С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Има бум на хората в България, които искат да се занимават със социално предприемачество, но им липсват знания и умения

Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация "Reach for Change България", пред "Кариери"
Share Tweet Share
Снимка

Ако тръгнем да разделяме каузата от бизнеса, неуспехът е гарантиран, казва Юрий Вълковски.

[Красена Ангелова] 

Юрий Вълковски е изпълнителен директор на фондация "Reach for Change България", която от 2014 г. съвместно с "Нова Броудкастинг Груп" организира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА. Той има 20-годишен опит в неправителствения сектор в България и Европа - работи за изграждането на капацитета на независими социални и културни организации и се бори за прозрачност и ефективност на правителствените политики и дейности. През 2014 г. е обявен за един от 40-те млади европейски лидери под 40 години. Вълковски ще бъде главен фасилитатор в третото издание на Академия за социални предприемачи, организирана от Reach for Change България.

Срещнахме се с него, за да поговорим за перспективите за личностно и професионално развитие, които социалното предприемачество предоставя в България, какъв е смисълът и ползата от подобен тип обществени и бизнес инициативи и какви стъпки е необходимо да извърви всеки, който има социална кауза, но все още не знае как да я облече в устойчив бизнес модел.

Г-н Вълковски, разкажете ни за вашия кариерен път и как стигнахте до Reach for Change България?

- През 1994 г. бях част от изследователски проект, които анализираше как темите "култура", "наука" и "образование" са разработени в политическите програми на над 40 партии, участващи в тогавашните парламентарни избори. Това беше първият ми професионален сблъсък с темата за социалната промяна и доколко тя може да се случи отгоре-надолу или обратното – отдолу-нагоре.

През годините се занимавах със социологически и културологични изследвания, за кратко работих в отдел "Продажби" на телекомуникационна компания, бях продуцент на кратки анимационни филми и организатор на изложби, но усещах, че се лутам и че основната тема, която ме вълнува е как можем да променяме света и обществото около себе си. Затова от 2001 г. се ангажирах основно в неправителствения сектор, работейки по десетки проекти както с малки общностни организации в цялата страна, така и с големи международни мрежи и институции.

От 2003 г. До 2007 г. бях мениджър "Финансирания" във фондация "Работилница за граждански инициативи" – една от най-смислените и иновативни организации в сектора, където научих много за гражданските инициативи и какво им пречи да станат устойчиви. Впоследствие близо 7 години развивах собствени проекти на свободна практика като експерт и консултант. Струва ми се, че едва през 2014 г. – когато започнах работа за Reach for Change – намерих точното си място. Защото за пръв път видях сглобени на едно място подкрепата за устойчиви социални инициативи и иновативното използване на бизнес инструменти и методологии за социална промяна.

Какво точно разбирате под понятието социално предприемачество?

- Съществуват различни дефиниции за социално предприемачество. И това е добре. Самата екосистема, не само в България, тепърва се развива и няма смисъл да се опитваме да затворим цялото многообразие в една универсална дефиниция. В Reach for Change се фокусираме върху три ключови елемента на социалното предприемачество – социална иновация, устойчивост, системна промяна. Всяка инициатива, която предлага иновативно решение на важен социален проблем, която може да бъде финансово устойчива, без да е изцяло зависима от нестабилното финансиране на дарения и грантове, която има амбицията и потенциала да постигне промяна на системата – такъв тип инициативи за нас влизат в дефиницията за социално предприемачество.

Какви качества трябва да има човек, за да бъде успешен социален предприемач?

- Необходима е на първо място социална чувствителност, но и много прагматизъм. Социалните предприемачи винаги имат ясна и силна кауза, но понякога им трябва време и усилия, за да предложат решение, което може да бъде устойчиво и което може да се разраства. И както на всеки предприемач, им трябва способност да устояват на трудните моменти и да ги преодоляват. Защото да си социален предприемач е двойно по-трудно. От една страна, трябва да имаш бизнес модел и ясни финансови източници, а, от друга страна, трябва да постигаш значима и измерима социална промяна.

В социалното предприемачество е заложена идеята за кауза, посвещаването на някаква обществено значима дейност. И все пак може ли един човек да се издържа със социално предприемачество днес в България?

- Да, може. Но въпросът е по-широк. Не става дума един или друг социален предприемач да може да плаща заплата на себе си и на екипа си. Въпросът е може ли твоят социален бизнес да осигури устойчиви приходи, така че организацията да се разраства, дейността ѝ да достига до все повече и повече хора и така да се разраства и социалният ѝ ефект. Можем ли да направим глобална социална промяна например в сферата на образованието, стартирайки от България? А иначе в България вече има примери за успешни малки социални предприятия, които се самоиздържат. Има примери, и те все още са повече, на такива, които фалират. Както при всеки малък бизнес. Нашата цел, включително с Академията за социални предприемачи, както и с другите ни програми, е да дадем възможност на повече инициативи да укрепнат и да се развият. Защото вярваме, че един ден една от тях ще доведе до глобална социална промяна.

Каква част от социалното предприемачество е кауза и каква част е бизнес? Не са ли това често пъти взаимоизключващи се понятия? И как е възможно да се съчетаят?

- Най-интересното е, че, ако тръгнем да разделяме каузата от бизнеса, неуспехът ни е гарантиран. Успешните социално-предприемачески инициативи съчетават двата елемента не механично, а по естествен начин. Какъв е позитивният социален ефект, които този бизнес постига отвъд простото задоволяване на нуждите на своите клиенти, които осигуряват приходите му? Как тази социална инициатива развива бизнес модел, който едновременно ѝ гарантира финансова независимост и изпълнява социални функции? Много е трудно да се съчетаят, да. Нека да дам един пример. "Оле Мале" е онлайн платформа, която помага на майки на деца с увреждания да продават ръчно изработени играчки, украшения, сувенири и т.н. Целта е тези майки да имат добър доход, да бъдат независими, да могат да се грижат за децата си по най-добрия начин. Бизнесът и социалното тук са интегрално свързани. Ако бизнесът не върви, няма да има и социален ефект. Но и обратното, бизнесът е просто инструмент, а не цел сам по себе си.

Какви са необходимите стъпки, за да може един социален бизнес да стане устойчив с времето?

- За съжаление, не мога да дам универсална рецепта. Но има правила, чието следване помага. На първо място, трябва да имате ясно разбиране за социалния проблем, защото най-погрешно би било да разработите бизнес модел около решение, което адресира последствията, а не корените на проблема.

На второ място, трябва да имате ясно разбиране кои са вашите потребители и кои са вашите клиенти. В социалното предприемачество тези две групи много често се различават. Казано иначе, много често едни хора плащат за даден продукт, но най-важната полза от него е за други хора.

На трето място, трябва да имате много качествен продукт или услуга. Това, че сте социални, не задължава никого да купува от вас или да ви подкрепя само заради каузата.

На четвърто място, трябва да имате дългосрочни финансови разчети. Това е едно от най-големите предизвикателства пред социалните предприемачи, защото много често те създават иновативни продукти или навлизат на изцяло нови пазари. И е много трудно да се направи реалистичен финансов разчет.

Не на последно място, успешните социални предприемачи винаги имат широка мрежа от партньори и поддръжници – доброволци, донори, ментори, партньорски организации и институции. Изграждането и поддържането на тази мрежа е важен елемент от постигането на устойчивост.

Какво му липсва на социалното предприемачество у нас все още?

- Социалното предприемачество все още е нова територия, липсва разбиране и опит, съществуващите инструменти и методологии се представят повърхностно, има много ентусиазъм, но е доста хаотично. Затова ние се опитваме да подреждаме и анализираме опита на Reach for Change както от България, така и от още 16 държави, и споделяме нашите вече доказали се инструменти и методологии, както и уроците, които научихме заедно със социалните предприемачи, с които работим вече 4 години.

Истината е, че съществуват десетки инициативи, които са в тази сфера, но не се самоназовават така или пък не стават видими за обществото. Липсват ни силните успешни примери, които могат да покажат, че това е успешен подход за решаване на социалните проблеми и че не е нужно да чакаме и да се оплакваме, а има смисъл да се опитаме да действаме със собствени сили. Социалните проблеми винаги са комплексни и понякога ни изглеждат твърде сложни, за да могат да се променят от един човек или от група хора. Но иновациите обикновено започват от малки организации, нали така? Facebook не е създаден от голяма корпорация като IBM. Създаден е от няколко човека с иновативна идея, която понастоящем влияе на милиарди хора по света. Това липсва – социалните предприемачи в България да си повярват и да си поставят амбициозни цели.

Мислите ли, че привличането на повече млади хора към социалното предприемачество би имало положителен ефект върху обществото ни като цяло? И защо?

- Привличането на повече млади хора към предприемачеството по принцип е необходимо за нашето общество. За съжаление, изследванията показват, че предприемаческият дух в България не е много силен. Но пък младите хора навсякъде имат силно чувство за справедливост и това ги прави склонни да се занимават именно с предприемачество, което има социални цели. В по-широк план, социалните предприемачи не са само млади хора. Много често това са професионалисти, които имат успешна кариера в бизнеса, но в един момент решават, че искат да вложат знанията и уменията си за истинска социална промяна. И започват нещо самостоятелно, понякога в изцяло нова сфера. Вярвам, че като общество имаме нужда от всеки един човек, който взима съзнателно решение да спре да се оплаква и се заеме да решава натрупалите си проблеми.

Коя българска бизнес история от тези, с които сте се сблъскали в работата си, по някакъв начин ви е докоснала най-много или ви е останала в съзнанието най-трайно?

- Всеки от проектите, които ПРОМЯНАТА подкрепи през годините, ми е близък и е пример за успешно социално предприемачество. Но най-добре познавам проектите, с които започнахме през 2014 г., затова ще спомена три от тях. Враца софтуер активно работят за създаването на IT екосистема в един от най-бедните региони на Европа и само за няколко години обучиха стотици младежи, но и осигуриха работа в IT индустрията на немалко от тях. Нещо повече - във Враца започнаха да отварят офиси на IT фирми, защото вече има обучени младши програмисти. Това е огромен шанс за задържането на младите хора в този прекрасен град.

Социалната чайна е не само пространство за събиране на активни хора във Варна и за интересни социални и културни събития, но и видимата част от една цялостна методология за интеграция на младежи, които са израснали в институции и имат огромна нужда от нови ролеви модели и от помощ при свикването с първа работа.

Loveguide.bg e не само онлайн платформа със сексуална информация за тийнейджъри, но и част от цялостна програма за превенция, информиране, консултирана и адресиране на широк кръг от теми от любовта до сексуалното насилие, която програма включва срещи в цялата страна, видео-канал, различни кампании и т.н.

Какви са амбициите ви за кариерно развитие в следващите 5 години?

- Работата в Reach for Change е прекрасна, а и има още много какво да свършим в България. Има бум на хората, които искат да се занимават със социално предприемачество, но им липсват знания и умения, за чието изграждане ние може да помогнем. Така че през следващите години е много вероятно да бъда в същата организация. Но въпросът е как ние ще се развием и как всеки от екипа ни трябва да надгради собствената си експертиза. В момента много мислим за Social Impact Investing и е много вероятно да се насочим и към директно инвестиране в социални предприятия. Това би било изцяло ново развитие за организацията и аз съм много развълнуван какви предизвикателства ще ни донесе. Обичам да уча нови неща и да се развивам в нови сфери.

Какво е посланието ви към всички настоящи и бъдещи социални предприемачи?

- В моментите на най-големи трудности винаги си задавайте въпроса: "Защо по дяволите го правя? Каква беше основната причина да се захвана с това?". В основата на всяко успешно социално предприятие седи човек със силна лична или професионална кауза, която му дава сили да преодолее всяка трудност.
Крайният срок за кандидатстване в третото издание на Академия за социални предприемачи на Фондация Reach for Change е 15 март. Най-добрите 30 кандидати ще получат стипендия от 50% и ще следва да заплатят такса от 240 лв.
Програмата е насочена към хора, които искат да стартират своя социална инициатива и да я направят финансово устойчива, но имат нужда от знания, практически умения и контакти. Тя адаптира в по-интензивен и кратък формат доказаната международна методология за подкрепа на социални предприемачи на Reach for Changе. Обученията ще се проведат в три уикенда между 30 март и 22 април в София.

Академията предлага практическо обучение, включващо:
1. Три практически модула посветени на: Планиране и измерване на социална промяна; Бизнес моделиране; Презентационни умения и привличане на подкрепа. Техни фасилитатори ще бъдат трима от най-опитните обучители и практици у нас: Юрий Вълковски от "Reach for Change България", Цветелина Тенева от The Business Institute и проф. д-р Десислава Бошнакова.
2. Екипна работа по практически учебни казуси в сферата на социалното
предприемачество
3. Споделяне на опит от доказани професионалисти от социалния и бизнес сектор, които се включват като ментори
4. Лекции на успешни практици в сферата на социалното предприемачество: Красимира Величкова от Български дарителски форум, Марко Грегович от хърватската агенция за подкрепа на социални организации Brodoto и Лена Ганстерер от Impact Hub Виена.

Повече информация за програмата можете да намерите на сайта на обучителната програма.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly