С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Чужденец в офиса

Как ефективно да организирате работата на интернационален екип и докъде се простират границите на културната, етническата, расовата и религиозната толерантност
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Михаил Вълканов

Петък следобед. Поредната натоварена седмица е към края си и целият екип е почти в нисък старт пред вратата, готов да напусне офиса в първите секунди след края на работното време. Бюрата са разчистени, папките – подредени като за понеделник, компютрите се изключват един по един, а върху ергономичните, въртящи се столове се появят сакове с тенис ракети, раници за излет и набързо подготвени аксесоари за промяна на офисния стил в парти облекло.  

Само той не мърда. Закотвил се е в своя ъгъл и съсредоточено продължава да работи, сякаш седмицата тепърва започва. Води си записки, побутва очилата си от време на време, прехвърля екселски таблици и дори не забелязва празничното оживление на екипа наоколо. Когато го питат притеснено дали чака някого и къде смята да прекара уикенда, колегата китаец се усмихва приветливо, както винаги, и учтиво отговаря: "Аз работя още. Тръгва после. Благодаря!" 

Това е съвсем реална ситуация, случила се в офиса на международна компания със свое представителство в България. Командированият за месец колега от по-големия офис в Пекин беше всял смут в работната атмосфера на българския екип още с появяването си. Беше се явил на работа половин час преди началото на работното време, като беше изненадал дори и хигиенистките. Тъй като не знаел кое бюро му е отредено, беше приседнал скромно в заседателната зала, където беше разпределил по папки различни документи, които трябвало да представи на шефа на офиса. Беше отказал да пие кафе или чай и с усмивка и поклон беше започнал да посреща колегите един по един.

Не беше посмял да заеме бюрото, което му показали, докато лично шефът не му разреши. Пък шефът дошъл с час закъснение. Любезният китаец беше стоял чинно и почтено в заседателната зала, където един по един работещите в офиса се бяха опитали да го приобщават чрез небрежни разговори. След като в крайна сметка заел посоченото от по-високостоящия в служебната йерархия бюро, колегата от Пекин се настанил на него и... почти никой вече не го видял на друго място. Когато идвали на работа, той вече усърдно работел, когато си тръгвали той оставал незнайно докога.

В началото приели това като особеност на характера, но когато изглеждало, че и през уикенда китайският работохолик смята да "живее" в офиса, всички приели това като истинско натягане пред шефа. Самият шеф пък, отначало впечатлен от усърдието на новия член на екипа, започнал да се дразни от прекомерната му работна ангажираност и дори взел да се съмнява, че китаецът се опитва да навлезе твърде навътре в мениджмънта на българския офис с открито шпионски намерения. В края на краищата проблемът бил рапортуван на HR-а в главния офис и за решаването му се наложило да се проведат няколко специални срещи с екипа и неговия азиатски член, за да могат да бъдат разчистени някои недоразумения, отнасящи се просто до различен бизнес етикет и национални традиции.

Така станало ясно, че по принцип редовият служител в Китай задължително трябва да се яви на работа преди шефа си и никога да не си тръгва преди него. Според китайските работни традиции не е приемливо и да "губиш работно време" в едночасов обяд извън офиса, пиене на кафе или кратки паузи за по цигара. Личните разговори за свободното време не са разрешени, защото така се демонстрира нелоялност към компанията. Китаецът също така никога не си взима пълната отпуска, а ползва евентуално два-три дни от нея, при това само след специалното разрешение на прекия си началник. Все неща, които в българския, пък и в европейския или американски начин на организиране на работата изобщо не са така.

Религия и цвят 
Съвременният бизнес отдавна не е заклещен в националните ограничения на местния манталитет. Компаниите функционират интернационално – и като пазар, и като мениджмънт. В този смисъл възможността да се наложи да работиш в един офис с хора от цял свят вече е реалност и взаимното опознаване и приемане е задължително. Случаят с китайския колега, попаднал в далеч по-лежерната българска работна среда, не е изключение. Истина е обаче, че агресивната китайска икономика прие в голяма степен и работната етика на западния свят и подобни служители работохолици постепенно стават рядкост и там. Въпреки това обаче различията между хората, базиращи се на история, националност, традиции, религия или дори физика, са факт, с който бизнесът трябва да се справи по най-безболезнения и дипломатичен начин. И за да го направи, най-добре е в интернационалните екипи да провежда специални обучения. 

Разберете, че тренингите, свързани с опознаването на колегата чужденец, се провеждат в името на успеха на компанията, а не за да ви превъзпитават", съветва една от най-известните блогърки и автори на тема "Расизъм на работното място", Кармен ван Керкхоув. Според нея това е много важен етап във възприемането на различния член на екипа, особено когато става въпрос за религия и цвят на кожата. Религията е нещо твърде лично, което не бива да бъде потискано или регулирано от бизнес етикет, но в същото време и не може да бъде водещо в работната среда. Взаимното съобразяване с някои особености на религиозните потребности – храна, време за богослужение и начин на почивка – трябва да бъде провеждано така, че да не вреди на цялостния работен процес. В този смисъл, ако колегата ви е мюсюлманин, който съвестно се моли няколко пъти на ден, мениджърът на екипа може спокойно да поиска от него това да се случва дискретно и без влияние върху текущите задачи.

Снимка

[Shutterstock] 



Същото се отнася и за почивните дни. В някои офиси, където политиката за религиозна толерантност може да бъде проведена така, че да не се нарушава работният ритъм, служителите мюсюлмани могат да ползват почивки по време на своите религиозни празници, като за сметка на това поемат работата във времето, когато останалите им колеги ползват своите почивки около религиозни празници. Що се отнася до уикенда, той се налага такъв, какъвто е в съответната страна. Така както например в Дубай всички почиват в петък и събота, независимо от вероизповеданията си, а в страните, където weekend са традиционно събота и неделя, колегите мюсюлмани трябва да се съобразяват с това. 

В зората на деветдесетте в един новопръкнал се китайски ресторант в Студентски град бяха назначили чернокож портиер. Бяха го облекли в червена униформа и го бяха инструктирали да се обръща към клиентите със "сър" и "мем". Днес, надявам се, подобна "творческа идея" на мениджмънта не може да се осъществи, защото вече никой няма съмнение, че това е остра проява на расизъм. Расизмът в днешно време продължава да съществува и с оглед на последните политически промени притеснително се засилва. Пренесен на ежедневно, работно ниво, той може да донесе много неприятности на екипа и неговите "цветнокожи" членове.

"Не бъдете слепи за цвета на кожата!, съветва Кармен ван Керкхоув. Спрете да се притеснявате, че ако забележите, че някой е черен или бял, непременно ще ви обявят за расист. Ставате такъв само ако правите заключения за интелигентността, емоционалната зрялост, физическите или умствените способности на този човек само на базата на "расата", към която смятате, че принадлежи." Според специалистите по темата за расовата неравнопоставеност именно демонстрираната "слепота" за цвета на кожата или за каквото и да е друго различие подсказва, че те все още са проблем в съвременния свят и в частност в бизнеса.   
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly