С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Управление с отворен код

Виктор Павлов от "Микроинвест" балансира между платените и безплатни софтуерни програми
Share Tweet Share
Снимка

За Виктор Павлов няма голямо значение дали кандидатът вече е обучен или тепърва ще се учи. Най-важното е да е амбициозен.

 Фотограф: Цветелина Белутова

Виктор Павлов никога не е бил в ресторантьорския бизнес. Въпреки това мажоритарният собственик и управител на софтуерната компания "Микроинвест" знае поне 10 начина, чрез които сервитьор може да открадне от клиента или от работодателя си. Той и колегите му са ги описали в нещо като наръчник. Към всеки от тях са препоръчали метод за предотвратяването му чрез програмата на касовия апарат. Тъкмо той е един от основните продукти, които произвежда "Микроинвест".

Освен в софтуер за ресторанти компанията е специализирана и разработването на програми за управление на складови наличности, магазини и счетоводно отчитане. Някои от тях, работещи под Linux, са безплатни и с отворен код. Един от най-популярните продукти на компанията - софтуер за кирилизация на телефони и мобилни устройства, също е безплатен. Той е особено разпространен в Русия, която заедно с Беларус, Украйна, Казахстан и Молдова е един от основните пазари на "Микроинвест".  

За да улесни комуникацията с партньорите си в тези държави, Виктор Павлов е привлякъл в компанията няколко програмисти от Украйна и Молдова. В Молдова той смята да отвори първия чуждестранен офис на "Микроинвест". Причините са близостта до Русия и популярността на руския и румънския език там. А това е важно, защото северната ни съседка е другият силен пазар на компанията. С продукти на българската фирма работят също клиенти от Малта, Кипър, Гърция и Австрия. Макар и по-слабо, те са популярни и в страни като Кения, Танзания, САЩ и Мексико.

"Микроинвест" прави софтуер, който работи и с Linux, и с Windows, а някои версии - дори с Mac OS. Още през първата половина на 90-те години Виктор Павлов осъзнава, че трябва да се разработват програми за по-модерните операционни системи. Тогава той работи за компания, която произвежда "много иновативни за времето си продукти, но базирани на стара технология" - DOS. Неуспешният му опит да убеди собственика, че е по-добре да преминат на Windows, слага началото на "Микроинвест". Павлов и негов колега от университета регистрират компанията си с името на бивша държавна фирма, закрита през 1992 г. Започват само двамата, а впоследствие привличат и някои от съкратените от държавната компания. Днес "Микроинвест" осигурява работа на 85 служители от минимум три държави. 


Някои от продуктите ви са безплатни. Каква е бизнес логиката?


Ако си свалите пиратска версия на продукт от торент сайт, почти винаги изниква някакъв проблем - не е гарантирано, че целостта й е съхранена и ще работи нормално. Много по-добър вариант е да се създаде безплатна версия на комерсиален продукт. Тогава компанията стои зад него и го поддържа. И това е логиката - продуктът е безплатен, но поддръжката се заплаща.

Този модел не е ли твърде рисков? Едва ли на всички се налага да използват допълнителните услуги, което да ви създаде приход.

Да, невинаги се налага поддръжка и това прави този бизнес модел не толкова сигурен. Но пък който иска да работи сериозно, винаги има нужда от допълнителни услуги. Представете си един супермаркет, където след токов удар спират всички компютри и касови апарати. Ако дейността е блокирана за 10 часа примерно, собственикът ще загуби много повече, отколкото ако просто плати на един сервизен инженер от компанията - производител на софтуера, да възстанови бързо цялата система. Такива неща се случват постоянно и всички те са свързани с поддръжка.

В общи линии поддръжката не е задължителна, може и да не се стигне до нея. Но ако някой иска нещо допълнително - например да направи връзка между офиси, да сложи централен сървър или пък да смени вида на документите с фирмена бланка, се обръща към нас и си плаща.

Безплатните продукти имат и имиджов ефект. Заради безплатния софтуер много руски технологични компании разбраха за съществуването на "Микроинвест" и хората там все повече ни разпознават. И заради това успяваме лесно да привлечем нови клиенти, включително за платените ни продукти.

Създадохте алтернатива на Търговския регистър във възможно най-подходящия момент. Това съвпадение ли беше или умишлено избрахте времето?

Напълно умишлено го пуснахме тогава. Просто разполагахме с технологията и успяхме да реагираме бързо. Имахме достъп до европейски сървъри, които съдържат копие на голяма част от данните на фирмите, регистрирани по ДДС. Използвахме тази база данни и създадохме приложение, чрез което достъпът до тях да се улесни.

Как смятате да печелите от него?

Целта на това приложение е основно да популяризира другите ни продукти, които са платени. Приложението доби популярност и започна да се разпространява, въпреки че няма пълните функции на Търговския регистър. Може да се използва само за проверка валидността на информацията - чрез въвеждане на ЕГН или Булстат да се разбере дали има наистина такова лице или компания. Тоест, ако някой дойде и ми даде една фактура, аз веднага мога да проверя дали тя е истинска и дали компанията, с която контактувам, е тази, за която се представя. А счетоводителите се нуждаят най-много от такава услуга, за да направят проверка дали дадена фирма е реална, или е фантом.

С приложението за Търговския регистър реагирахте бързо, но твърдите, че нормалният срок за разработка на един софтуерен продукт е около две години. Как знаете какви ще са технологичните изисквания на компаниите след толкова време?

Имаме само два печеливши варианта - или да познаем, или да сме продали продукта още преди разработката. Това са двата шанса на такъв продукт да оживее, всичко друго води до срив. Нещо подобно се е случило в началото на века, когато автомобилите са започнали да стават масови. В този момент дори най-добрите фабрики за камшици са започнали да губят актуалност, а оттам и бизнеса си. Просто защото предпочитанията на хората са се сменили. В същото време тенденцията е дърпала напред компаниите, които са предлагали авточасти и аксесоари.

Имали сме подобен случай и с наш продукт. Бяхме направили система за управление на видеотеки. Беше добро решение с много плюсове - поръчка през интернет, онлайн каталог и т.н. Обаче  с времето таргет групата му изчезна.

Така че за успеха на бизнеса до голяма степен е важно да знаеш какво ще се случи утре. Ние например смятаме, че продукти като нашите много силно ще се интернационализират и в бъдеще програмите за автоматизация на управлението ще бъдат световни, а не локални. Затова се опитваме да излезем на чужди пазари.

Произвеждате предимно универсални продукти. Няма ли да е по-доходоносно, ако работите индивидуално, според нуждите на всеки клиент?


Бизнес логиката казва, че няма да е. Ако продуктът струва 99 евро и имаме 10 хил. клиента, би било същото като да имаме продукт за 10 хил. евро, който продаваме на 99 клиента. Приходите са едни и същи. Само че в единия случай, ако един клиент се откаже, ще загубим един процент от всички клиенти. А в другия случай ще загубим само една стотна от процента. Когато работим на масов пазар, е много по-ефективно да поддържаме продукти с ниски цени и с голяма функционалност, защото печелим от клиентската база. Такава е фирмената ни политика.

Преди време казвахте, че трудно намирате подходящите служители. Това още ли е така и какъв точно е проблемът?

Все още е така. Много липсват програмисти, дизайнери, системни администратори, специалисти по бази данни и по хардуер. Засега успяваме да се справяме чрез обучения и различни други подходи. Неотдавна привлякохме при нас например цял екип от компания, която е пред колапс и по този начин ще можем да продължим нейната дейност. Това ще е стъпка напред за нас, защото хората дойдоха направо с продукта си. Постепенно ще можем да привлечем и нови клиенти, защото много от тях вече имат тази програма, а екипът, който я поддържа, вече е при нас.

Иначе проблемът с кадрите започва още от средното образование. То изпуска голяма част от необходимата подготовка на един бъдещ специалист в IT бранша. Разчита се на университета като последна стъпка. Обаче абсолвентите на висшите училища в по-голямата си част са неподготвени и немотивирани да учат. Учат само ако компаниите ги натискат и те виждат там възможности за развитие. До голяма степен работата, която университетите трябва да свършат, се изземва от самите фирми. Когато при нас дойде някой и не може да свърши определена работа, ние го записваме на курсове за доусъвършенстване, после други колеги му помагат и така той започва да става специалист.

Тези обстоятелства не са ли предпоставка за нелоялна конкуренция по отношение на служителите?

Винаги има такава. Доста е трудно човек да се бори с нея, защото в общия случай мениджърът разбира последен, че негов служител е получил оферта от конкурент. Понякога предложенията отвън наистина са примамливи. Но често се обещават неща, които впоследствие се оказват нереални. Примерно новата фирма предлага на служител да отиде на обучение в нейния офис в САЩ. Тъй като ние сме изцяло българска компания, нямаме офис там. Когато човекът избере другата компания, се оказва, че може да иде на обучение, но след две години. Решението обаче е взето и връщането назад става сравнително трудно. Не казвам, че това се прави от всички, но има компании, които действат така. Ние също можем да използваме такъв тип предимства, но не съм си го позволявал досега, тъй като ми се иска да съм лоялен към хората и към всички колеги в бранша.
Ето защо се опитваме да противодействаме на такива опити на друго ниво, за да ги прекратим още в зародиш. Опитваме се освен колеги да бъдем и приятели - играем често футбол, имаме много тимбилдинги и събития, на които сме заедно. Това до голяма степен ни помага. И когато някой хедхънтър се свърже с наш служител, той отговаря, че се чувства добре на настоящата си работа. Разбира се, невинаги успяваме.

Всъщност, когато се говори за т.нар. кражба на служители, това нелоялна конкуренция ли е или просто пазар - отиваш там, където ти предложат по-добри условия?

Зависи по какъв начин се предлага. Ако се предлага по официалния начин, е пазарна конкуренция. Но ако се използват определени слабости някъде и се прави зад гърба на мениджъра, това вече е нелоялна конкуренция. Неотдавна една западна компания привлече по нелоялен начин голям екип в България. Той поработи известно време, след което компанията преустанови дейност и хората останаха без работа. Някои от тях се реализираха добре, но други изпаднаха в още по-лоша ситуация.

Склонен ли сте да върнете човек, който се е изкушил и е приел предложение от друга компания?

Да, в нашата компания имаме петима, които са напускали фирмата и след определено време са се връщали. Така че съм склонен на подобно нещо, стига човекът да е излязъл заради фактори, които не е оценил правилно, а не защото подобно нещо е в природата му. В момента тези хора дори са много мотивирани, защото са поработили известно време на друго място и са оценили нашите предимства. Човек не може да оцени нещо, докато не го загуби.

Имате ли любим способ, чрез който да наемате?

Да. "Кажи на приятел". Въпреки че използваме също университетските центрове и компании за подбор. Но най-добре работи методът с препоръките - хора, които вече работят при нас и са все още студенти, привличат свои приятели и колеги от университета.

Това не е ли твърде рисковано? Нечий приятел невинаги е най-добрият служител?

Така е, но ако препоръчате неподходящ човек, после вие ще работите с него и ще трябва да вършите неговата работа. Всъщност за мен няма голямо значение дали някой вече е обучен и е завършен специалист, или тепърва ще се учи. Най-важното е да е амбициозен. Това личи от начина, по който отговаря на въпросите на интервюто. Ако покаже, че мисли, е добре дошъл.

Компанията

-    Брой служители - 85
-    Оборот за 2010 г. - 2.431 млн. лв.
-    Ръст спрямо 2009 г. - 15%
 
Визитка

Житейски факти

-    Роден на 3 декември 1972 г.

Образование

-    Технически университет - София, "Изчислителна техника", магистър (1992 - 1997)

Професионален опит

-    "Софт 2009" - програмист (1993-1994)
-    "Микроинвест" - съосновател, мажоритарен собственик и управител (1995 - )
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly