С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Марина в Силициевата долина

Човек израства, ако се престраши да рискува и да прави нетипични за него неща, смята Марина Христова, вицепрезидент "Управление и маркетинг на продукти" в "Телерик"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Стив Джобс, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг - това са едни от най-емблематичните имена изградили мултимиардни компании в Силициевата долина. Представата на повечето хора е, че такива личности сами дърпат дружествата и движат технологичното предприемачество в САЩ. Реалността е друга - самотните вълци не се толерират в технологичния рай на планетата. Доказателство за това са и изброените по-горе лидери - Apple, Microsoft и Facebook не са изцяло стартирани от съответно Джобс, Гейтс и Зукърбърг. Те имат свои партньори и мрежа от контакти на Западния бряг, които им помагат да реализират идеите си. Това споделя Марина Христова - българка, която започва образованието и работата си от България, но решава да продължи обучението и кариерата си в Силициевата долина. От една година тя успява да запази силна връзката си с родината - през 2014 г. намира своето "специално място" в Пало Алто, като започва да работи за новооткрития тогава офис на българската софтуерна компания "Телерик" (сега позната с новото си име Telerik: A Progress Company). Преди това тя преминава през Salesforce, а ключова роля за успешната й кариера изиграва именно мрежата от контакти, които човек си изгражда в "долината".

"Станфорд" и ключът към успеха
Пътят на Христова в Силициевата долина тръгва от университета "Станфорд" - едно от най-известните технологични висши учебни заведения на Западния бряг, който са завършили (или поне влезли, като Джобс, Гейтс и Зукърбърг например) повечето успешни IT предприемачи. 

"I love Stanford!" или "Обичам "Станфорд"!". Шансът да получите този отговор от някой бивш студент на Калифорнийския университет вместо сухото обяснение "завърших еди-къде си еди-какво си" е доста голям, обяснява Марина Христова, която получава дипломата си от там през 2009 г.

"Станфорд" е много специално място почти за всеки, който го е завършил", казва тя. Всъщност университетът "Станфорд" може би не е толкова добре познат в България, колкото другите висши учебни заведения от Източното крайбрежие на САЩ, например Харвард.

Няколко години след дипломирането си Христова все още не е напуснала "долината", като става част от екип на "Телерик" в Пало Алто и в момента заема поста вицепрезидент "Продуктов маркетинг и мениджмънт". Нейната основна дейност през последната една година е да отговаря за позиционирането и пазарната стратегия на една от основните й продуктови линии – Developer Tools.

Една проверка по-малко
Всъщност завършването на "Станфорд" не отваря автоматично всички врати към големите технологични компании в Силициевата долина, но все пак доброто му име помага поне при предварителния подбор по документи. "Брандът на университета е толкова разпознаваем, че прескачаш едно ниво на проверка при кандидатстване за работа", казва Христова. Но и допълва, че завършването на стойностен университет не винаги е гаранция за успешна кариера, примери за което също не липсват.

"Името и познанията са важни, но по-важни са мрежата от контакти, които човек установява в университета. Било то за обратна връзка, менторство или друго", казва още Христова. Тя споделя, че на нея най-много са й помогнали именно хората, които е срещнала в университета, общността на Станфорд. Точно контакт от университета й помага в интервюто за технологичната компания Salesforce, където започва работа няколко месеца след дипломирането си. При това тя кандидатства там в разгара на финансовата криза, когато дори IT компаниите замразяват наемането на нови хора.

Което подчертава важността на контактите и взаимодействието между хората в Силициевата долина и как всъщност това е една от основните подправки на успеха там.

Пътят до Пало Алто
Историята на Марина Христова всъщност започва от Габрово, където е родена и по-късно завършва Националната априловска гимназия. След това идва в София и започва да учи "Икономика" в Софийския университет. Няколко месеца преди държавния изпит за бакалавърска степен получава предложение за работа в консултантската фирма McKinsey. Тогава компанията все още няма офис в София и Христова започва да работи в източноевропейското звено, базирано в Унгария. "Аз бях един от първите хора, които са завършили университет в България и след това са постъпили в McKinsey", казва Марина Христова.

Там тя прекарва три години, след което по нейни думи "идва един такъв период в консултантската кариера, когато трябва да запишеш магистратура по "Бизнес администрация" (т.нар. MBA)". Решава да се концентрира предимно в университети, разположени в Западния бряг, и впоследствие е приета в "Станфорд" - първото й желание. И така попада в Силициевата долина.

През есента на 2013 г. "Телерик" открива своя офис в Пало Алто, а през януари 2014 г. Христова вече става официална част от екипа на компанията. Тя е сред първите няколко служители на звеното в Силициевата долина, както и сред малкото българи, които работят там. Смяната на една от най-известните компании за облачни технологии като Salesforce с българския софтуерен разработчик Христова разглежда като шанс и сбъдната мечта – да ползва уменията и познанията си, натрупани в САЩ, за дружество, което е основано и базирано в България.

"Предложението да работя за "Телерик" за мен е една сбъдната мечта, защото уменията и знанията, които получих в САЩ, мога да прилагам за компания, която е базирана в България", обяснява тя. Именно сантиментът към България и фактът, че тя ще е служител в българска компания, са основните мотиви да смени работата си. Въпреки че в края на миналата година "Телерик" беше придобита от американската софтуерна компания Progress, отношението й към фирмата не се променя. "Ставаме част от публична компания, но като цяло моите индивидуални задължения не са променени, освен че имам достъп до повече хора и повече ресурси", споделя тя.

За хората в Пало Алто обаче това, че "Телерик" тръгва от България, не е толкова важен факт. "Когато сложихме надписа на вратата, хората се чудеха какво означава Telerik (бел. авт. - изписването на името на английски)", спомня си Христова. Но и допълва, че за тях това, че някой има офис на една от най-централните улици в американския град – University Avenue, е достатъчен сигнал, че става въпрос за интересна компания, без значение откъде тръгват корените й.

За риска и успеха
Качествата, които са задължителни, за да направиш кариера в Силициевата долина, са трудолюбие, упоритост, понякога граничеща с инат, вяра в собствените идеи и не на последно място – склонност към поемане на риск, обобщава Христова. "Не трябва да дефинираме риска само като рискови инвестиции, а като да правиш нещо, което не си свикнал да вършиш, да скочиш от един сектор в друг, от една позиция в друга", разсъждава Христова. И обобщава: "Да правиш нетипични за теб неща", защото "когато не рискуваш, ти си на едно по-ниско ниво от това, на което можеш да бъдеш".

По-малко познатият ключов момент е, че вълкът единак не се толерира в технологичния рай. Човек трябва непрекъснато да търси контакт с хора, които да му помогнат да реализира идеите си, било то с даване на обратна връзка, градивна критика или просто с разкриването на възможност за развитие, обяснява Христова. Затварянето ви към околния свят само ще доведе до изолация, която няма да ви отведе доникъде. Христова дава и още един съвет: "Ако искаш да си успешен, не може да се носиш по течението."

Двете крайности
В опит да сравни трудни за сравнение неща като работата в България и в Силициевата долина Христова обръща внимание на една от типичните особености на предприемаческия дух в САЩ – оптимизма. "В САЩ има един непресъхващ оптимизъм, който е много зареждащ. Независимо дали е в работната или личната сфера", казва Христова и допълва: "Когато си попаднал в такава среда, дори и ти да не мислиш така, изведнъж усещаш, че започваш да придобиваш тази енергия." Характерно качество на американската предприемаческа култура е и насърчаването на поведение, свързано с поемане на рискове, както и възприемането на провала като нещо добро. Последното много учудва европейците, но зад него има доста просто и логично обяснение – така човек се учи.

Христова изтъква и някои от положителните черти на българите, като например това, че са много изобретателни – успяват с малко ресурси да измислят много неща. "В САЩ и в Силициевата долина имаш достъп до всичко. Но така и баба знае - когато имаш целия ресурс, подкрепа, връзките и когато и въздухът те носи. Но когато си ограничен, тогава се правят решения, които са много прости, но и много ефективни", казва тя.

Но съветът й е по-скоро да се избягват стереотипите и да не се разделяме на българи и американци. Нещо, което според нея екипът на "Телерик" постига успешно, тъй като в компанията има хора и от България, и от САЩ, но въпреки това успяват да работят достатъчно ефективно.

Не дали, а как
Един друг българин, прекарал дълго време в САЩ и Сан Франциско, беше казал в интервю за "Капитал" преди години, че България може да се превърне в Силициевата долина на Балканите. Човекът с показателното име Богомил Балкански, тогава вицепрезидент във VMware, а сега предприемач, разпали фантазията на почти цялата IT индустрия в страната. (Именно той запознава Марина с основателите на "Телерик" преди повече от година). Според Христова въпросът е не дали можем или не да се превърнем в Силициевата долина на региона, а как.

"Не трябва да си задаваме въпроса може ли, или не може. Можем! Трябва да видим как да го направим. Нужни са ни увереност и надъханост, че това може да стане", коментира Марина Христова и допълва, че част от отговорите на въпроса "как" могат да дойдат от самата Силициева долина.

В сърцето на IT индустрията има доста голяма група българи като Марина, които работят в най-различни области и фирми. Всеки месец част от тях се включват в основаната от българи инициатива "Приятели от Силициевата долина". На техните сбирки присъстват основно българи, като средно се събират между 50 и 100 души, които споделят своя опит и влизат в ролята на ментори. Христова описва тази група като ядрото на българската общност там. Тези хора са много отворени и си помагат не само взаимно, но подкрепят и младите предприемачи, които идват от България, казва тя. Последните са най-вече хора, финансирани от фондовете LauncHUB и Eleven, и обикновено, когато идват в Сан Франциско, почти винаги присъстват на тези сбирки. Така изведнъж те попадат сред близо стотина специалисти, които са готови да им помогнат. Това разширява и кръга им от полезни контакти. А както вече разбрахме, връзката с хората е един от ключовите елементи за успеха в Силициевата долина. 

Христова отбелязва, че зараждането на силна предприемаческа култура в България е положително явление. Според нея средата няма как да бъде като в САЩ, защото ни липсват техните ресурси и опит, но може да се възползваме от техния пример и познания. И до голяма степен това става именно чрез българите в Силициевата долина, които играят ролята на мост между похватите там и идеите тук. Всичко това ще отнеме време, но според Христова в един момент ще се появят и добрите резултати. И дори категорично заявява: "Мисля, че има много стойностни малки стартъпи, които имат потенциал да са следващият "Телерик".

Трудното решение

Интуицията срещу данните

Марина Христова си спомня как преди време екипът й е трябвало да подготви маркетингов анализ за позициониране на един от продуктите на "Телерик". Резултатите от интервютата и клиентските проучвания противоречат на интуицията и опита на по-голямата част от специалистите, включително и на нейните собствени, разказва тя. Отделят много време за дискусии и анализ на ситуацията от всички гледни точки, което реално съкращава времето за подготовка и въвеждане на промените. Екипът дори се разделя на лагери по отношение на това кой да бъде правилният подход. Тогава Христова решава просто да следват данните и да направят позиционирането на продукта спрямо тях. Взема решението трудно, но се оказва, че този подход е успешен и действително спомага за развитието на продукта, спомня си днес тя.

* Марина Христова е вицепрезидент "Управление и маркетинг на продукти" в "Телерик". Базирана е в американския офис на компанията в Пало Алто, Калифорния. Преди да се присъедини към Telerik в началото на 2014 г., работи в международния технологичен гигант Salesforce, където заема ръководни позиции в ресорите "Маркетинг" и "Бизнес планиране". Преди това е бизнес анализатор в консултантската компания McKinsey&Company. Има MBA от Stanford University Graduate School of Business и бакалавърска степен по "Икономика" от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
 
"Телерик"

"Телерик" е основана през 2002 г. от младите предприемачи Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев. През декември 2014 г. беше придобита от американския софтуерен гигант Progress за впечатляващите за България и региона 262.5 млн. долара. Компанията стои зад платформата за мобилна разработка Telerik Platform, както и на известния инструмент за създаване на приложения Telerik Kendo UI. Досега дружеството не е разкривало конкретните си финансови резултати, но неофициално се смята за най-голямото в IT сектора в страната.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.
 


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly