Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Димитър Стоянов: Българските компании не ценят ресурса знание

Новоучредената Българска асоциация за управление на знанията организира лекции в Техническия университет
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Личен архив

Димитър Стоянов е председател на управителния съвет на новоучредената Българска асоциация по управление на знанията. Той има магистърски степени по ядрена енергетика и индустриален мениджмънт от ТУ-София и е работил две години и половина като ядрен инженер и експерт международни проекти в АЕЦ "Козлодуй". Специализирал е управление на знанията в Института по социология и Института по компютърни науки към Виенския Университет, както и във Виенския университет по икономика и бизнес администрация. Участвал е в работни срещи свързани с управление на знанията и публичния сектор на седмия глобален форум на ООН "Managing Knowledge to Build Trust in Government". Член на Plattform Wissensmanagement Austria.

Г-н Стоянов, как започнахте да се занимавате с управление на знанията?

За мен има два варианта нещо ново да привлече вниманието на един човек. Единият е то да е свързано с настоящите ти задължения, а другият  - да попаднеш на човек, който да провокира интереса у теб. При мен нещата се случиха по първия начин. Преди време започнах работа по писане на дипломен проект на тема управление на персонала при затварянето на малките блокове на АЕЦ Козлодуй. Това беше много особена тема, защото в нея трябва да прецениш дали да бъдат уволнявани или пренасочвани хора, които са натрупали множество знания за 30 години експлоатация на тези блокове. Част от източниците на информация, които ползвах тогава, бяха документи на Международната агенция за атомна енергия, в които се "сблъсках" с управлението на знанието.

Каква беше причината да създадете асоциацията?

По време на специализацията ви във Виена имах възможност да науча много за управлението на знанието. За съжаление в много български университети това не е възможно. Основната цел за създаването на асоциацията е свързана с разпространението, внедряването и използването на управлението на знанието като дисциплина, методика или добри практики в обучаващи институции, бизнес организации, публични организации и неправителствения сектор. В момента водим преговори за стратегическо партньорство с австрийската асоциация за управление на знанието Plattform Wissensmanagement. Поставили сме си за цел и да подпомагаме на публичния сектор при разработване на инструменти за управление на знанието. Имаме желание да си сътрудничим с университетите по програми и проекти по темата, както и да водим лекции безплатно.

Доколко бизнесът в България е запознат с управлението на знанието?

За съжаление в много български организации мениджърите не оценяват ресурса знание като важен. Те се фокусират главно върху финансовите и материални ресурси. Една от целите ни е да провокираме желание у частния сектор да използва инструменти за управление на знанието. Организация, в която съм работил достатъчно дълго, за да я познавам е АЕЦ "Козлодуй". Тя е една от първите компании в България, която е въвела систематичен подход за обучение и има стратегия за управление на знанията отпреди 5 години, макар и в малък формат. Факт е, че такива стратегии се разработват все по-често в България, заради откриването на офиси на глобални компании в страната. Всеки специалист по човешки ресурси или мениджър, които иска да научи повече, може да намери достатъчно информация в интернет по темата. Това е най-лесният и същевременно безплатен начин да се запознаят с управлението на знания.

Създавате асоциацията си по време на криза, когато компаниите силно са намалили инвестициите си в сферата на човешките ресурси. Мислите ли, че компаниите биха инвестирали в програми за управление на знанията?

Факт е, че по време на икономическа криза компаниите съкращават всякакви бюджети. Дори се стигна до там, че някои фирми съкратиха изключително квалифициран персонал. В сферата на управлението на знанието има много добри практики, които да помогнат на компаниите да инвестират в служителите си чрез изцяло вътрешни ресурси. Мисля, че една конференция по темата би била много на място и в помощ на компаниите. Засега обаче смятам, че за нас е рано да организираме такова събитие, но имаме подобни планове. За момента сме фокусирали усилията си в няколко други проекта, както и в набиране на експерти и членове и установяване на партньорства.

Какви са вашите планове за популяризирането на управлението на знанията сред младите хора?

Подготвили сме специална лекция на тема управление на знанията и младите експерти. През март и април  т.г. направихме няколко пробни лекции пред студенти от Техническия университет в София. Интересното беше, че никой не знаеше какво е управление на знанието, но смея да твърдя, че лекцията провокира интереса им, защото една от темите в нея беше с какво е важен младият човек за бизнес организацията и защо той може да е носител на промени в културата й. Ние сме отворени към младите хора. Предвидили сме възможност да станат наши асоциирани членове, да ни помагат в различни проекти. Разчитаме на това, че младият човек е креативен и необременен с рутина. Освен това през май подписахме сътрудничество с катедра "Топло и ядрена енергетика" на "Енергомашиностроиелния факултет" на Техническия университет в София. Идеята ни е да представим управлението на знанието и да водим лекции по темата. В момента водим преговори с представители на Софийския университет. Отворени сме към партньорства и с други висши училища.

Вие и г-жа Емилия Василева, с която заедно сте учредили асоциацията, сте работили в сферата на ядрената енергетика. Доколко дейностите на БАУЗ ще бъдат насочени към управление на знанията в този сектор?

Планираме да направим кръгла маса на тема "Образование в ядрената енергетика" поради ред причини. От една страна затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" остави много висококвалифицирани експерти без работа. От друга страна у младите хора липсва желание да учат такива специалности, защото са много трудни и заплащането не е адекватно. Проблемът е много сериозен. Ние предлагаме идейна концепция по темата, а именно мрежа за управление на ядрените знания. Главната идея на тази мрежа е да свърже всички заинтересовани страни - бизнесът в лицето на държавата и частния сектор, обучаващите институции в лицето на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, Софийския университет, Техническия университет и две професионални гимназии, които обучават млади специалисти. Разчитаме и на сътрудничеството на Международната агенция за атомна енергия.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly