С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

От пионер до монополист

Митко Димитров превърна "Пайнер" в най-голямата българска фабрика за музика. Това има своите добри и разбира се, лоши страни.
Share Tweet Share
Снимка

Митко Димитров: Не съм избрал чалгата, избрах музиката, която се слуша в България.

 Фотограф: Георги Кожухаров

На бюрото има два касетъчни дека и малък мишпулт. Те не са там с изложбена цел: на стената срещу тях стоят три колони, които вадят кристален звук. Това наистина прилича на работното място на човек, който се занимава с музика по цял ден. "Обичам да слушам музика и в колата, и тук", казва Митко Димитров. "Слушам моята музика, но се чувствам като на работа. Слушам и старите хитове - Deep Purple, Uriah Heep, Creedence Clearwater Revival, Pink Floyd..."

Димитров, който е известен в България с прякора си Пайнера, знае, че на този фон, мнозина биха възроптали това, което той прави, да се нарича също музика. Шефът на "Пайнер" изпита преди месец и нещо праведния гняв на театрали, изкуствоведи, фейсбук групи и дори на майки, които въстанаха срещу европроект, с който неговата фирма искаше да обнови техниката си за излъчване. Половината първа страница на доста подробния сайт на "Пайнер" е заета от секция, в която има "Отворено писмо до медиите" и "Дискусия без отговори" - опитът на фирмата да се защити.

Но със или без европейски пари, със или без признанието на роптаещите, Димитров заслужава внимание: той е де факто най-големият и успешен музикален продуцент в България. Нещо повече -  чалгизацията, срещу която протестират недоволните, е резултат от свръхуспешния музикален модел, който "Пайнер" успя да наложи в последните години навсякъде. Музикалният бизнес е капризен и непостоянен. За да го владееш в продължение на толкова години, колкото Митко Димитров и "Пайнер", явно става дума за нещо повече от просто късмет или добри връзки. За да разберем какво, отидохме до Димитровград.

Семейна компания. Или не съвсем

Отдалеч сградата на "Пайнер", в която се помещава централата и на продуцентската компания и на телевизионната "Пайнер медиа", не е особено впечатляваща - триетажна къща в типичен квартал на Димитровград, близо до центъра. Единствените отличителни знаци са логото на компанията и охраната отпред. На втория етаж са офисите на Димитров, съпругата му и най-близките помощници, на третия - две студиа. "Пайнер" изглежда и се усеща като малка фамилна компания, а не като музикален гигант (поне в български мащаб).

В продуцентската компания обаче работят около 200 души на трудов договор (гражданските варират), а в телевизионната - около 50. И двете са повече от стабилни финансово - според отчетите на "Пайнер медиа", през 2011 г. тя има 1,09 млн. печалба, а през 2012 - 650 хил. "Пайнер" пък има 728 хил. през 2010 г. и 453 хил. през 2011 г. И двете имат в банкови сметки между 5 и 6 млн. лв. и съвсем ниски задължения. След като се отказа от европейския проект, "Пайнер медиа" мисли да го финансира сама. "Не мога да си върша работата от това нещо в последния месец", вдига ръце Митко Димитров. Казва, че и без това проектът е щял да се точи във времето доста по-дълго, отколкото трябва, и е по-добре да си вземе техниката, която му трябва сега. След като се отказаха от проекта, "Пайнер" отказаха да го предоставят за обществено разглеждане. Димитров обяснява, че в него има много техническа информация, която не вижда защо да споделя.

Това е само един от многото признаци, че е изпаднал в защитна позиция. За човек, който не харесва да се снима, не се счита за публична фигура и предпочита да управлява бизнеса от кабинет в малката сграда от Димитровград, последните няколко месеца явно са били ад. След атаките срещу него и компанията му той третира всеки въпрос с подозрение и на всяко изречение защитава бизнеса си. "Три месеца загубихме в спорове, пълна неделовитост", възмущава се той. Когато става дума за данъци (преди време НАП провери негови изпълнители за невнесени налози), той посочва няколкото грамоти в кабинета си, за данъкоплатец на годината.

Разбира защо хората го свързват с ГЕРБ - той е един от основателите на партията в Димитровград, но се обижда на идеята, че е извлякъл ползи от това. "Никога не съм подчинявал бизнеса си на партията. Става и без политическа протекция, досега не съм бил член на нито една партия. Дори в момента членството ми пречи на бизнеса." Абсолютно отхвърля идеята, че се е отказал от парите под натиск, но признава че министърът по еврофондовете Томислав Дончев му се е обадил да декларира, че парите ще бъдат само за фолклор и исторически предавания, а не за попфолк.  

Това е думата, която синтезира успехите и проблемите му. Попфолк или чалга, наречете го, както искате. Това е областта, от която Митко Димитров разбира много, която е основата на дългогодишния му бизнес модел и която му носи пари, възхищение и омраза. Защо е избрал да продуцира чалга?

"Въпросът е неподходящ", поклаща глава той. "Истинският въпрос е, защо избрахте музиката, за която има пазар в България. Усетихме нишата."

Снимка

Инж. Митко Димитров иска повече от непреходна слава в Харманли или "Найт Фалйт".

 Фотограф: Георги Кожухаров



От цех за касетки до цех за хитове

"Пайнер" започва като начинание още в края на комунизма, по постановление 56. Митко Димитров казва, че е започнал, след като е открил пазар, на който да се развива - производството на касетки. "Основахме компанията през 1990 г. Взехме кредит от "Хебросбанк" за цех за празни аудио- и видеокасетки, които тогава бяха дефицит." Кредитът е солиден - 1 млн. лв., които тогава се равняват на близо 1 млн. марки, при това на абсурдната лихва от 53% годишно. Според инж. Димитров кредитът му е бил отпуснат, защото е бил главен механик на Полиестерния комбинат в Димитровград, с който банката е работела.

Върнат е за една година. "Какво му е да продаваш нещо, за което пазарът е гладен. Тогава водещи бяха вносните RAKS и българските Dragor. Но те не бяха качествени. Направихме конфигурация, която записва добре, не създава проблеми, има добро водене на лентата, не затяга в касетофоните и в колите." Производството на празни касетки е било за компании, които имали нужда да записват албуми - правело се с дължина на лентата по поръчка на компаниите. "Пайнер" изнася - за Молдова, Румъния и Македония.

През 1993 г. се приема Законът за авторското право и Митко Димитров вижда възможност да прави онова, в което ще се окаже най-добър: да продуцира изпълнители. "Инвестирахме в студио. Тогава фолклорът вървеше много. На тях казваха чалгаджии, защото те свиреха сватбарски, с емоция, а не както в Балкантон записваха фолклор. След това наложихме нашите изпълнители. Много от песните са сръбски и ние уредихме правата и ги направихме на български. Това беше първият ни успех. Преди това също сме правили записи - оркестри фолклорни, но бяха без уредени права", разказва Димитров. Първата му голяма звезда е Глория.

Във време, в което България беше раздирана от гангстерски войни, банкови кризи, провалени правителства и хиперинфлация, да оцелееш и дори да развиеш бизнеса си, е постижение. Образът на попфолка обаче винаги е бил свързан с мутрите в България - и като таргет група в началото, и като спонсори на певици. Как е успял да запази бизнеса си? Митко Димитров предпочита да не влиза в подробности по този въпрос. "Имали сме проблеми от самото създаване. Но те са били разрешими. И ние сме ги разрешавали", е всичко, което казва.

През 2001 г., решава че е време за нов ход. "Вече имахме натрупвания с качество. Правихме клипове и предавания на изпълнителите и давахме всичко на кабелните оператори, които бяха над 120. Беше бартер - срещу реклама. Виждахме много лоши резултати". Решението? "Планета Пайнер". Димитров предприема доста рисков ход, като решава да спре всички излъчвания на изпълнителите си в други телевизии. Всички те се излъчват само в неговата, като така гарантира качеството на клиповете и на излъчването, а и приход от реклама. "Това се оказа победоносен ход, дори аз не предполагах колко", казва той.

Понастоящем "Планета" е най-гледаната музикална телевизия в България и Македония, излъчва се в Австралия и Нова Зеландия, в САЩ, в Европа. Преди десетина години в интервю за "24 часа" дори президентът на Афганистан Хамид Карзай каза, че гледа телевизията. Димитров обяснява, че предстои да влезе в кабелните дигитални мрежи. Интерес имало в Австрия, Дания, Русия, Казахстан. "Тя е най-доброто средство за презентация на новите изпълнители и хитовете", казва той. Тя е в основата и на грандиозните турнета, които изпълнителите му правят в страната и чужбина.

Една смазана (и смазваща) машина

Но как работи моделът? Отстрани, той изглежда удивително прост: чалга хит, после клип, няколко участия, малко (или много) силикон и резултатът са хиляди дърпания на песента от интернет, пълни клубове и участия в турнета. Всяко от тези стъпала обаче се качва доста трудно, ако не си в "Пайнер", както личи от пазара. Тези, които са го напуснали и са успели сами, се броят на пръсти. А в Министерство на културата, където водят регистър на правата на новите песни, между 70 и 80% от регистрациите годишно са на този продуцент - това е повече от два пъти над монополния дял. "Пайнер" е най-големият продуцент и на фолклорна музика в България - вероятно не знаете, че "Бяла роза" например също е негова.

Част от успеха се крие в добрата машина, която е построил. За всяка песен се грижат до десет души. Тук влизат текстописци, аранжори, композитори, различни музиканти, тонрежисьори. И самият Димитров. Той е очевиден авторитарен характер: знае и контролира всичко във фирмите си, от рибките в аквариума на първия му ресторант до грима на певиците. Това е важно, защото за всяко по-съществено значение се иска неговото одобрение. Оттам нататък обаче веригата е добре изградена, казват хора, работещи в бизнеса и запознати с "Пайнер" и други компании на пазара. "Първо, е утвърдена като име, в общуването с партньори е много лесно. Имат доверие", казва един от тях. "В самата фирма делегират отговорности - вършиш си работата, не ти се бъркат за оперативни неща. И знаеш за всяко нещо към кого да се обърнеш".

На същия етаж, но под ръководството на съпругата му например, две учтиви дами движат отношенията с над 30 клуба и дискотеки в страната, с които "Пайнер" има годишни договори. С тях е разпределена програмата на изпълнителите за месеци напред и това са само сигурните участия. "Кризата ни удря, констатира Димитров, но заведенията поръчват наши изпълнители, защото това е начинът им да привлекат посетители." Повечето изпълнители отиват на участия, без дори да знаят сумите, за които тези участия са договорени. "После си виждат резултатите и са доволни."

Когато някой прекрати договора си с "Пайнер", казва шефът на фирмата, той остава с впечатление, че се върви срещу него. "Не е така. Просто не го обслужваме вече, а това е катастрофа. Ние го обгрижваме, а извън нас няма кой да го направи за него." Димитров нарича това "показване на харизмата в масиран вид." Певицата Десислава, която напуска компанията преди 9 години, признава, че извън нея е много по-трудно. "Това е градено с години, има инерция, един продукт в техните ръце може да стане известен за много малко време. Само с талант не става."

Както всеки монопол обаче, моделът "Пайнер" има и негативни страни, които идват с течение на времето и успеха. Лесно може да се отгатне, че ако станеш по-известен и искаш повече правомощия над избора на песни, текстове и дори стилове, авторитарният модел на Димитров няма да ти пасне. Десислава например признава, че това е една от причините да се разделят. Смята, че е изпуснала възможности, които би имала в "Пайнер", но твърди че харесва свободата извън компанията. "Като водеща компания те са изключително отговорни за това каква музика се слуша. Трябва да не се допуска музиката да зацикли в един и същ модел", казва тя.

Именно това - че трябва да понесе отговорност за онези млади, които слушат музиката му и за техните вкусове, е и посланието на онези, които не харесват Димитров, фирмата му и това, което тя прави. Като срещу всеки монопол и тук протестите са разрушителни - искат пълното унищожение на "Пайнер" и я виждат като причина, а не следствие на някакви обективни реалности.

Приказки и силикон

На третия етаж на сградата си в старото студио, където са записани огромна част от парчетата на неговите изпълнители (и където заварваме един от четиримата му композитори да свири джаз), Митко Димитров не смята, че това е проблем. "Всичко зависи от пазара, ние се съобразяваме с него. Той иска предимно попфолк. Може да имат успех други изпълнители, но нямаме впечатления делът му да намалява." Съдейки по финансовите резултати на фирмата, които намаляват, това вероятно не е точно така. Дали обаче това се дължи на кризата или на оттеглянето в полза на други жанрове и продуценти, е твърде рано да се каже.

Димитров защитава музиката си, като казва, че тя се развива и отдавна вече не е "Тигре, тигре" и "Радка пиратка". Той не крие, че има последната дума при начинаещите изпълнители във фирмата, въпреки че "имаме хора за всичко". "Емоцията на музиката като че ли най-добре аз си я усещам и това, което се иска от един изпълнител. Отвътре ми идва. Никой не ме е учил. Усещам ситуацията, усещам музиката и правя такава, която ми харесва - на мен и на хората". Усетът му явно му е подсказал, че е моментът да започне да разнообразява портфолиото си. В него вече има поп и рок групи - една от тях той с гордост пуска на колоните в кабинета си.

Поема не повече 4-5 нови кандидат-звезди годишно, защото за повече нямат капацитет. Категорично отказва да каже какви суми влага в развитието на един изпълнител: твърди, че така някой от тях може да се разсърди. В рамките на десетки хиляди са. Приема да каже обаче какъв е процентът на неуспех, който търпи - около 30%.

Повечето нови изпълнители започват в първия ресторант на "Пайнер" - "Приказките" край Харманли, на 30 минути път от Димитровград. Докато шефът показва мястото, се среща с едно от новите си имена - Присила. Истинското й име, с което все още неуверено се представя, е Петя.  Подобно на други неща тук, сценичните имена очевидно са творение на Митко Димитров. Но той е категоричен, че няма пръст в решението за силикон. В договорите му има клауза да поддържат добър външен вид, но казва, че те сами решават и плащат за подобни операции, ако се чувстват неуверени. Самият той е недоволен от някои резултати. "Аз тук бих запитал хирургията: къде са техните естетически критерии? Аз като ида на зъболекар, не обяснявам как искам да ми оправи кариесите, той си знае работата. Защо при пластичните хирурзи не е същото?"

Тукашният гьол тесен е...

Но това не е най-голямото му притеснение. Интернет променя неговата индустрия със скорост, която я прави неузнаваема. "Тиражите вече не са бизнес. Навремето бяха най-големият. Имахме до 100 хил. касетки на албум. Сега не правим повече от 2-3 хил", казва той. "Пайнер" е пуснал целия си каталог в iTunes, но оттам идват не повече от 400 - 500 евро месечно. "Още преди десетина години сме пуснали сайтове за продажба на музика, познайте какви продажби имаше", пита Димитров. Недоволства срещу безплатното сваляне на музиката му, което се случва навсякъде и непрекъснато, но съзнава, че няма какво да направи.

Опитва с дискове в бензиностанциите и веригите, като е намалил цената до 3 лв., но успехът е "относителен". Не е доволен и от ПРОФОН- казва, че за целия си каталог в последните няколко години е получил към 30 хил. лева. С типичния си подход да търси удобни разрешения на проблемите, е предложил на dj-ите, които използват музиката му, да си плащат годишна такса - 300 лв. Въпреки съгласието на мнозина предложението пропаднало, след като не успели да се разберат с новосъздадената Асоциация на dj-ите.  

Основният приход във фирмата сега идва от участия, рекламодатели и спонсори. Както и в други области, "Пайнер" не се колебае, когато иска да се наложи на даден пазар. "Когато видях, че в Пловдив преди години не поръчват мои изпълнители, си направих собствено заведение там. Днес има 9 заведения, които са ми клиенти в града", разказва Димитров. Затворил е тези в София, защото там и без това има достатъчно клиенти. Отваря на места, където няма подобни клубове. И гледа навън. "Много изпълнители започнаха участия в дискотеки в Европа. Това се разраства, има интерес да се направят клубове с марката "Пайнер", казва изненадващо той. Местата, откъдето има запитвания, са Берлин, Белгия и Испания.

Още обмисля дали да даде марката, но определено иска да развива бизнеса извън България - "колкото може повече, толкова по-добре". Това, което "Пайнер", изглежда, иска да прави оттук нататък, са песни за международния пазар. "Искаме име, което да се приеме на европейския пазар, категоричен е Димитров. Имаме предпоставки за това - най-успешните изпълнители тук са наши". Той ще е поредният български продуцент, който ще опита подобна авантюра. Въпреки че е доказал усета си към българския и балканския пазар, не е ясно дали това ще може да се пренесе механично навън, а и условията, играчите и каналите на бизнеса там са доста различни. 

Няма как да не се забележи връзката с европроекта и публичния отглас от него. Има ли такава? Да, казва Димитров с израз на зле прикрито недоволство. "Не може да се работи в блато."

Share Tweet Share

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly