С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Дипломатът във фармацевтиката

Огнян Донев обича числата и ги оставя да говорят за себе си
Share Tweet Share
Снимка

 

"Държавата дава право аптеките да се превърнат в бинго зали." Огнян Донев използва сухия си немски хумор, за да коментира актуалните дискусии за новия лекарствен закон.

Репликата, замислена като смешна, миналата седмица хвърли в смут служителите не само в аптеките под шапката на "Софарма" - "Софийски аптеки", но и всички останали фармацевти, включително и авторите на закона. "Често дори и жена ми не разбира хумора ми", признава си Донев, с което отговаря на въпроса дали аптеките наистина ще се превърнат в бинго зали.

Когато не се шегува, Огнян Донев, изпълнителен директор на "Софарма", не обича да увърта. Той е запазил още едно типично германско качество, малко странно за българските ширини. Описва го така: "Всички шпионират какво правя, аз като типичен немец казвам открито какви са плановете ми, но никой не ми вярва." И още нещо - въпреки че не му личи, любимата му група е "Рамщайн".

В дружествата, които той управлява, работят около пет хиляди души. "Софарма" притежава 12 завода в България, един в Русия и десетки по-малки фирми. Самият Донев пък има имиджа на живата мрачна легенда във фармацевтиката. Причината за това е не само силната позиция на компанията, която управлява, но и силното му излъчване.

И наистина, първото нещо, което Огнян Донев прави, е да смрази човека отсреща с авторитета си. Интелигентен и много респектиращ днес, Донев има зад гърба си солидно академично минало, включващо диплома по международни икономически отношения от София и докторска степен по икономика от Берлин. Като дете прекарва малко време в България. Баща му Иван Донев е дългогодишен външнотърговски служител с добро име. Когато Донев-баща се прибира в България след "Булет", "Тексим" и "Интеркомерс", приключва кариерата си в "Булгарплод-експорт". Тогава той дава на сина си съвета да се постарае да не търгува с "бързо развалящи се стоки".

Случайно или не, съветът има ефект

Промените заварват младия Донев като номенклатурен служител. Постовете в края на 80-те години се сменят бързо - Стопански съвет на Министерския съвет, различни асоциации и Министерство на икономиката и промишлеността. Независимо от наименованието на ведомството работата не се променя - пишат се планове за развитието на българската икономика в дългосрочен план - до 2010 - 2015 г. "Бях най-младият и всичко по-непрестижно ми се струпа на главата - Пловдивският панаир, национални изложби...", спомня си той. "Но пък определях кои от стопанските организации ще разположат експозициите си по входната пътека, така че другарят Живков да ги види първи." От това, че другите чакат нещо от него, Донев прави много контакти. Разказва как на Пловдивския панаир веднъж работниците запречили с тръби колата му. Той просто споменал, че е човекът, който раздава парите за извънреден труд, и отишъл да изпуши една цигара. Тръбите моментално изчезнали. "Икономическите лостове са нещо важно. Бързо убеждават хората", коментира историята той, смее се и издиша от почти неизменната цигара.

В средата на 80-те Донев вече е взел едно от важните решения в живота си - да не остане в академичния свят и да се насочи към практиката. През 1990 г. следва още едно - да избере частния бизнес. В момента той управлява третата най-голяма публична компания в България, но "в началото на бизнеса" (респективно началото на 90-те) търгува с дъвки, бонбонки и електронни игри, които внася от Германия. По думите му започва с личните си спестявания от три хиляди и петстотин лева и с по още два пъти по толкова от майка му и тъща му.

Две години в "бизнеса" не довеждат до нищо. Затова Донев кандидатства по обява във вестник "Вечерни новини" - търси се човек с отличен немски и английски и известно владеене на испански. Заради езиците и опита си той става представител на фирми, които изкупуват черни метали от България. През 1998 г. Донев е натрупал капитал и се озовава по случайност във фармацевтичния бизнес. Дали с метали или лекарства, той обаче спазва съвета на баща си.

Както сам разказва, заедно с група хора, част от които не познавал, той пробва да приватизира "Унифарм" - "една малка ръждясала фабрика в "Дървеница". "Работническо-мениджърското дружество беше направено, но имаше нужда от знаещи, можещи хора и най-вече от пари." Донев опитва да убеди ръководството на фабриката, че българите са най-добрите работодатели, защото другите двама кандидати за "Унифарм" са от Франция и Словакия. "Най-лесният начин да повишиш рентабилността на една държавна фирма е да съкратиш персонала, изкуството е да направиш една фирма печеливша, без от това да страдат хората. Вярваме в това и до ден днешен." Убеждаването, изглежда, е успешно, защото сделката се осъществява.

Две години след приватизацията на "Унифарм" следва тази на "Софарма". За нея Донев говори като за

Акт на самоотбрана, твърде голяма стъпка

направена заради липсата на избор. "Целта беше четвъртият голям завод да не попадне при притежателя на другите три - "Балканфарма". Тогава нашето заводче нямаше да има шанс да оцелее." За целта ръководството на Булбанк е убедено да кредитира операцията.

Анжело Чепилов, регионален директор на "Янсен-Цилаг", си спомня за това време: "Донев е човек и на традициите, и на големите идеи и ми беше много интересно какво ще бъде първото нещо, което ще направи. Той започна много просто и елементарно - запуши всички дупки, от които могат да изтичат средства, и вдигна "Софарма" на крака. Всъщност той има добър нюх към хората и заплетените ситуации, знае как да ги решава."

Донев е известен и като един от добрите борсови играчи в България, но не обича да говори за това. За него се носят много слухове, но нито един от хората, с които "Капитал" разговаря, не ги коментира. Името на икономиста Огнян Донев очевидно кара хората от фармацевтичния бранш да изпитват страх. Най-разпространеният слух например е, че начело на "Софарма" Донев е подставено лице на Стефан Софиянски. "Познаваме се, но не ми е пръв приятел", казва Донев. "Когато беше служебен премиер и кмет, съм бил в негови делегации, но като бизнесмен често трябва да играеш и протоколна роля, стига държавата, в която отиваш, да е интересна за теб."
Донев допълва, че част от неговата работа е да е в добри отношения с всички. Може би затова в огромния му кабинет (обзаведен освен всичко и с голям плазмен телевизор и скъпа аудиосистема) са подредени много снимки - Донев с Първанов, Донев със Станишев, Донев между президента на Исландия и Робърт Весман, главния изпълнителен директор на "Актавис" - исландската фирма, основен конкурент на "Софарма". Очевидно на него не му е необходимо специално образование, за да бъде дипломат в практиката. "Конкуренти сме, но и партньори", коментира снимката Николай Хаджидончев, управляващ директор на "Актавис" - България. "Невинаги сме на едно мнение по всички въпроси, но работим заедно", казва още той, преди да признае, че уважава опита и търговския нюх на конкурента си. "Където мога, бих се поучил от него", завършва Хаджидончев.

Антони Тотев, директор на "Пфайзер" за България и партньор на "Софарма", казва за Огнян Донев: "Той е балансиран, коректен. За мен е надежден партньор, на чието постоянство може да се разчита." А изпълнителният директор на Булбанк Левон Хампарцумян добавя: "Огнян Донев е професионалист. Той е етичен в рамките на разумното за нашите географски ширини."

"Единствените хора, недоволни от "Софарма", са онези, които не са си купили акции, защото са изпуснали възможността за изгодна инвестиция", казва Донев, преди да поясни, че откакто е начело на фирмата, уставният капитал се е вдигнал 132 пъти. Числото трябва да говори достатъчно за себе си. "Огнян не го е страх от числата, напротив - той им се радва", казва маркетинговият директор на "Софарма" Владимир Косев. "Малко е странно отстрани да гледаш как някой преглежда, без да се умори, милиони числа и да ти казва: "Аз обичам числата." Донев сам казва, че не почива, но хората, които го познават, твърдят, че той се отпуска със

Стотици страници финансови отчети

и се чувства добре. А жена му често казвала, че усмивката на лицето му може да се появи само при вида на положителен двуцифрен процент.

Владимир Косев дълго време е от другата страна на барикадата, сред противниците на Донев. Като председател на Асоциацията на оригиналните компании, в парламента по собствените му думи той спори с Донев "на кило кръв". "След като се скарахме професионално, отидохме да пием кафе по човешки и той ме убеди в стойността на акциите на "Софарма", но и в това колко е важно да работиш за кауза. Така отидох да работя за компанията", разказва Косев.

Андрей Младенов, който сега е директор "Медицински и регулаторни дейности" в "Софарма", е друг пример за човек, привлечен за каузата на фирмата. Преди това Младенов работи в "ГлаксоСмитКлайн". "В старата си работа управлявах 19 души. Огнян ми предложи да реализирам всичките си идеи как трябва да изглежда една модерна медицинска дирекция. Освен това, без да ме познава отблизо, ми гласува свобода на действие", казва Младенов и припомня как е преминала защитата на плана му за работа. "Прочетох внимателно всичко. Действай", казал му Донев с допълнението "с пари за добри идеи разполагаме".

Питаме Донев за разликата в това да управляваш малка фирма, както е правил в началото на 90-те, и голяма компания, както прави в днешни дни. "Да започнеш от ниско ниво е хубаво. Тези, които без опит биват поставени на високи позиции, са хора, достойни за съжаление", казва Донев. За него грубата грешка, която малките фирми правят, е да мислят, че всички са равни. "Има сила на парите, мащабите, опита. Големите стопански субекти са над по-малките и в това няма нищо лошо, обяснява Донев. Ако някой получава повече от теб, не му завиждай, а си задай въпроса защо е така."

За Донев в България част от конкурентната борба на начинаещите търговци е в това да дискредитират големите. Така той връща разговора към новия лекарствен закон: "Искаме в България да има функционираща пазарна икономика, но за жалост намесата на държавата все още е прекалено голяма." 

На въпроса коя е най-голямата отговорност, която носи един мениджър, Донев е категоричен: "Да разграничиш върху кои решения да се съсредоточиш. Много изпълнителни директори например се интересуват от рекламата и фирмата, която я осъществява, а аз съм наясно, че това, което харесва на мен, надали ще се хареса на хората." Затова той предпочита да говори за истински важното нещо - позиционирането на компанията в дългосрочен план с уговорката, че дългосрочно в България означава не повече от пет години.

Това все пак е достатъчно време хората на снимките в кабинета му да се сменят.


Визитка

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ:

- Роден на 22 декември 1957 г.
- Женен, с две деца

ОБРАЗОВАНИЕ:
- "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт в София (1976 - 1981)
- Докторска степен по икономика в Берлин (1986 г.)

ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА:
- Стопански съвет към МС; асоциация "Тежко машиностроене" и Министерство на икономиката и промишлеността (1987 - 1990)
- Ръководител на търговски представителства на европейски фирми в България (1991 - 1997) 
- Председател на надзорния съвет на "Унифарм" АД (1998 - )
- "Софарма" - изпълнителен директор (2000 - )

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly