С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Да работиш в интересни времена

Сега е най-доброто време да се започне бизнес, съветва банкерът Петър Андронов.
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Велко Ангелов

Не обичам да говоря за себе си. Нека си поговорим за банковия сектор, за кризата, която вече отминава…
 
Така започва разговорът ни с главния изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов. Той е един от малкото банкери, които са заставали от "двете страни" на банковия сектор – работил е и в надзора на БНБ, и в търговския банков сектор. Казва, че не може да предпочете едното място пред другото, защото са доста различни. Едното осигурява възможност да разпростреш погледа си върху целия финансов сектор, а другото ти дава непосредствения контакт с реалната икономика, с поведението на фирмите и домакинствата, отчита банкерът.

Освен това в централното банкерство се състезаваш най-вече със себе си - да вземеш най-важните решения и да направиш правилните стъпки, а в търговското банкерство състезанието е с останалите и подходът е съвсем друг. Затова гледа на тези свои два периода като на две "школи", които са интересни и предизвикателни по свой собствен начин. Но все пак намира и нещо общо - и на двете места попада в "окото на кризата".

Когато Андронов отива в БНБ в средата на 90-те години, банковата криза в България е в апогея си. Над 17 банки са затворени, други са на ръба и са застрашени да последват тяхната съдба, а останалите "живи" са за оздравяване. Затова и през този период се започва сериозно обновяване на регулаторната база и подсилване на фундаментите на банките, за да достигнат през 1999 г. до съотношение на капиталова адекватност от 41.2% (при регулаторно изискван минимум 12%). "В този смисъл бяха много интересни времена на градеж на разрушеното, на създаване на инфраструктура, на капацитет", спомня си той.
 
Следващото професионално предизвикателство за него са преговорите за членство на страната ни в ЕС. По това време той оглавява преговорите в банковата област и участва в изготвянето на новото тогава надзорно банково законодателство.
 
В същото време кредитният бум у нас е в разгара си, портфейлите растат с дву- и трицифрен темп, а МВФ предупреждава за прегряване на икономиката и настоява за бързи и адекватни мерки. "Охлаждането" от страна на надзора е съпътствано от много битки и предизвикателства. "Не мога да се оплача от липса на разнообразие", казва Андронов.
 
В открито море в разгара на бурята
 
В средата на 2007 г. България вече е част от ЕС, а Андронов решава да премине от "другата страна на бариерата". Казва, че решението му да оглави СИБанк е било най-трудното в кариерата му сега. "В търговския сектор попаднах в най-трудния момент. Преди началото на бурята се озовах в открито море', казва Андронов. Но после добавя, че човек се учи да плува най-бързо в най-дълбокото.
 
В края на 2008 г. финансовата криза връхлита Америка и Европа. Натрупаният опит от краха на българските банки през 1996-1997 г. помага, но все пак ситуацията сега е коренно различна, смята Андронов. Световните финансови пазари замръзват и никой не дава пари назаем на никого. "Нещо като да те ухапе отровна змия - нервната ти система спира да функционира и се парализираш, без да можеш да направиш нещо", връща се назад Андронов и признава, че не би искал да го преживее отново.
 
Изчезването на ликвидността може много бързо да събори банките, а през последното тримесечие на 2008 г. и първите 6 месеца на 2009 г. точно това е най-сериозният риск. Андронов определя ситуацията като "на крачка от банкова криза и паника" и пояснява, че за банковите кризи е характерно, че дори една от банките да не издържи и навлезе в турбуленция, повлича целия сектор.

Казва, че да удържиш положението, когато лошите новини връхлитат ежедневно отвън, е сериозно изпитание. Безпрецедентно високата проводимост на лошите сигнали в днешната комуникационната среда е първият голям проблем, с който се сблъскват банкерите. "Като мениджър в такава среда имаш много малко време за реакция, принуден си да действаш бързо и да се бориш с нещо, върху което на практика нямаш контрол", коментира главният изпълнителен директор на СИБАНК.

Като втори безпрецедентен в историята проблем той определя финансовата обвързаност между пазарните участници. В резултат на глобализацията коридорите между отделните финансови институции до такава степен се разширяват, че през тях протичат значими за здравето на финансовите институции парични потоци, пояснява Андронов. По този начин сътресение при една или няколко големи институции за кратко време може да се предаде глобално върху всички останали, казва той. 
 
Шокът за българската банкова система е, че до есента на 2008 г. тя работи в режим на растеж и съсредоточава усилията в създаване на капацитет за поемане на голям обем бизнес, а буквално за дни трябва да се пренастрои и да решава проблема със свърхкапацитета, който е създала. Банкерите се сблъскват и с липсата на капацитет по събиране на проблемни заеми, отчита Андронов.

Нито една банка не е имала преди това нужда от толкова хора, които да се занимават с това. Условно казано, преди кризата на един кредитен съвет са се разглеждат 10 сделки за нов бизнес, а след това - 10 сделки за предоговаряне и преструктуриране, което те кара да се учиш в движение, коментира банкерът.

Снимка

 Фотограф: Велко Ангелов


За кризата в минало време
 
Към днешна дата Андронов предпочита да говори за кризата в минало време. Казва, че самият той вече усеща съживяването на пазара, и отчита, че в момента се засилва интересът към нови кредити от страна на средно големите предприятия и в момента се договарят голям брой сделки. Но в същото време осъзнава, че може би ще е нужно още време, докато повечето хора придобият усещането, че бурята е отминала и се почувстват по-сигурни
 
Банкерът подчертава обаче, че именно сега е най-доброто време да се започне бизнес. "Когато икономическият цикъл е напреднал във възходящата си фаза, възвращаемостта от каквото и да е начинание е малка. Тогава не е интересно", казва банкерът. Затова съветът му към хората, които са предприемчиви или дълго време са задържали идеите си, е да действат. "Всяко нещо си има време и прекаленото му отлагане може да го обезсмисли", аргументира се той.
 
И за банките в бъдеще време
 
Андронов казва, че банковият сектор вече се е справил с предизвикателствата с ликвидността през 2008-2009 г., а по-късно в голяма степен и с кредитния риск. Но признава, че докато банкерите са се опитвали да се борят с предизвикателствата, да съхранят капитала си и да изцедят ефективността си, вземат непопулярни мерки, които ги изправят пред сегашният им основен проблем, свързан с репутацията. Затова и казва: "Новият курс на банките е насочен към клиента, колкото и на него да не му се вярва, че това е така."
 
Успоредно с кризата в последните години се развива и тенденция на дигитализация на банковото посредничество. Все повече финансови институции в световен мащаб въвеждат интернет, мобилно банкиране и други онлайн дигитални услуги. България обаче все още е на едно от последните места в Европа в това отношение. Българските граждани, които ползват банкови услуги по дигитален път, са между 11 и 15%, докато в скандинавските страни този дял е над 70%, посочва Андронов. Според него обаче страната ни няма как да избяга от тази нова тенденция.
 
Промяната на българския пазар започна през последните няколко години, като обхвана платежните услуги. Постепенно тя премина към дигиталните платформи, а това, което вече се случва, е разпространението й върху депозитните и кредитните услуги, посочва Андронов. От края на миналата година и СИБАНК вече предлага не само интернет, а и мобилно банкиране.
 
Навлизането на технологичните процеси неминуемо оказва влияние и върху нуждата и значението на човешкия фактор. Клоновете на банки в ЕС с развита дигитализация са се свили средно с между 30 и 50% заради новия начин на контакт между банките и техните клиенти, отчита Андронов. При това тенденцията е силно изразена през последните 6-7 години.

"Очакванията са, че в бъдеще банките по-скоро ще се съсредоточат в търсене на оптимално разположение на локации, без да увеличават броя им", казва Андронов. Това ще са и местата, където клиентите ще имат достъп до онези услуги, които не могат да бъдат дигитализирани. Самите клонове ще изпълняват все по-малко транзакционни услуги и ще отделят много повече време за консултации на клиентите по по-сложните финансови продукти, добавя още банкерът.
 
Да намериш мястото си
 
Към днешна дата Андронов е едно от имената в банковия сектор в България. Юношеската му мечта обаче не е била да се занимава с финанси, а с международни отношения. Завършва немска езикова гимназия и е сред петимата приети в една от най-престижните по това време специалности в УНСС –  политикономия. Преди това обаче трябва да изкара казармата, а след нея реалността в България вече е съвсем друга. Политикономията вече е преименувана на макроикономика. А след две години обучение Андронов решава да се прехвърли и завършва финанси с профил банково дело.
 
Днес, години по-късно, не съжалява за избора си. Макар че, ако го помолите за кариерен съвет, ще охлади ентусиазма ви за работа като икономист, защото "търсенето им беше голямо в годините на висок растеж, на големи обороти и обеми, но пазарът вече е пренаситен с такива кадри".
 
За младите и икономическото образование
 
Като преподавател в различни университети Андронов има поглед върху образователната система в България и твърди, че трябва да е голям лицемер, за да посъветва младите да учат икономика. Качествена подготовка за тази професия у нас дават четири-пет университета, останалите просто произвеждат дипломи за икономисти, смята той. Освен това според него има дисбаланс между търсенето и предлагането на кадри и вече е очевидно, че при икономистите има свръхпредлагане. Страната има нужда от лекари, инженери, информатици и математици, за да върви напред, смята банкерът.
 
По принцип Андронов не крие симпатиите си към младежите, които са учили зад граница. "Тези млади хора работят с друго темпо, с друга нагласа. Чувството им за отговорност и работохолизмът са развити в много по-голяма степен", споделя той наблюденията си и признава, че в повечето случаи тези младежи имат и доста добра подготовка. Обикновено още докато са били в университета, те са решавали действителни казуси и когато се изправят пред нещо подобно вече на работното си място, не им е трудно да се справят.
 
Банкерът се надява, че след време младите хора, избрали да учат в чужбина, ще се върнат обратно, като по този начин не само ще повишават нивото на квалификация на пазара на труда в страната, но и ще внесат нов морал и ценности: "Да се върнат младите образовани хора ще бъде най-хубавото нещо, което може да се случи на България. Нещо като ново българско Възраждане в  началото на XXI в."

И все пак е наясно, че това няма да е толкова лесно. Обикновено те имат и доста добри предложения за работа, при това със заплата, която няма кой да им предложи в България. Но в крайна сметка изборът на всеки е индивидуален и понякога не само голямото възнаграждение е от значение, а и това да се чувстваш у дома си.
 
А иначе посланието му към всички млади хора, без значение къде се намират и какво учат, е да работят много, да са дисциплинирани и взискателни към себе си. И ако са постигнали тези няколко условия, следващото нещо, което не трябва да правят, е да поставят таван на амбициите си. Стига, разбира се, да не губят баланса между професионалната кариера и личния живот.

Трудното решение: Най-трудно ми беше да напусна БНБ
Главният изпълнителен директор на СИБАНК посочва, че да напусне централната банка и да отиде в търговския банков сектор е било най-трудното му решение досега. "Това беше решение, което ми отне доста време. Обикновено имам ли проблем, решавам много бързо, макар че понякога греша и съжалявам", казва Андронов.


Share Tweet Share

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly