С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Колко тежи MBA дипломата

Бизнес програмите за мениджъри са "бонус" в профила на кандидатите за ръководни постове, но опитът има по-голямо значение
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

 Автор: Михаил Вълканов

"Завърши MBA, за да станеш шеф" – това спокойно може да бъде съвременният вариант на популярната народна мисъл "Учи, за да не работиш".
 
Може да звучи наивно, но все още има млади хора, които, заслепени от мечтата да бъдат мениджъри с висока заплата, лъскава кола и секретарка, се опитват да получат MBA диплома веднага след бакалавърската или магистърската си степен, преди да са натрупали поне 3-4 години стаж. Ако пък вече си шеф, да имаш MBA е въпрос на чест, престиж и отличителен знак за принадлежност към висшата мениджърска лига. В този случай по-скоро важи вариантът "Завърши MBA, за да си останеш шеф". Дали MBA дипломата е толкова важна, или е силно надценена?
 
Според международните проучвания бизнес програмите за мениджъри са все по-важни за работодателите (виж карето). Дори и в България наличието на MBA е конкурентно предимство, посочват HR специалисти, до които се допитахме. Но трябва да се знае, че MBA дипломата е бонус само при равни други условия между кандидатите. В повечето случаи това, което ще натежи, не е образованието, а опитът. Но пък комбинацията "Опит + MBA" дава тежест на един мениджър не само на родна почва, а и на международния пазар.
 
Кажи ми какво си учил и какво си работил
MBA образованието отдавна се е превърнало в стандартна част от описанието на мениджърските длъжности, но на него се гледа само като на допълнителен актив, плюс в автобиографията, а не като на решаващ фактор, коментират специалистите по подбор.
 
"Работодателите в България отдават все по-голямо значение на това дали потенциалният кандидат за работа има MBA образование", казва Ирена Бушандрова, директор за България на международната компания в областта на подбора на ръководни кадри Pedersen & Partners, но и добавя: "В същото време обаче трябва да е ясно, че MBA не е самодостатъчен фактор, за да се получи ръководен пост. При всяко положение работодателите оценяват опита, уменията и потенциала на кандидатите." На подобно мнение е и Даниела Осиковска, управляващ партньор в HR компанията за подбор и оценка на ръководни кадри "Бойден", която казва: "Работодателите в България не държат на всяка цена мениджърите им да имат подобно образование, но в случай че го имат, това се оценява като сериозно предимство".
 
Милен Иванов гледа на въпроса за важността на MBA дипломата и от двете страни – и като завършил MBA, и като собственик на две компании, които се занимават с подбор - Horizons и специализираната фирма за мениджърски кадри CEO Search. "Това, което има по-голяма тежест в България, а вече, мисля, и по света, е опитът. MBA образованието може да натежи само при наличието на равни други условия по отношение на опита на кандидатите", категоричен е той.
 
Опит за замерване на общите нагласи
Да бъдем честни - трудно е да се замери какво е общото отношение на работодателите към кадрите с MBA диплома. Често то зависи от фирмената култура и традиции, размера на компанията, дали е международна или българска, доколко международният опит и контакти са важни за конкретната мениджърска позиция и т.н. И все пак дали има някакви общи нагласи?

Със задачата да опитат да ги обобщят са се заели от мрежата "10/10", която обединява възпитаници на световно признати бизнес школи. През последните няколко месеца те проведоха серия от интервюта с HR специалисти от 22 компании в страната, представляващи различни развиващи се индустрии. Проучването им още продължава, като се очаква анализът на данните да бъде представен в края на годината, но предварителните резултати показват, че за близо 65% от анкетираните MBA дипломата не е от съществено значение при подбора на кадри.

"Няма какво да прави при нас такъв човек", "завършилите MBA очакват много пари, ние какво ще предложим", "самочувствието е високо, искат бърз растеж и поеманe на отговорности, а това става само в централата", са част от коментарите на специалистите. Всички поставят на първо място опита в съответната индустрия, следван от "успешно вписване в културата на организацията" и "личностните качества" на кандидата на трето място, коментира Галя Красимирова от "10/10".
 
Интересен извод от проучването е, че противно на световните тенденции, в България брандовете на бизнес училищата нямат разпознаваемост. От десетте най-престижни бизнес институции в света HR-ите разпознават само тези, които имат под шапката си и бакалавърски програми, а 43% открито заявяват, че не следят никакви ранкинги.  Изключение правят първите две бизнес училища в Европа – INSEAD и LBS, които са познати на 64% от специалистите по човешки ресурси, посочват от "10/10".
 
Работодателите в България не разбират и не оценяват подобаващо MBA образованието, коментира и Бойко Бодуров, директор "Бизнес развитие и маркетинг" в "Райкомерс конструкшън", също завършил MBA програма. Според неговите наблюдения те често приемат MBA програмите просто като магистратура по бизнес администрация или финанси и нищо повече. Добавя, че друг проблем за завършилите MBA е, че знанията,  натрупани по време на обучението им впоследствие са трудно приложими в българската среда за правене на бизнес. Затова според него всички тези фактори подтикват българите, инвестирали в MBA, да се насочват към кариера в чужбина, ако искат да получат признание за знанията и опита си, а и да възвърнат направената инвестиция в образование. Така например според статистиката на INSEAD 92% от българите не са се върнали в България след завършване на програмата, отбелязват от "10/10".  

Снимка

Уголемяване

[Access MBA] 



Кога дипломата е най-тежка
Важно е да се има предвид, че MBA не може, а и не трябва да е от значение за всяка длъжност, но пък програмата вече се приема за задължително обучение за топ мениджърските позиции или за тези, които на английски започват със "C" като CEO, CFO, CTO и т.н. В този списък някои специалисти изреждат дори и търговските и маркетинговите мениджъри. С други думи – MBA дипломата е един от начините за един професионалист, който вече е достигнал висока позиция в йерархията, да остане конкурентен на пазара на труда, особено ако търси развитие в международна компания дори и в рамките на България.
 
MBA образованието е с особено голяма тежест по отношение на управленските кадри, които се занимават с общ мениджмънт, пояснява още Осиковска. Според нея за специалистите в областта на счетоводството и финансите по-голямо значение имат специализираните квалификации, като например сертификат от Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители (ACCA) или за сертифициран финансов аналитик (CFA). Но една MBA диплома дава дори и на тях допълнителна тежест за професионалния им опит и потенциал, допълва специалистът по подбор на мениджърски кадри.
 
Въпрос на преценка на работодателя
Това, че все пак има работодатели, които ценят MBA образованието, личи и от факта, че някои от тях все още са склонни да заплатят цялото или поне част от обучението на кадрите, които смятат за ценни, въпреки че все още продължаваме да говорим за кризата и нейните ефекти за бизнеса. "Това е инструмент за задържане на кадрите. В крайна сметка хората правят една компания успешна", казва Бушандрова. Тя разказва как наскоро й се е случило да интервюира мениджър, записал MBA програма във Великобритания, за която той сам покрива всички разходи, но работодателят му поема тези за транспорт и в същото време е съгласен периодът на обучението да се отчита като обучение, а не като неплатен отпуск.

Ако работодателят прецени, че това образование е важно за ръководните му кадри, може да покрие изцяло или частично образованието им, като срещу това задължи служителя да работи определен брой години. Такъв е и случаят с Бойко Бодуров – неговият работодател заплаща значителна част от обучението му, а той подписва договор, че ще остане в компанията три години след дипломирането. В някои компании MBA образованието вече е и въпрос на традиция, или пък компанията има предпочитания към обучението в конкретен университет, което си личи и от автобиографиите на мениджърския екип - често те са завършили едно и също престижно училище.
 
В търсене на по-добро образование и кариера
И въпреки че MBA не гарантира задължително вход във висшия мениджмънт, нито е обещание за по-висока заплата, дипломата е символ на престиж и добро образование, което може да се превърне в точния коз при правилните обстоятелства. Затова интересът към него се запазва относително постоянен. Заради трудните икономически години, а и немалката цена на MBA дипломата, все по-популярни стават и т.нар. алтернативни MBA програми, които са по-кратки и с възможност за дистанционно  обучение, излизат по-евтино и могат да бъдат приключени по-бързо, отчита Милен Иванов. А понеже през последните години доста българи се насочиха към MBA образованието, сега конкуренцията се измести по отношение на качеството, т.е. в конкурентно предимство се превръща името на университета, който е бил завършен, отбелязва Даниела Осиковска.
 
Ако изберете да инвестирате време и средства в MBA, трябва да направите много добра преценка дали и кога бихте могли да си възвърнете вложените в образованието средства, съветват всички дипломирани MBA. Консултантите не спират да повтарят и че MBA програмите имат смисъл само след като човек е натрупал поне няколко години практически опит. За хора, които търсят нови бизнес контакти или възможност да докажат себе си и позицията си в йерархията или да имат основание да я сменят, това е повече от препоръчителен ход за кариерното им развитие. И не на последно място, MBA може да помогне на професионалистите да осъзнаят, че вече им е дошло времето да бъдат предприемачи и да станат шефове сами на себе си. А ако са достатъчно добри, ще намерят начин да материализират и мечтаните луксозна кола, секретарка или каквото друго си пожелаят.
 
Къде и какво избират да учат българите?
 
Все още българите проявяват по-голям интерес към възможностите за MBA образование в Европа отколкото в неговата родина САЩ, показва годишното проучване на Access MBA (виж графиките). То е проведено сред регистрираните за участие в есенните изложение на MBA университети в София, планирано за 22 ноември.
 
Една от причините за тази тенденция е, че в Европа програмите са по-кратки – редовната форма на обучение отнема 10-12 месеца за разлика от тези в САЩ, които са със срок от две години. От голямо значение е и че цените им са постижими за възможностите на българските мениджъри, особено в комбинация със стипендия или заем, посочва Илиана Бобова, ръководител "Консултантски отдел" в Access MBA. Не на последно място кариерните перспективи в рамките на Европа са по-близки на българите, добавя тя.
 
Проучването на Access MBA отчита и че броят на българите, за които един от вариантите за обучение е в задочни, модулни и дистанционни МВА не само е по-голям, но и бележи ръст от 6%. В същото време броят на тези, за които редовната форма на обучение (с прекъсване на работата) е сред първоначалните им предпочитания, намалява с 14%. Експерти на Access MBA, които познават в детайли българския пазар, обясняват, че "задочните" форми са предпочитани, понеже дават възможност на професионалистите да запазят работата си и регулярните си източници на приходи, а евентуално след завършване на обучението да търсят кариерна промяна. Делът на тези, които планират МВА обучение единствено в редовна форма, т.е. с прекъсване на работата си тук, е без промяна и е около 30%.
 
Световните тенденции
GMAC: 80% от компаниите планират да наемат MBA кадри през 2014 г.
 
Общо 80% от работодателите в световен мащаб, или 4 от 5 компании, вече са наели или планират да наемат хора, завършили наскоро MBA програма. Това показва проучването за 2014 г. на Graduate Management Admission Council (GMAC), организацията, която предлага основният тест за кандидатстване за MBA - GMAT. Броят на работодателите се е увеличил със 7% спрямо 2013 г. и с 30% в сравнение с 2009 г.  Последното проучване е проведено сред 565 работодатели от 44 държави в Европа, САЩ и Азия-Пасифик.

С възстановяването на икономиката компаниите се фокусират върху подобряването на резултатите и продуктивността си и затова са по-склонни да наемат хора, завършили бизнес училища, които да им помогнат да укрепнат и да растат. За тях работодателите казват, че са способни «да мислят извън установените норми», «имат нужния лидерски потенциал» и имат амбиция и способност бързо да се учат и адаптират. Въпреки тази положителна нагласа обаче болшинството от работодателите са заявили, че планират да им предложат възнаграждения, които са съпоставими с тези, предлагани през 2013 г.
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly