така при тях реално има и хора, които работят на 4-дневна работна седмица, като те сами организират времето си за работа и следват общата динамика на проектите.
 
И все пак, ако човек по принцип има проблеми с управлението на времето си,  дори и по-дългата почивка или възможността за гъвкаво работно време няма да му помогнат, за да постигне търсения баланс работа - лично време или да бъде по-ефективен. И едва ли ще се превърне в по-щастлив и продуктивен служител, без значение дали работи 30, 40 или 48 часа. Така че понякога нужната промяна има много по-микро мащаб. Иначе икономическата логика е ясна - вземете решението, което ще е най-подходящо за вашата организация, не търсете универсални отговори, защото понякога те може да не са правилните.
 
Идеята за по-кратка работна седмица в "за" и "против"
 
За
По-добро здраве и баланс работа - личен живот
По-силна мотивация за работа и резултати
Повече работни места
По-малко вредни емисии
Повече свободно време за харчене на изкараните пари, т.е. полезно за икономиката
Повече време за креативни занимания и хобита
Намаляване на отсъствията на служители по фалшиви причини с цел да се вземе почивен ден
Стимул за ускоряване на работата
Адаптиране на работното време към възможностите на застаряващата работна сила
 
Против
Повече почивка, още по-ниски доходи
Балансът работа - лично време няма да се подобри, ако имате проблеми с управление на времето си
Не е устойчиво да се създават нови работни места заради самите работни места
И почиващите хора генерират вредни емисии, възможно е дори по-големи от работещите
Не е подходящо за всеки сектор и бизнес 
Загуба на конкурентни предимства при икономики, базирани на по-нискотехнологични отрасли

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly