С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Ерик Дюма: Ако мениджърът не се променя, той или тя не може да расте

Уважавам хората, които рискуват и не се страхуват от грешките си, а се учат от тях, казва главният изпълнителен директор на IT компанията Vayant Ерик Дюма
Share Tweet Share
Снимка

 

Ерик Дюма е главен изпълнителен директор на IT компанията Vayant Travel Technologies. Интервюто с него е част от рубриката на "Кариери" "Лексикон за мениджъри". В нея периодично правим допитване до хора на ръководни постове, за да разберем малко повече за техния собствен подход и стил на управление.Текстът с обобщените отговори на десетимата мениджъри, към които оправихме въпросите си тази седмица, ще намерите тук. Вижте интервютата и с Оливие Жан, Марко Ниавро, Питър Весел, Деян Беко, Рафаеле Чезаро, Оливие Маркет, Мартин Крон, Оливер Рьогл и Тим Курт.

Какво ви накара да приемете офертата да се преместите да живеете и работите в България? А какво ви задържаше да направите тази крачка?

Това е дълга история. Винаги съм вярвал, че животът е осеян с изненади и неочаквани събития. По това време работех за американската компания Tumbleweed в Япония, а преди това – в Калифорния. В процеса на работа решихме да диверсифицираме нашите дейности и след поредица от проучвания се спряхме на България. Говоря за началото на 2000 г. Рискът беше висок, но България ни допадна заради добрите й инженерни кадри и поради факта, че е близо до клиентите ни в Европа. В началото бяхме много малки, но за три години успяхме да създадем изключително успешен бизнес от над 130 души. Това беше голям успех, въпреки че скокът от Токио до София беше труден. София беше различна в онзи период.

Какви бяха първите ви впечатления от България и българите?

Мисля, че книгата на Робърт Каплан "Балкански призраци" описва добре първоначалното чувство – смесица от много мили хора, красива природа и много сложни социални отношения с тежък товар от миналото. Природата е фантастично предимство за България. Образованието е и ще става все по-голямо предизвикателство.

А от бизнес средата в страната и начина на правене на бизнес тук?

Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани. Интересно беше да се види това през 2003 г. Тогава бяхме една от първите IT компании, които държаха да плащат на всичките си служители само по банков път, което означава и че ги осигурявахме на пълна заплата.

Тези времена отминаха, за радост. Бизнес възможностите са налице и, благодарение на чуждестранните инвестиции, както и увеличаването на местното рисково финансиране се осъществи значителен напредък оттогава насам. Има още много път да се извърви, но някои компании полагат огромни усилия да помогнат на младите фирми да растат и да имат достъп до финансовите инвестиции, от които се нуждаят (Neveq, Eleven, LaunchHub). Инвестиционният пейзаж е много труден, а за банковата система (в това число и чуждестранните банки) ще е от голяма полза да подкрепят развитието на малките и средните компании.

Кои са най-големите ви предизвикателства като чужденец на мениджърска позиция – в България, а и в другите държави, в които сте работил?

От бизнес гледна точка, предизвикателството ще бъде за в бъдеще да се задържат младите таланти, които в IT индустрията в България имат огромна роля. Ниското ниво на инвестициите във висшето образование, както и изтичането на таланти от България (на лекари, инженери, мениджъри и пр.) силно възпрепятстват способността на IT индустрията да задържи нивото високо. Това е предизвикателство, което много от нас са обсъждали с държавните органи през последните десет години, но резултатите все още липсват – и аз открито казвам, че положението е драматично. Но само думи не са достатъчни, за да се подобри то.

Обичам да го наричам "Върнете децата у дома". Много българи учат в чужбина, но малцина се връщат. Аз силно вярвам, че те ще донесат изключителна стойност за индустрията и страната, като ще я направят едно по-добро място за живеене. Ние сме миналото… те са нашето бъдеще и това е най-големият проблем днес – как да задържим хората, които, отивайки в чужбина, вярват, че децата им ще получат по-добри възможности за образование, работа и ще живеят в по-чиста среда. Всичко това пречи на мениджърите да растат и да се развиват. Само силната политическа визия  и лидерство могат да променят нещата.

Кое е най-трудното решение в професионалната ви кариера?

Решението ми да тръгна от Франция за САЩ през 1998 г. за четири седмици. Но се оказа успешен ход.

Каква е вашата дефиниция за успешен мениджър?

Ако не се проваляш, значи не се стараеш достатъчно. Приемам провалите, даже ги насърчавам. Ако един мениджър не е склонен да се променя и да поставя под въпрос миналото, това означава, че той/тя не може да расте. Изключително уважавам хората, които притежават нагласата да рискуват и да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях, за да стават по-добри и успешни в това, което правят. Разбира се, необходимо е да се познават рисковете, но статичните хора са част от миналото.

Как бихте описали мениджърския си стил?

Вероятно доста необичаен. Моят стил е много практически ориентиран. Все още ми носи удовлетворение да бъда близо до технологиите и винаги се опитвам да не поставям бариери между мен и инженерите. Наричам го "политика на отворените врати". Обикновено хората знаят, че имам високи очаквания по отношение на качеството и спазването на сроковете, като също така се опитвам да бъда справедлив. Предпочитам плоската структура на управление, която със сигурност е ключово културно предизвикателство. Това е интересна концепция, която ми допадна и научих, докато бях в Калифорния. Тя позволява по-голямата производителност, защото процесите и йерархията не спъват креативността, качеството и резултатите. Накратко, независимо дали резултатът е добър или лош, той трябва да бъде обявен и споделен с целия екип.

Как мотивирате хората, с които работите?

Това е сложен въпрос, защото всеки човек е различен. Винаги съм управлявал хората индивидуално, защото всички сме различни. Някои се мотивират, когато ги предизвикаш, други – когато поискаш от тях да построят летящ кораб, който останалите мислят, че е невъзможно да се направи, трети – от екипната работа или свободата и т.н. Макар и парите да са важни, никога не съм вярвал, че те са главният мотиватор – основополагащ фактор са, но не и единственият. Така че основата идея е да накараш екипа да се чувства като част от една уникална история.

Имам шанса да управлявам компания – Vayant Travel Technologies, където създаваме много сложна система за търсене на полети, използвана от над 12 авиокомпании и много агенции по целия свят. Всички наши конкуренти са от 10 до 100 пъти по-големи от нас. Но екипът е способен да създаде големи и уникални неща, които никоя друга компания в България не произвежда. Управлявал съм три компании в България (Tumbleweed, която сега е Axway, PostPath – сега Cisco, и Vayant) и винаги съм успявал да изградя екип от чудесни хора, с които съм обичал да работя и които дълбоко съм уважавал. IT специалистите и инженерите са като артисти – дай им добър материал и една мечта и те ще ви направят чудеса. Понякога се налага да натиснете малко повече, защото трудно се скача в неизвестното.  

Какви са качествата, на хората, с които работите, на които държите?


Вярвам в мениджърите, които могат да общуват с клиентите и да представят своите идеи. Вярвам в хората, които носят стойност и имат богат технически и професионален опит, чрез който могат да променят играта. Харесвам хора, които могат да изразят идеите си, вместо да чакат да им се казва какво да правят, и които са в състояние да надскачат себе си, за да направят щастливи клиентите. Уважавам усмихнатите хора, които могат да оспорят идеите ми, когато не съм прав. Но преди всичко обичам да давам шанс на младите талантливи хора, които понякога идват без никакъв опит, но с такава жажда да се учат и развиват, че само за няколко години се превръщат в ключови специалисти. Като цяло, най-важни са хората, които вярват, че техният принос за компанията е много повече от "обикновена работа", а че е възможност да създадем обща история и да споделим както негативите, така и позитивите. Всичко това означава да се насърчават иновациите и креативността, като същевременно се гарантират резултатите, приходите и предвидимостта. И разбира се, не трябва да се забравят усмивката и забавлението… но вие в България знаете как да го правите…

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly