С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Служители от следващо поколение

Какъв е профилът на младите българи, на които им предстои да навлязат на пазара на труда, и какво очакват от бъдещите си работодатели
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Темата накратко
Тази година шведската компания за изграждане и развитие на работодателска марка (employer branding) Universum за пръв път включва и България в глобалното си проучване на талантите. Резултатите, ексклузивно предоставени на "Кариери", показват, че:

- Българските студенти и млади професионалисти, които през следващите няколко години ще стъпят на пазара на труда, търсят повече смисъл в работата си, отколкото материална облага.

- За тях е много по-атрактивен работодател, който им предоставя възможност непрекъснато да усъвършенстват уменията си, отколкото стабилна работна среда.

- Когато избират работодател, лидерската роля и получаването на повече отговорности не са сред водещите им приоритети.

- Възможността да работят в чужбина е привлекателна, но не е опция номер 1 за професионална реализация.

- Мнозинството от анкетираните български младежи мечтаят да работят в сферата на медиите и рекламата, както и развлекателния бизнес, следвани от технологичния и банковия сектор.

Те са млади и нахъсани. Белезите от тийнейджърското акне едва са избледнели, а светът, поне в техните представи, вече е в краката им.

Не ги притеснява, че още не са завършили висше и нямат почти никакъв трудов опит – хвърлят се на високоплатените позиции още от първото интервю за работа. Не признават ничий авторитет освен собствения и не ги интересува през труповете на колко души трябва да минат, само и само за да направят шеметна кариера за нула време. Мотивират ги единствено размерът на заплатата и материалните придобивки и биха дали мило и драго, за да напуснат светкавично тесните граници на България и да се озоват по върховете на големите международни корпорации с централи в Силициевата долина, Китай и Западна Европа...

Ако това е свръхамбициозният и на моменти зловещ образ, който изплува първосигнално в съзнанието ви при мисълта за подрастващото поколение у нас, може би сте гледали твърде много сериали или сте прекалили с жълтата преса. Всъщност българските студенти и млади професионалисти, които през следващите няколко години ще стъпят на пазара на труда, вярват много повече в смисъла, а не в бързите пари по отношение на работата, която ще вършат някой ден. Разчитат предимно на собствените си качества и умения, за да растат професионално, отколкото на побутване от страна работодателите или държавата. И вместо да са наемни работници някъде навън, предпочитат да се реализират на родна почва, дори и да е в българска фирма, стига да ги развива в желаната посока. И по тези си особености се доближават много повече до връстниците си на Запад, отколкото до съседите си от региона.

Това показват резултатите от глобалното проучване на талантите за 2016 г. на шведската компания за изграждане и развитие на работодателска марка (employer branding) Universum. Данните са базирани на допитване сред около 5500 студенти на средна възраст 22.4 години от 44 университета в цяла България и са предоставени ексклузивно на "Кариери" като основен медиен партньор. Анкетата се провежда ежегодно от 1988 г. насам в около 60 държави по света сред близо 1.5 милиона студенти, изучаващи бизнес, IT и инженерни науки, а от тази година за пръв път обхваща и България (виж карето "Повече за изследването"). Ето и основните изводи от проучването.

Ако ще е работа, да е смислена

Българските студенти не гледат на работата само като на средство да си платиш сметките или да си купиш следващата технологична джаджа. За тях атрактивният работодател е този, който им позволява да вадят не само прехраната си, но и най-вече смисъл от нещата, които вършат. Те държат да работят на вдъхновяващо място, където да градят собственото си кариерно израстване, но и да допринасят за развитието на обществото, в което живеят (виж графиките). "Резултатите сочат, че анкетираните българи харесват работодатели, които имат силни и ясно изразени ценности", казва Ив Шнойли, управляващ директор на Universum за Швейцария и региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). И признава, че донякъде е бил изненадан от тези заключения, понеже са по-свойствени за зрели пазари като САЩ и Западна Европа, отколкото за страните от ЦИЕ.

Така излиза, че от общо седемте кариерни профила, в които традиционно се класифицират участниците в допитването (виж карето "Кариерни профили"), България е единствената в региона, където освен широко разпространените "кариеристи" и "ловци" се наблюдава и значителен дял на т.нар. идеалисти – един от най-рядко срещаните профили навсякъде по света (виж графиките). В общи линии той е събирателен образ за хората, желаещи да работят за компании, които уважават служителите си и обръщат внимание на различни обществено значими каузи. Обичайно най-много идеалисти се срещат в САЩ и Азия, където респондентите поставят на първо място сред кариерните си цели желанието да служат на общото благо, както и да допринасят за развитието на обществото - нагласа, която обаче не е никак присъща за страните от ЦИЕ с изключение единствено на България, уточнява Шнойли.

Така например румънците и унгарците са предимно "кариеристи" и "ловци", т.е. привлечени са почти изцяло от работодатели, които предоставят конкурентно стартово заплащане и увеличаване на заплатите в перспектива, а в Русия този преобладаващо материалистичен манталитет е дори още по-екстремно застъпен. "Това не означава, че за българите материалният аспект не е от значение, но самият факт, че най-бедната държава в Европейския съюз има и единственият дял от идеалисти в региона, ви прави уникални и променя изцяло възприятието за вас", коментира Шнойли.

Сигурност по български

С идеалистичната настройка на българските респонденти може да се обясни и друга тяхна отличителна особеност – относителната липса на интерес към сигурната работа. За младите поколения е много по-атрактивен работодателят, който би им предоставил не толкова стабилна работна среда, колкото възможност да усъвършенстват непрекъснато уменията си и да реализират потенциала си чрез фирмени обучения и програми за кариерно развитие (виж графиките). Така излиза, че сигурността за тях не идва от подписания трудов договор и гарантираната заплата в края на месеца, а по-скоро от шанса да градят успешна кариера и по този начин постепенно да повишават стойността си на пазара на труда, а оттам и да разширяват опциите си да намерят по-добра и в крайна сметка по-добре платена работа.

Всичко това говори и че младите българи предпочитат да създават сигурност сами за себе си, като инвестират в кариерното си развитие, отколкото да очакват от работодателя да го прави за тях. Затова, ако искате да ги привлечете във вашата компания, не им давайте просто работа, а цялостно изживяване и свободата да изградят успешна кариера в перспектива, съветва Ив Шнойли. Според Естер Сенеки, маркетинг мениджър на Universum за Швейцария и ЦИЕ, тази характеристика е свързана донякъде и с развитието на българската икономика през последните години, която става все по-отворена и пазарно ориентирана. "По-благоприятните условия за бизнес правят средата по-свободна и карат младите българи да разчитат повече на собствените си качества и умения, а не на външни фактори за постигането на успех", заключава Сенеки.

Кариера в България – защо не?

Българските студенти не изглеждат и толкова ентусиазирани от идеята да работят в чужбина. Или поне това не е опция номер 1 за професионална реализация, противно на популярните анекдоти за вездесъщата панацея на всички нерешими проблеми - терминал 2. Разбира се, и у нас технологични мастодонти като Google, Apple и Microsoft са посочени като предпочитани работодатели от най-голям брой студенти и в трите направления на изследването – бизнес, инженерни науки и ИКТ.

Но специфичното в случая е, че в топ 30 намират място и много локални компании като Bulgaria Air, bTV Media Group, Първа инвестиционна банка, както и държавни структури като Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката (виж графиките).Което значително намалява дела на т.нар. интернационалисти – т.е. младите хора, чиято основна цел е да имат международна кариера. А това е още една черта, която ни отличава от съседните държави, където картината отново е различна - по един локален шампион като "Газпром" в Русия или "Шкода" в Чехия сред изобилие от големи международни компании, към които са насочени погледите и амбициите на местните студенти.

Според Ив Шнойли обяснението се крие донякъде в специфичната настройка на българските студенти, които преобладаващо не само искат да бъдат "архитекти на своя успех", но и в някаква степен се чувстват отговорни и имат желание да допринесат за развитието на националната икономика. Освен това според него, макар и да са привлечени от силата на големите брандове и по-широките възможности за кариерно развитие, които предлагат на хартия, са склонни да подхождат по-прагматично и предпочитат да кандидатстват там, където биха имали по-големи шансове да бъдат наети, а именно местните работодатели.

Снимка

[Universum] 



Търси се следващият Джъстин Бийбър

Ако разбием резултатите на изследването по индустрии, бихме се натъкнали и на още една донякъде изненадваща подробност. Въпреки многото местни IT компании и сравнително благоприятната стартъп екосистема у нас излиза, че мнозинството от българските респонденти не мечтаят да работят толкова в технологичните направления, колкото в сферата на медиите и рекламата, както и развлекателния бизнес (виж графиките). "Банките губят привлекателност навсякъде и това може да се обясни най-вече с икономическата несигурност след световната финансова криза и все още твърде консервативните политики на управление на служителите в тях", казва Ив Шнойли.

За сметка на това развлекателната индустрия е атрактивна област за реализация почти във всички държави, обхванати от анкетата. И все пак рядко се срещат толкова силно изразени предпочитания към нея както в България, коментира Шнойли. За сравнение, в региона на ЦИЕ и особено в Румъния и Унгария например най-предпочитаните сектори са образователните и научни институции, инженерство и производство, както и софтуерните и компютърни науки, които при нас се позиционират по-надолу в класацията.

А причината българите да са привлечени до такава степен от развлекателния бизнес, е, защото до голяма степен в съзнанието си го свързват най-много с работата в динамична и иновативна среда, каквато те търсят и ценят високо, коментира Шнойли. Но този засилен интерес по света и у нас може да се тълкува и като един от първите сигнали за ефекта от постепенното навлизане на т.нар. поколение Z, което обединява младежите, родени в началото на новото хилядолетие. Характерното за тях е, че са дори още по-силни индивидуалисти от"децата на хилядолетието" (родените между 1980 г. и 1995 г.) и като цяло са склонни да избират бъдещата си професия не въз основа на рационални доводи, като например недостига на кадри или високите нива на заплащане в определена сфера, а по-скоро на база личните си интереси и предпочитания.

Също така поставят под въпрос смисъла от формалното образование и вярват, че не е задължително да имаш диплома от университет, за да станеш добър професионалист в избраната област, понеже в днешно време необходимите умения могат да се усвоят много по-бързо и по алтернативни канали – онлайн, специализирани интензивни курсове или самообучение. "Като цяло това е много интересен тренд, който предстои да се засилва и чието въздействие ще усещаме все по-осезателно през следващите 5 години", прогнозира Ив Шнойли.

Лидерите са ни дефицитни

Проучването на Universum изважда още една съществена нагласа сред българските студенти - лидерството и предоставянето на отговорности не са сред нещата, които търсят у бъдещите си работодатели. Така на въпроса дали смятат за важни перспективите да се изградят като лидери на работното място, повечето анкетирани отговарят положително. Предоставят ли им се обаче и други опции, измежду които да избират, се оказва, че възможността да влязат в лидерска роля и поемането на отговорности не са най-предпочитаните сред тях. Именно това е и показателят, по който нашите студенти се доближават най-много до връстниците си от ЦИЕ, но пък за първи път сериозно се отдалечават от профила на младежите в Западна Европа и САЩ.

"Българите се интересуват от кариера в големи компании, които обикновено имат по-сложна корпоративна структура и където е доста по-трудно да се издигнеш до мениджърско ниво, затова и лидерството не е сред главните им приоритети", коментира Естер Сенеки. Според Ив Шнойли причината може да се крие и в това, че България е сред страните с най-висок процент на застаряващо население в Европа, което пък означава, че лидерските позиции все още са запълнени от по-възрастните поколения. При всички положения обаче тази липса на управленски интерес може да се окаже и ахилесовата пета на бъдещите служители и едно от най-големите предизвикателства пред компаниите у нас, които няма как да се развиват в условията на динамичния глобален пазар без силни лидери начело, предупреждава Шнойли.

Друг обезпокоителен факт е и ниското ниво на самочувствие, което показват респондентите в България. Така например показателно е, че докато румънците и руснаците оценяват високо академичното си представяне по десетобалната система (съответно 7.5 и 7.9), нашите студенти си поставят доста по-ниската оценка от 6.9. А това може да им изиграе не само лоша шега при кандидатстване, но и да бъде сериозна пречка за кариерното им развитие в бъдеще, коментира Шнойли. Според негови наблюдения у нас все още е доста слабо застъпена и темата за изграждането на силна работодателска марка сред компаниите на пазара. "Трябва да започнете да мислите стратегически как ви възприемат потенциалните ви служители, ако искате да се диференцирате успешно в шума от конкурентни послания и да привлечете правилните хора на правилните позиции", съветва той. В противен случай може да се окаже, че сте попаднали не само в категорията на нежеланите работодатели, но дори по-лошо - изобщо не фигурирате върху картата на бъдещите служители.
Кариерни профили

Изследването категоризира респондентите в 7 кариерни профила, всеки от които има различни характеристики и нагласи, както и присъствие в различните региони:

#1 Кариеристи
Индивиди, ориентирани към бъдещето, които се стремят да бъдат мениджъри и лидери в работата. Обикновено започват кариерата си от най-ниското стъпало и постепенно се изкачват нагоре в йерархията. Те са амбициозни и индивидуалисти, но могат да бъдат и екипни играчи, поради което имат способността да дърпат нагоре и хората около себе си.

#2 Предприемачи
Те са любопитни и креативни индивиди с фокус върху предизвикателствата и иновациите. Когато търсят възможности за работа, се ориентират към бързо растящи компании, които споделят предприемаческия им дух. Най-ефективни са, когато трябва да намерят решение на някакъв проблем. Клонят към мениджърски роли и могат бързо да се отегчат, ако чувстват, че не напредват в кариерата си.

#3 Хармонизатори
Отговорни и лоялни индивиди, които са готови да поемат отговорности за благото на целия екип. Приятелското им отношение и комуникативността им ги превръщат в естествени лидери, а желанието им за хармония ги прави подходящи за екипно ориентирана работна среда. Основният им мотиватор е щастието и нямат против стабилната работа, стига да са заобиколени от приятни колеги.

#4 Ловци
Търсят непрекъснато нови бизнес възможности и очакват конкурентно заплащане и бързо кариерно развитие. Фокусирани са върху решаването на проблеми, което ги прави особено подходящи за търговски позиции и работа с клиенти. Високо адаптивната им природа се цени особено в динамични организации.

#5 Идеалисти
Искат да работят в организации, които ценят и уважават служителите си. Обикновено заемат етични позиции по въпросите, свързани с корпоративната социална отговорност. Целят да допринасят не само за своето, но и за благото на цялото общество. Въпреки това не са просто мечтатели, а могат да бъдат и прагматични и да дават реалистични решения на текущи проблеми, които често включват творчески експерименти.

#6 Интернационалисти
Обръщат внимание на "голямата картина" и са предимно фокусирани върху бъдещето, а не толкова върху ежедневните злободневни проблеми. Гонят международна кариера и целят да изграждат международни контакти. Привлечени са от глобални компании, които имат офиси в различни точки по света. Като цяло са любопитни, широко скроени и високо ценят общуването.

#7 Лидери
В състояние са да виждат "голямата картина" във всяка ситуация, което е източник за вдъхновение за самите тях и подчинените им. Предпочитат работата в екип и не обичат да са в ролята на вълк единак. Не се страхуват да поемат отговорности, даже ги търсят активно в работата си. Наясно са, че успехът и провалът зависят изцяло от собствените им усилия. Могат да бъдат и интроспективни, т.е. вглеждат се често в себе си и си дават честна оценка за постигнатото.
Повече за изследването

Глобалното изследване на Universum се провежда ежегодно от 1988 г. насам, а от 2016 г. за пръв път включва и България. Анкетата е съставена от затворени въпроси, които организаторите преразглеждат и актуализират всяка година. Тя достига до студентите чрез партньорски организации, кариерни центрове в университетите, както и чрез таргетирано разпространение в социалните мрежи. Нужното време за попълване на анкетата е между 20 и 25 минути. Във всички изследвани страни се използва един и същ въпросник с малки адаптации, отразяващи различията между националните пазари. Към момента проучването се провежда в около 60 държави по света сред близо 1.5 милиона студенти, изучаващи бизнес, IT и инженерни науки. В първото му издание за България са се включили около 5500 студенти от 44 университета в цялата страна.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly