С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Бизнес с кауза

Как да измерваме ефективно стратегиите за корпоративна социална отговорност и каква е ролята им за развитието на компаниите и обществото
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Всеки път когато купувате продукт, най-вероятно го правите не само защото харесвате качеството и марката му, но и със съзнанието, че той е произведен с уважение и внимание към човешките права. Бихте искали да вярвате, че в създаването му не фигурират несправедливо заплащане, трафик на хора, принудителен детски труд, дискриминационни практики, злоупотреби, риск за здравето или заплаха за живота на работниците.

Може би също така се надявате, че компанията производител се е опитала да избегне или поне да минимизира екологичния отпечатък и щетите върху околната среда, произтичащи от производствените процеси. В действителност обаче множество продукти излизат от заводи, където условията на труд са далеч от хуманни или етични, а често пъти потребителите знаят твърде малко за начина на изработка на продуктите, които ползват.

Липсата на т.нар. политики за корпоративна социална отговорност (КСО) понякога може да доведе до същински бедствия. Като например катастрофалното срутване на сградата на Рана Плаза в Бангладеш през недалечната 2013 г., когато загинаха над 1100 работници, повечето от които жени, а други 2500 бяха тежко ранени. Жертвите са работили преди изключително нехуманни условия и са получавали ниско заплащане, за да правят дрехи за някои от най-популярните световни брандове като Benetton, Primark, Mango, GAP и др. Всъщност подобни инциденти са тревожен сигнал, че КСО често пъти е въпрос на живот и смърт.

По света и у нас
Идеята, че корпорациите трябва да зачитат човешките права и да се отнасят с грижа към околната среда, циркулира от много десетилетия особено в развитите западни държави. Концепцията и практиката на КСО се заражда през 70-те години на миналия век, но оттогава насам се променя наравно с глобалните предизвикателства, пред които се изправят и самите компании. С разпространението на този вид корпоративни политики и по други географски ширини, те започват да се видоизменят под влияние на местните условия и социално-културен контекст, обяснява световният експерт по КСО д-р Рей Рист в рамките на бизнес събитието "Как да разберете дали дарявате ефективно", организирано от Фондация "Америка за България" с медийното партньорство на "Кариери" и "Капитал" (ексклузивно интервю с д-р Рист четете тук).

Според последния годишен анализ на Българския дарителски форум (БДФ) за дарителските практики и тенденции в страната през 2017 г. българското законодателство, което се отнася до развитието на дарителството, "няма определящо влияние по отношение на решенията дали да бъде направен дарителски акт". От друга страна, политическата обстановка продължава да бъде нестабилна, което създава несигурност в бизнеса и действа донякъде като спирачка върху филантропските усилия на корпорациите.

Данните от доклада разкриват и интересни тенденции, свързани с корпоративното дарителство през последните пет години. През 2017 г. този сегмент бележи ръст от 12% или 4 млн. лв. спрямо 2016 г., но в сравнение с 2013 г. се регистрира спад от близо 12 млн. лв. Това означава, че въпреки икономическото оживление в страната и скокът в печалбите на най-големите фирми се отчита низходящ тренд по отношение на КСО, отбелязва Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум. Възможни причини за този спад биха могли да бъдат пренасочването на корпоративния дарителски фокус от социални услуги и околна среда към образование, както и нарастващото финансиране на дейности с бюджетни средства или чрез еврофондовете, което създава усещане, че обществените каузи и нужди получават достъп до капитал. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че през последните години износът е основен двигател на икономическия ръст у нас, което означава, че компаниите до голяма степен нямат нужда от изграждане на силен положителен имидж пред местните потребители, отчита още докладът.

Снимка

Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум

 Фотограф: Надежда Чипева



Това "да", това "не"
Участниците в бизнес събитието, сред които бяха Милена Драгийска-Денчева, главен изпълнителен директор на "Лидл България", и Даниел Шопов, търговски директор на Avon за България, Македония и Албания, се обединиха около тезата, че КСО политиките работят, тогава когато не са само част от корпоративните PR стратегии, а си поставят за цел да допринесат истинска положителна промяна в местните общности и държави, в която фирмите развиват дейността си. Това може да се постигне с ясна визия каква точно трансформация се цели да се постигне и, на следващия етап, успешната и последователна реализация на тази визия.

Изключително важно е и да се заложи цялостен механизъм за проследяване и измерване на ефекта от КСО усилията. Според д-р Рист това може да се случи по два начина – като се положат конкретни ключови показатели за изпълнение (т.нар. KPIs) и започне със събиране на базови данни за моментното състояние на проблема, който ще бъде адресиран. "Ако разполагате и с двете, сте дори в още по-добра позиция, защото благодарение на тези два инструмента, ще можете да кажете какво конкретно сте постигнали и какво не", коментира той. Така например, ако служителите ви доброволстват в столова за бедни, по-ефективно е да измервате смисъла от инициативата, като се съсредоточите върху количествата сервирани порции храна, отколкото върху общия брой на дарените часове.

Помагало с конкретните стъпки за създаване на система за мониторинг и оценка на проектни резултати, създадено от екип на Фондация "Америка за България" можете да прочетете и свалите тук.


Снимка

Милена Драгийска-Денчева, главен изпълнителен директор на "Лидл България"

 Фотограф: Надежда Чипева



Добър подход е и да се учите от успешните примери, но най-вече да се вслушвате и да се отнасяте с грижа към основните заинтересовани страни – служители, доставчици, потребители, партньори и, не на последно място, членовете на местните общности и жителите на държавите, в които оперирате, смята още д-р Рист. По думите му, макар и да няма единна формула, успешната КСО стратегия почива върху три основни елемента – хората, планетата и печалбите. Фокусът само върху последното от страна на предприятията не само вече не е работещ, но може да донесе сериозни загуби в дългосрочен план. "Компаниите, които нямат установени и работещи КСО политики и не гледат на темата като на критичен компонент от лидерството на XXI в., ще изостанат рязко пред останалите", твърди д-р Рист.

Според Даниел Шопов от Avon ключово при прилагането на глобални КСО стратегии е адаптирането им към нуждите и културно-социалните особености на местните общности. Освен това този вид дейности имат все по-централен ефект и върху процесите на изграждане на работодателската марка, чрез които съвременните компании се опитват да привличат нови кандидати, както и да задържат най-ценните си таланти за по-дълго време. Усещането, че работиш в добра компания, която се отнася с грижа и мисъл към околната среда и допринася за изграждането и облагородяването на местните общности, създава по-щастливи, мотивирани и лоялни служители. Във всички случаи КСО не може да се сравнява с пускането на нов продукт на пазара, а по-скоро трябва да се основава на изграждането на нови фирмени поведения. И ако тези политики са стратегически обосновани, те ще възвърнат стойността си под една или друга форма - по-удовлетворени служители, по-силен бранд и обществена репутация, повече приходи и най-вече по-добри и проспериращи общества.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly