С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Време е за работа

Как се определя работният график на служителите
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Продължителността на работния ден или седмица е един от задължителните елементи на всеки трудов договор. А самото часово разпределение на работното време се включва в правилника за вътрешния трудов ред, какъвто всеки работодател задължително трябва да има.

Законова уредба
Основната законова уредба на работното време се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ, бр. 6/23.01.1987 г.).

Кодексът на труда предвижда няколко варианта на работно време, между които работодателят може да си избере този, който в най-голяма степен отговаря на нуждите на конкретния бизнес. Разбира се, работодателят може да избира и въвежда различни видове работно време за различни периоди от време или за различните длъжности във фирмата.

"Нормално" и ненормирано работно време
На първо място се урежда т.нар. нормално работно време, т.е. петдневна работна седмица, с работа по осем часа дневно. Това работно време обаче може да се окаже неподходящо за определени длъжности във фирмата. Например, ако работата на дадени служители е свързана с обслужване на клиенти, служителите невинаги могат да си тръгнат точно в края на работното си време, докато проблемът на клиента все още не е решен. В такива случаи работодателят може да определи тези служители да работят при условията на ненормиран работен ден. Това ги задължава при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

Ненормираното работно време се въвежда след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и на работниците и служителите, със заповед на работодателя, в която са определени съответните длъжности, за които се установява. При всички случаи и при такова работно време не трябва да се нарушават минималните почивки, предвидени в КТ. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск от поне пет дни, а в почивни и празнични дни – като извънреден труд.

Друг вариант е работното време с променливи граници. Това може да е подходящо във фирми, където за работодателя е важно служителите да са в офиса в определен часови интервал, а през другото време сами да си преценят как да си отработят останалите часове до определеното им работно време.

Когато характерът на дейността на работодателя налага, работата във фирмата може да се организира и на смени, като максималната продължителност на работната смяна (при сумирано изчисляване на работното време) е 12 часа. Обикновено работа на смени е необходима, където дейността изисква и полагане на нощен труд. В такъв случай трябва да се спазват изискванията на Кодекса и на Наредбата и относно нощния труд. Първо, нормалната продължителност на нощния труд при петдневна работна седмица е до 35 часа (т.е. до седем часа на нощ), като за нощен труд се счита всяка работа, извършвана в интервала 22 часа (20 часа за непълнолетни) – 6 часа. Когато в работното време на служителя се включват най-малко три часа нощен труд, той се смята за работещ, полагащ нощен труд.

При тези случаи работодателят е длъжен да осигурява на служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективна работа (по своя преценка). Пак с цел закрила Кодексът на труда предвижда определени категории служители, за които нощният труд е изцяло забранен или е допустим само с тяхно съгласие. Абсолютната забрана за нощен труд се отнася за служители под 18 години, бременни жени и жени в напреднал стадий на лечение инвитро.

По отношение на майки с деца до шест години, майки на деца с увреждания, трудоустроени служители (когато здравните органи са потвърдили, че е допустимо) и служители, които продължават да учат, забраната може да бъде преодоляна при съгласие на служителите. Във всички случаи служителите могат да бъдат наети на работа само след предварителен медицински преглед за сметка на работодателя. След това на служителите се правят периодични прегледи и ако се установи, че здравето на даден служител се е влошило от нощния труд, той се премества на дневна работа или се трудоустроява.


В допълнение към изброените възможности Кодексът на труда дава възможност за гъвкавост на работодателя, като му позволява да променя работното време в зависимост от фактори, които влияят на бизнеса му. От една страна, ако е необходимо поради производствени причини, работодателят може да удължава работното време през едни работни дни, като после го компенсира през други. Това отново става с писмена заповед, след предварителни консултации и след като преди това работодателят е уведомил Инспекцията по труда. Заповедта се издава най-късно три дни преди началната дата на удължаването, служителите се запознават с нея незабавно и в срок два дни от издаването й се представя в Инспекцията по труда.

Отделно се води и специална книга (от лице, избрано от работодателя), където се вписват по-важните данни за удължаването. Максималната допустимост на удълженото работно време е 60 дни за една календарна година, но не повече от 20 от тях последователно. В рамките на четири месеца работодателят трябва да компенсира всеки удължен ден. В противен случай служителят има право сам да си определи дните на компенсация.

От друга страна, при липсата на достатъчно работа работодателят може да въведе непълно работно време (което все пак не може да бъде по-малко от половината на предвиденото по закон). Въвеждането пак става след предварителни консултации, като тук максималният период на работа при непълно работно време е до три месеца в една календарна година. Заповедта на работодателя трябва да бъде издадена най-късно десет работни дни преди преминаването на непълно работно време. Може да се прави за цялата фирма или само за определен отдел. Принципно до такъв тип работно време може да се стигне и чрез уговорка между работодателя и служителя, като тогава страните се разбират колко да е продължителността на работното време и как да е разпределено то.

Последният вариант на работно време, на който ще се спрем тук, е намаленото работно време. То е предвидено отново със закрилна цел и се установява за служители под 18 години и за лица, които работят при специфични и рискови условия, определени в специална наредба на Министерския съвет (например в спешна медицинска помощ, водолази и много други).

Извънреден труд
Всички варианти на работно време, разгледани дотук, са обединени в Кодекса на труда като редовно работно време. Всичко, което е извън редовното работно време, би представлявало извънреден труд. За разлика от други държави, където е допустим със съгласието на служителя, в България извънредният труд е забранен, като се допуска по изключение само в случаите, изрично изброени в Кодекса на труда:

(а) за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
(б) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
(в) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
(г) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
(д) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
(е) за извършване на усилена сезонна работа. А за отделни категории служители извънредният труд е абсолютно забранен – бременни жени, служители под 18 години и др.

По дефиниция извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че дори работодателят да не е наредил извършването на извънреден труд, ако знае и не се противопостави на това, пак ще дължи заплащане на извънреден труд. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер: 50% за работа през работните дни; 75% за работа през почивните дни; 100% за работа през дните на официалните празници и 50% за работа при сумирано изчисляване на работното време. Тези размери се изчисляват върху заплатата, уговорена в трудовия договор, и са минимално дължимите по закон.

Извънредният труд се отбелязва от работодателя в специална книга и се отчита пред Инспекцията по труда, а заповедта за полагането му трябва да бъде съобщена на служителите най-късно 24 часа предварително. Отново има максимално допустима по закон продължителност, която не трябва да се превишава. Годишният максимум е 150 часа за служител, като има и месечни, седмични и дневни ограничения. Ограниченията може и да не се приложат в определени случаи (например при извършване на работа във връзка с отбраната на страната).

Както се вижда, определянето или промяната на работното време често са свързани с доста действия и документи. Затова, преди да се извърши преценка кой тип работно време е най-удачен, е добре да се проучат внимателно всички изисквания, приложими към желаното работно време. Особено внимание трябва да се обърне на изискванията за различните почивки, приложими за съответния вид работно време. Поради важността на тази тема ще обърнем специално внимание на уредбата на почивките в следващо издание на рубриката.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest. 
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly