С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Рафаеле Чезаро: Най-успешните хора са тези, които вярват в това, което правят и го правят със страст

Мотивацията е нещо което идва отвътре, а не отвън, казва творческият директор на Saatchi&Saatchi България Рафаеле Чезаро
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Рафаеле Чезаро е творчески директор на рекламната агенция Saatchi&Saatchi България. Интервюто с него е част от рубриката на "Кариери" "Лексикон за мениджъри". В нея периодично правим допитване до хора на ръководни постове, за да разберем малко повече за техния собствен подход и стил на управление.Текстът с обобщените отговори на десетимата мениджъри, към които оправихме въпросите си тази седмица, ще намерите тук. Вижте интервютата и с Ерик Дюма, Оливие Жан, Деян Беко, Оливие Маркет, Оливер Рьогл, Тим Курт, Питър Весел, Марко Ниавро и Мартин Крон.

Какво ви накара да примете офертата да се преместите да живеете и работите в България? Колебаехте ли се дали да направите тази крачка?

На първо място предизвикателството. Мисля, че тази страна може да има много възможности. Кризата, която спря Европа, имаше силно влияние върху развитието на страната, но тя ще приключи. Аз вярвам, че има места като България, в които, когато тава стане, ще се случват доста неща като повишаването на БВП, а като резултат и качеството на живот. Има място за иновации сега и ще има още повече за в бъдеще. Имах съмнения дали да направя тази стъпка, както беше и с всяка друга стъпка, свързана с преместване. Ако трябва да бъда честен, в началото ми беше най-трудно да свикна с различния език - дори разчитането на опаковките в супермаркетите беше с повишена трудност.

Какви бяха първите ви впечатления от България и българите?

Първите ми впечатления бяха, че има доста какво да се подобрява в страната, но не го приемайте като укор за това, което не е направено досега. Напротив – става дума за положителна нагласа към нов курс за изграждане на нова по-добра държава, също от творческа гледна точка. Роден съм в Италия, страната, изградила историята на света. Това ме прави горд, но в същото време огромното и антично наследство е проблем за нашата нация. Нека погледнем Рим и Флоренция. Там е трудно да се създаде нещо ново и модерно, докато вие имате огромни възможности да създадете нова архитектура, нов впечетляващ български стил. Да кажем Вертиго или някой друг пример. Те са вълнуващи за творческите умове във всички сектори. Това, което ме изненада в началото е, че бях уверен в способността и потенциала на българите, докато те не изглежда да имат същото мнение за себе си. Отне ми известно време да разбера влиянието и значимостта на "близкото минало" - имам предвид преди повече от 20 години, при определянето на общата нагласа.

Какво беше първото ви впечатление от бизнес средата в страната и начина на правене на бизнес тук?

Мисля, че кризата доста е забавила нещата тук. Въпреки това, успях да намеря изключителни клиенти, които в някои отношения са по-отворени към иновативни идеи дори и от италианските. Но те трябва да се борят да останат "над водата", икономическата обстановка в страната ги принуждава да влагат парите си предимно в промоции. Аз не съм артист, аз съм мениджър и знам, че бързите пордажби работят, но когато мислим само от промоционална гледна точка, пропускаме други възможности. Това е жалко, защото няколко локални марки имат потенциал да се превърнат поне в регионални. Аз съм оптимист. Веднага щом се промени сценария в страната, умните мениджъри в компаниите ще бъдат по-отворени към по-дългосрочни стратегии. Тук е мястото да спомена локален производител на бира, който ме изуми с високото ниво на мениджърите си. Те са пълни с енергия и въображение.

Кои са най-големите ви предизвикателства като чужденец на мениджърска позиция – в България, а и в другите държави, в които сте работил?


На първо място, да се докосна истински до хората, но го правя възможно като давам шанс на всеки да опознае мен и предишния ми опит. Чувствам се късметлия, заради възможността да работя в Европа, Америка и на изток. Има методи и средства, които хората тук не са свикнали да виждат и използват. Това не означава, че тези методи са единствените. Това означава, че всеки трябва да знае какво става около него, за да си определи и избере личен стил на управление. Сигурен съм, че само четенето на книги не е достатъчно. Добра терапия е да умееш да работиш по различни начини. Може да обичаш или мразиш някой от начините, но това, което не можеш, е да ги игнорираш. В края на това професионалното обучение  всеки избира какъв иска да бъде. Харесвам афоризма, създаден от голям творчески ум: " Научете, колкото можете повече, но на края бъдете себе си. Всички останали са вече заети".

На второ място, да се опитам да разбера местния сценарий. Нивото на професионалисти (в агенцията), които имат за цел да ви помогнат да разберете пазарните и бизнес проблеми, е от основно значение, за да се случи това ефективно и в кратки срокове.
 
Кое е най- трудното решение, което сте вземали във вашата кариера?

Да напусна Сингапур, защото там бях истински щастлив. Някои лични причини ме принудиха да се прибера обратно у дома. Сингапур разполага с изключителна сила. Това, което ме впечатли бяха хората, които имат "очите на тигъра". Те просто не се отказват. Никога. Преди по-малко от 50 години те са били " в средата на гора и са живели в сламени колиби", а сега са икономическа и творческа сила. Те живеят на малък остров и нямат природни ресурси. Те имат само своите човешки и мозъчни ресурси. С тези средства те са се възползвали от географското си разположение и са се фокусирали върху иновативни области, за да създадат една нова процъфтяваща страна. Те показаха на всички песимистични хора, че всичко е възможно. Тяхната упоритост е очарователна.

Какво е вашето определение за успешен мениджър?

Вдъхновен майстор на тъмните изкуства, обсебен от властта егоманиак или някой, който има нестихваща сила да измисля блестящи идеи върху лепящо листче. Има ли определени правила за това какъв трябва да е творческият директор, колко години опит трябва да има, каква квалификация и обучение да има? Накратко, не мисля. Всички творчески директори са различни. Всички сме извървели различни пътища и добрият творчески директор добавя своите лични истории към професионалния си арсенал. За мен всичко се свежда до умението да покажеш творчески блясък и способността да го направиш разбираем за публиката, към която е адресиран. Колко успешен ще станеш в бъдеще, се базира на множество критерии. За доказателство на тези качества съдиш по репутацията си, наградите и взаимоотношенията, които си изградил с колеги и клиенти.

Какъв е вашият управленски стил?

Опитвам се да уважавам моята лична гледна точка за "успешен мениджър". Работя, за да вдъхновявам и мотивирам екипа за реализирането на целите и да влияя в посока полезни промени. Винаги съм отворен за нови идеи, идващи от членовете на екипа. Вярвам в откритите дискусии за вземане на решения. Разпознавам уменията на ключовите членове в екипа и оползотворявам техните силни страни, ако има такива, в полза на екипа.

Как мотивирате хората, с които работите?

Преди да започна, нека уточня някои неща. Първо, не смятам, че хората в творческия отдел са единствените способни на творчество, затова се надявам, че е ясно, че всеки има способността да бъде творец в работата си. Все пак е факт, че в много компании все още има творчески отдел, както и хора с думата "творчески" в длъжностната характеристика. Често се усеща, че "нещата са малко по- различни" в творческият отдел. Това е част от дълга традиция на творческите хора да се гледа като на различни и леко неразбрани от другите хора. Нека бъдем честни, ние обичаме да поддържаме този имидж. Психолозите са посветили огромни усилия, за да се опитат да анализират, определят и измерят " творческата индивидуалност", така че това ще ми бъде на фокус занапред.

И второ, не можеш да мотивираш никого. За мотивацията често се говори сякаш е някаква магическа отвара, която инжектираш в хората или ги караш да пият преди работа, както Астерикс пие от своята колба преди сражение с Римския легион. От тази гледна точка, работата на мениджъра е да мотивира служителите, като стереотипа във футбола, когато треньора назидава играчите със високоговорител. Поняко това може да е добра идеа, но както казва Арсен Венгер: " можете да викате на хората само няколко пъти на сезон, ако искате да е ефективно". Ако го правите всяка седмица те просто ще свикнат и ще ви игнорират, а ако всяка седмица трябва да крещите и насърчавате вашите хора да положат усилия, тогава нещо не е наред.

Веднъж отидох на семинар на психотерапевтичния гуру Бил О’Ханлън, където той говореше за мотивацията в терапията. Той направи една аналогия с кърлинга, зимния спорт, в който играчите се редуват да хвърлят кърлинг камъка по леда към мишена, докато техните съотборници метат леда пред него с четки за намаляване на триенето и помагат на камъка да се плъзга по- нататък. Според Бил не е работа на терапевтът да хвърли камъка, тласъкът за промяна трябва да дойде от клиента. Ролята на терапевтът е да почисти леда и да помогне на клиента да продължи нататък. Мисля, че същото важи и за управлението – ако имаш хора, които влагат влагат сила и  дават посока на тяхното хвърляне, можете да свършите фантастична работа само изтърквайки леда пред тях. Но ако няма никаква енергия, идваща от тях, можете да пометете всичко, което пожелаете, но камакът няма да се движи.
Така че не можете да мотивирате никой. Можете да им покажете целта, да изгладите пътя и да ги аплодирате по- нататък. Но мотивацията е нещо което идва отвътре, а не отвън.

Ниската мотивация понякога се слага като псевдо-диагноза на служители, които не се справят според очакванията. Почти всеки път, когато съм имал удоволствието да работя с посочения тип " проблемни служители" ги намирам за невероятно мотивирани - просто не за нещата, които техните мениджър изискват. Понякога те са мотивирани за неща, които нямат нищо общо с работата им – тяхната заплата, тяхното обкръжение, техният спортен отбор, рецептите им за сладко-кисело свинско или предстоящото изкачване на Кангченджунга. Те често са хора работещи грешната работа или хора, които виждат работата си просто като начин да плащат сметките си.
Мениджърите са ускорители и хора, които умеят да влияят, но в крайна сметка не могат да контролират. Хората винаги имат избор.

Какви са типичните характеристики на хората, с които работите и близките ви?

Нагласата " нищо не е невъзможно". Философът Хегел е казал: " Нищо в историята на човечеството не е извършено без страст". Аз наистина вярвам в страстта, особено в областта на рекламата, защото трябва да вярваме в това, което правим. Виждате толкова много хора, които просто правят неща, които трябва да се свършат. Аз мисля, че най- успешните хора са тези, които вярват в това, което правят и го правят със страст. Аз съм имал удоволствието да работя с някои от най- добрите таланти в нашата индустрия, които са били като ментори, така и като младши служители. Всички те имат една обща нишка в характера си, която ги обединява. На първо място, те са ученици на нашата индустрия - те знаят каква работа е свършена от коя агенция, от кого и кога. Те са ходещи се енциклопедии на рекламата. Второ, те работят по-дълго и по усърдно, отколкото всеки друг. Те са богати на идеи – не са склонни да разчитат на една идея, а по- скоро на 100. Те обичат рекламата. И не на последно място, те са фокусирани и непоколебими да бъдат най- добрите. Искам позитивни воини. 

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly