С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Мъжът и жената професионално

Единственият начин да се справим с клишетата "шефка кучка" и "бос диктатор" е да осъзнаем различията си и да приемем, че в съвременния бизнес свят има един пол – този на лидера
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Михаил Вълканов

"Виж сега какво – казва ми шефът на издателството. Вземете там и преписвайте и адаптирайте готови статии по разни теми и гледайте да са от мъже. Защото така или иначе жените не могат да мислят, ха-ха!" Годината е 2005-а, а аз съм на работа в българското издание на световно женско списание, флагман на свободните жени, с близо шейсетгодишна история към онзи момент. И това, оказва се, е само началото на едно служебно "сътрудничество", в което "женският ми начин на... мислене" изобщо не се връзваше с "мъжкия начин на ръководене". След година и половина, когато се разделихме, партньорът на същия този шеф ми обясни, че им трябвала "жена кучка". Така де, имат си типологизация на жените, които ще наемат, и аз не се вмъквам в макета, който ще им пасне на мъжките мениджърски визии от типа "бос диктатор".

Това е частен случай, но пък изобщо не е единствен. Фактът, че носиш пола, все още често се оказва проблем за намирането на работа изобщо (освен ако не кандидатстваш за санитарка, медицинска сестра, лелка в детска градина или учителка), пък какво остава за заемането на някаква отговорна длъжност, която ще те снабди с подчинени, отговорност и възможност за взимане на решения. Ако пък в крайна сметка въпреки така проблемния факт, че си от "нежния пол" (толкова любимо клише!), вземеш, та стигнеш до някакви мечтани и резервирани предимно за мъже позиции, автоматично се сдобиваш с процентно по-ниска заплата за същия положен труд и отговорност и обичаен хор от критици, които обясняват всяко твое мениджърско поведение или с наличие на месечен цикъл, или с отсъствие на редовен секс.

Попаднала в този водовъртеж от очаквания, на които трябва да отговориш и да преживееш, често достигаш до т.нар. стъклен таван – термин, създаден от авторката Ан Морисън в книгата й Breaking the Glass Ceiling, с който се описват проблема за жените да се изкачват в служебната йерархия само и единствено защото не са мъже. Колкото и примери да имаме в последните години по света, а и у нас, за активности по отношение на равноправието на половете и за разбиване на този таван, истината е, че като цяло той просто е станал малко по-висок. Иначе все още си е на мястото.

Мозъци от женски и мъжки род

Че като физиология сме различни, няма спор. За разликата във функционирането на мозъка на жената и този на мъжа обаче започва да се говори на научно ниво, без типологизации от сексистки или религиозен характер, доста късно. В чувствителното време на феминизма всичко, което определя някакво различие между половете, е схващано или крайно агресивно от страна на привържениците на женското равноправие, или крайно възторжено от страна на защитниците на класическия мачовски обществен модел. В онова време да определиш мозъка като мъжки или женски вече е повод да си навлечеш гнева на войнстващите момичета, въпреки че, погледнато от дистанцията на времето, това е напредък – дотогава все пак всеобщо е уж шеговитото, но всъщност доста пакостливо разбиране, че жените едва ли не не разполагат с такъв орган. Ако оставим шегата настрана обаче, съмненията в интелектуалните, управленски и лидерски способности на дамите са все още толкова категорични само допреди някакви си четиридесет години, че дори и в страна като Германия (тогава ГФР) до 1977 г. функционира закон, според който съпругът може еднолично да прекрати трудовия договор на своята нежна половинка. Просто защото кариерата й не го устройва или защото иска тя да му е под ръка да гледа децата.

В следващите десетилетия обаче науката успява да достигне до сериозни и добре аргументирани факти, касаещи физиологичните разлики в работата на мозъка при мъжете и жените и - което е по-важното - да говори за тях, без да ги подрежда в категории като "подходящи" и "неподходящи" или "добри" и "лоши". В онлайн изданието Psychology Today физиологът доктор Грегори Л. Янц публикува преди година резултатите от дългогодишните си изследвания на човешките мозък и поведение. В него той говори за факта, че мъжете използват приблизително седем пъти повече т.нар. сива материя от мозъка, докато жените използват около десет пъти повече от тях познатата като бяла материя от същия орган. Какво означава това? Участъците от сива материя в мозъка представляват информационни и действени центрове и са локализирани в специфична част от него. Когато са активирани, те създават нещо като тунел на изображението. Точно заради това, когато са ангажирани дълбоко в някаква задача или игра, мъжете могат да не демонстрират много чувствителност към другите хора и заобикалящата ги среда. Втръбили са се момчетата, както се казва.

Бялата материя от своя страна е енергийната работна мрежа, която свързва сивата материя и другите действащи центрове помежду им. Тоест тя създава мрежа, а не тунел. Тази дълбока и основна разлика във функционирането на мозъка е може би основната причина например жените да могат по-бързо да превключват от задача на задача от мъжете, смята Янц. Именно тази т.нар. сиво-бяла разлика може да обясни факта, че жените се справят успешно с повече задачи едновременно, докато мъжете постигат по-добри резултати от тях, стига да се фокусират само върху един проект.

Съществуват и много химични разлики между мозъка на жените и този на мъжете, казва още Янц. И двата произвеждат едни и същи неврохимикали като серотонин, тестостерон, естроген или окситоцин, но в различни количества. Това е причината мъжете например да са психически по-импулсивни и агресивни от жените. Те пък от своя страна притежават вербални центрове върху двете мозъчни полукълба, докато мъжете имат такива само върху лявата хемисфера. Това различие е от особено значение, защото то обяснява защо жените използват много повече думи, за да опишат случка, история, човек, обект, чувство или място. Заедно с по-малкото си на брой вербални центове мъжете разполагат и с далеч по-слаба връзка между тях и техните спомени и чувства. Точно затова, когато трябва да опишат душевни състояния, емоции или усещания, момичетата имат предимство, както и далеч повече желание да говорят за тези неща. Всъщност в последните години учените са открили приблизително 100 полови различия в мозъка, но важността на този факт не бива да се преувеличава. Най-добрият начин да използваме този даденост е да се научим да я ползваме в разпределянето на задачите помежду си за по-добър резултат, от който биха се възползвали всички хора, без значение от какъв пол са.

Статистика

13.5%
е разликата в заплатите на жените и мъжете в България според последните данни на Eurostat за 2013 г. "Дупката" достига най-големи размери във възрастовата група 35-44 г. (19.6%) и в сферата на финансите и застраховането (26.6%).

16.4%
е средният процент, с който мъжете водят жените по отношение на заплащането в рамките на Европейския съюз. Разликата е най-ниска в Словения (3.2%), следвана от Малта (5.1%).


Лидери с нежни имена

Член 14 от закона за Защита от дискриминация у нас задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд независимо от етническа принадлежност, религия социална ориентация, физическо състояние и пол. В практиката обаче той все още често е просто добро пожелание. У нас проблемът в много случаи идва от старото разбиране за мъжа като глава на семейство. В този смисъл априори се предполага, че за неговото добро "мъжко" самочувствие заплатата му следва да е по-висока от тази на жена на същата позиция. В много компании тази разлика е публична тайна, а насаденото с години чувство на вина у работещите майки, на които понякога се налага да отсъстват заради децата си, е превърнато в повод този дискриминационен факт да се приема като нормален. "Аз си назначавам предимно жени", призна ми преди време един собственик на малък бизнес. "Те са точни и отговорни, а освен това не мрънкат за заплати, понеже от време на време децата им се разболяват и трябва да останат с тях у дома. Като се върнат, работят двойно повече, защото ги е страх да не би да видя, че мога и без техните услуги. Така и парите винаги са им добре."

Дискриминацията по отношение на работните умения на една жена обаче идват не само от противоположния пол. Предразсъдъците твърде често са плод на разбирането на самите жени, които, стресирани от нагласата на обществото, си поставят прегради и влизат в мъжки клишета на поведение. В статията си "Петте грешки на жените мениджъри" от 2007 г. в Oprah Magazine Сузи Уелч отделя два основни типа жени лидери. Първият е т.нар. Снежна кралица – дамата, която се опитва в практиката си на мениджър да използва мъжките методи. За нея напрежението от факта, че е жена в един предимно мъжки бизнес свят, е толкова тежко, че тя предпочита полека да се превърне в новия мъж в офиса, вместо да се бори за утвърждаването си чрез уникалните си женски качества. Според Уелч тя е на ръба да стане новия офисен диктатор – не се усмихва, държи на разстояние колегите си, говори предимно с императивни изречения, налага безкомпромисни наказания, не се извинява, не моли и не забравя. Изграденото й поведение често й коства особени усилия, но фактът, че то дава резултати, я мотивира още повече. Снежната кралица е успяващ мениджър и лидер, но основата на нейния успех е насаждането на страх. А това, както и да го погледнем, не е съвременен начин да мотивираш екип в дългосрочен план.

На другия полюс е вторият основен тип жени лидери – Добрата майка. Те отглеждат и изхранват екипите си, като познават живота на всеки от подчинените си лично и в дълбочина. Те също откровено откриват себе си за екипа, така че всеки знае почти всичко за тях – от любимия им ресторант, през последната им диета, та до проблемите на децата им в училище и личните им несполуки със силния пол. Тяхната сила е в споделянето и търпението, но често пъти майчиното им чувство тушира офисната култура на взаимоотношенията и екипът се превръща в отбор винаги мрънкащи и вечно сополиви хлапета.

Според Сузи Уелч не по-малко важни са и останалите грешки, които дамите на ръководни и значими позиции правят. Те например са склонни да изчакват много по-дълго време от колегите си мъже, когато се отнася до уволнение на служител. Колкото и недоволни да са от неговата работа, те по-често се замислят за това дали той има семейство, което разчита на месечния му фиш, и са склонни да дават още и още шансове в името на добруването на родата. За да избегнат крайното решение, жените лидери отделят повече време, за да дават напътствия, да обучават, да насочват или тренират лично служителя, от чиято работа са принципно недоволни. В този свой стремеж за баланс те често включват и целия екип, изисквайки от него същата като нейната посветеност в каузата. Това от своя страна води до съответното недоволство, защото не всеки и не винаги е длъжен да приема работата си на живот и смърт, без значение дали босът от женски пол е решил тотално да й се посвети. Като цяло още жените лидери се опитват да сведат до минимум грешките при наемане на персонал, вместо да си оставят свободата да елиминират неподходящите по-късно. При тях, както казва Кони Сайтърли в книгата си "Жената мениджър", желанието да се харесваш е по-силно от това при мъжете и затова основополагащо е да бъдат публично и масово одобрявани.

Полата и сакото са от един костюм

Само защото мъжете и жените имат различен начин на мислене за нещата и реагират различно в идентични ситуации, ни най-малко "нежният пол" не бива да слиза в по-нискостояща позиция. Всъщност съвременният начин на организиране на работата и менажиране на успешни компании и начинания е в съчетаването на мъжките и женските различия и взаимния респект към тях. Би било добре мъжете и жените да разберат, че имат две уникални познания, и да осъзнаят, че ключът е във взаимното разбиране, пише в блога си 21 St Century Aging психологът Тамара Макклинток Грийнбърг. В днешния бизнес, където психическото насилие, страхът, принудата и репресивните методи не работят, мекият женски подход често е далеч по-подходящ от безкомпромисната мъжка ръка. В този смисъл, смята д-р Грийнбърг, е време да спрем да се фокусираме върху разликите между мъжете и жените лидери и да престанем да ги степенуваме по скалата на успешността. Днес в бизнеса говорим повече за един нов пол – този на лидера. "Във времето на различия и търсене на правилна комуникация между всички е особено важно да оценим разликите помежду ни с емпатия, не с осъждане", казва още Грийнбърг.

Според полицейската и съдебната практика жените са по-добрите преговарящи от мъжете. Причината за това е фактът, че на жените се налага да комуникират с практически неговорещи същества, каквито са децата в първите си две години, и въпреки това да разбират техните нужди и желания. В днешно време, разбира се, този факт не бива да се абсолютизира, защото практиката показва достатъчно добри преговарящи и от мъжки пол. Бизнес средата е далеч по-динамична и отличната комуникация вече не е просто пожелание – тя е необходимост. Затова подходът в компаниите трябва да съчетава женската дипломатичност с мъжката устременост, категоричното взимане на решения с мекотата на конструктивната критика, разсъдливостта с интуицията. Шефът деспот отдавна е фигура само във филмите, точно където необезпокоявани си живеят и жените кучки. Истината е в съвместното спокойно съществуване на двата пола, което равнопоставеността може да превърне в активно и конструктивно взаимодействие с истинска обществена полза. Така че спокойно, дами и господа! Различни сме, но точно това е най-хубавото ни качество.
* Мария Касимова-Моасе е журналист от близо 25 години. Работила е във вестниците "Капитал", "Стандарт", "24 часа", списание "Едно". Била е и главен редактор на списанията ELLE и НЕЯR. Участвала е в различни телевизионни проекти. В момента работи като журналист на свободна практика. По образование е филолог. През 2010 г. е завършила и две образования по етикет и протокол в Лондон и Брюксел. Оттогава се занимава и с тази тема като лектор и обучител. За себе си казва: "Имам две дъщери, омъжена съм, знам пет езика, мога да карам кола, да плувам професионално, владея едно китайско бойно изкуство, но не съм нинджа, имам диплома и за сервитьор и готвач. Не съм религиозна. Вярвам в Дядо Коледа."
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: Facebook; Twitter; LinkedIn; Google+; Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly